Решение № 260002 от 09.03.2023, Районен съд - Каварна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Каварна, 09.03.2023 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Каварненски районен съд, в публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА при секретаря Елена Шопова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 40 по описа за

2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл.422, ал.1,във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.242 от КТ, във вр. с чл.128, т.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл.222, ал.3 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86пот ЗЗД.

Гражданско дело №40/2021г. е образувано по искова молба с вх.№260254/26.01.2021г., подадена от Ц.Б.Е. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, офис 8, срещу „К.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр.Каварна, ул.“****“, №3, представлявано от В.И.П..

В исковата си молба ищцата излага, че е работила на трудов договор в ответното дружество до 02.01.2020г., когато трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – поради неизплащане на дължимо трудово възнаграждение от работодателя. Длъжността, която заемала била „счетоводител“. Твърди, че ответникът не й е изплатил трудовите възнаграждения за периода от м.ноември 2018г. до м.декември 2019г. вкл., като размерът на брутното възнаграждение за периода от м.ноември 2018г. до м.май 2019г. бил 907,50 лева, а за периода от м.юни до м.декември 2019г. включително бил 912,00 лева.

Ищцата претендира заплащане на обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, което е в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Освен това ищцата претендира обезщетение за придобито право на пенсия на основание чл.222, ал.3 от КТ и тъй като през последните 10 години е работила в ответното дружество, претендира сума в размер на 5 472,00 лева.

Посочва още, че към датата на прекратяване на трудовият договор имала неползван платен годишен отпуск в размер на 23 дни за 2018г. и за 2019г., за които при прекратяване на трудовия договор ответникът и дължал сумата от 2208 лева, на основание чл.224, ал.1 от КТ.

Претендира и обезщетение за забава върху дължимите възнаграждения, считано от 01.03.2020г.

В молбата излага, че е подала заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми, но тъй като длъжникът възразил, е иницирала настоящото производство.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи следните суми, за които е издадена заповед да изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно:

- сумата от 12 736,50 лева, представляваща неплатени брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК;

- сумата от 5 472,00 лева, представляваща неплатено брутно трудово обезщетение при придобиване право на пенсия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането;

- сумата от 912,00 лева, представляваща неплатено брутно трудово обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК;

- сумата от 2 208,00 лева, представляваща неплатено брутно трудово обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск – 23 дни за 2018г. и 23 дни за 2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК;

- сумата от 2058,00 лева, представляваща обезщетение за забава плащането на главните парични задължения, както следва:

318,15 лева, начиная от 11.01.2019г., до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК върху сумата от 1815 лева – възнаграждения за м.ноември и м.декември 2018г.;

409,16 лева, начиная от 11.04.2019г., до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК върху сумата от 2722,50 лева – възнаграждения за в.април, м.май и м.юни 2019г.

272,10 лева, начиная, считано от 11.10.2019г., до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК върху сумата от 2736 лева – възнаграждения за м.юли, м.август и м.септември 2019г.;

202,18 лева, начиная считано от 11.02.2020г., до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК върху сумата от 2736 лева – възнаграждения за м.октомври, ноември и декември 2019г.;

54,72 лева, начиная от 01.03.2020г., до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, върху сумата от 912 лева – обазщетение по чл.221, ал.1 от КТ;

328,35 лева, начиная от 01.03.2020г., до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК върху сумата от 5472 лева – обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ;

66,25 лева, начиная от 01.03.2020г., до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК върху сумата от 1104 лева – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ – отпуск за 2018г.;

66,25 лева, начиная от 01.03.2020г., до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК върху сумата от 1104 лева – обезщетение по чл.224, ал., от КТ – отпуск за 2019г.

Претендира разноски в производството.

В о.с.з., ищцата, редовно призована, явява се лично и с упълномощен представител – адв.М.Г., която поддържа искова молба и моли за нейното уважаване.

Ответникът е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК. С него счита исковете за допустими и неоснователни по претендирания размер.

На първо място ответникът сочи, че представения трудов договор на ищцата е от преди 12 години и към 2018 и 2019г. не бил действащ.

Твърди, че последното Допълнително споразумение към трудов договор било сключено на 01.01.2017г. и месечното трудово възнаграждение на ищцата е 460 лева за длъжността „главен счетоводител“. Твърди, че нетното трудово възнаграждение (това, което ищцата следвало да получава) за претендирания период от м.ноември 2018г. до м.декември 2019г. вкл. е в общ размер на 10 465,38 лева, а не както ищцата претендирала в размер на 18 208,50 лева.

На следващо място ответника сочи, че в ответното дружество се водела типова форма Образец 76, която отразявала реалното присъствие на работното място. Всички лица, работещи в дружеството били попълвали тази форма с изключение на ищцата, която за м.май 2019г. и от м.юли 2019 до м.декември 2019г. не били попълнение и тя не била на работа. Т.е. сумата в общ размер 2 588,94 лева като трудови възнаграждения не били дължими.

На следващо място ответникът твърди, че след като ищцата била главен счетоводител на фирмата била наясно, че поради запори на сметките по изпълнителни дела, не било възможно плащане по банков път на заплатите. Затова същите били изплащани чрез разходни касови ордери. Всички, които били на работа към него момент при ответника, получавали заплатите си по този начин. Като доказателство прилага 13бр. касови ордери, които суми ищцата получила срещу подпис или общо 8 200 лева.

Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

Претендира разноски.

В о.с.з., ответникът се представлява от адв.М.К., която оспорва исковата молба по размер.

Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от представения Трудов договор №10 от 09.07.2008г., че ищцата е била в трудовоправни взаимоотношения с ответното дружество, като е заемала длъжността „Счетоводител“, с месечно възнаграждение 750 лева. С подадено от същата Заявление вх.№РД-03-04/02.01.2020г. същата е уведомила ответника, че прекратява едностранно сключения между тях трудов договор, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – поради неизплащане на трудово възнаграждение.

С отговора на исковата молба ответникът е представил

Допълнително споразумение към трудов договор от 01.01.2017г., където е посочено, че Ц.Б.Е., на длъжност главен счетоводител получава месечно възнаграждение 460 лева.

Със Заповед №01/02.01.2020г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ – при придобиване право на пенсия. Представени са платежни фишове и разходни касови ордери за изплатени трудови възнаграждения.

Представени са справки за осигурителен стаж и доход при пенсиониране.

От изисканата и получена от НОИ справка е видно, че ищцата Ц.Б.Е. е имала сключен трудов договор с „К.“ АД от 08.07.2008г. и дата на прекратяване – 02.01.2020г. Предоставената информация от „Борика“ АД – банкови услуги е видно, че Ц.Е. е имала квалифициран електронен подпис валиден до 03.08.2021г., което безспорно доказва, че същата е изпълнявала служебните си ангажименти към ответното дружество.

В хода на процеса са изслушани съдебно-счетоводни експертизи.

По първоначалното експертиза, вещото лице е констатирало, че ответното дружество дължи заплащане на трудови възнаграждения на ищцата, но съобразно приложените касови ордери и предположенията си, счита, че същите се дължат в частичен размер.

По назначената повторна експертиза, вещото лице П.Г., чието заключение съдът приема като компетентно и прецизно изготвено, също е констатирало дължимост на сумите, като заявява, че приложените касови ордери не съдържат изискуемите законови реквизити. В тази връзка, вещото лице е предложило два варианта на дължимост на сумите, като в първи вариант, е взело предвид ежемесечните ведомости и подадени данни към ТД НАП с декларация обр.1 с основно трудово възнаграждение от 740 лева – 750 лева и допълнителни възнаграждения за клас прослужено време е направило следните изчисления:

- брутни възнаграждения, които следва да се заплатят от ответника за периода от м.ноември 2018 до м.декември 2019г. са в общ размер на 12 623,04 лева;

- обезщетение за придобито право на пенсия по чл.222, ал.3 от КТ е в размер на 5472,00 лева;

- обезщетение по чл.221, ал.1, във вр. с чл.327, ал.1, т.2 от КТ е в размер на 912,00 лева;

- обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2018г. – в размер на 1104 лева и за 2019г. – в размер на 1104 лева, или на обща стойност 2208 лева.

Вещото лице е изчислило и обезщетението за забава по всяко едно от претендираните обезщетения.

Вторият вариант от заключението се базира на основно трудово възнаграждение от 460 лева, което съдът не приема за правдоподобно. От събраните в хода на процеса писмени доказателства, се установи, че ищцата е била в трудовоправни отношения с ответника и е получавала месечно възнаграждение от 740-750 лева. В тази насока са представените писмени доказателства (от НОИ от ТД НАП и др.).

Към делото е представено и приложено трудовото досие на ищцата Ц.Б.Е..

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове за признаване на установено, че ответникът „К.“ АД, дължи на ищцата Ц.Б.Е., присъдените със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №260030/15.10.2020г., следните суми: сумата 21 328.50 (двадесет и една хиляди триста двадесет и осем лева и петдесет стотинки) лв., представляваща неизплатени брутни трудови възнаграждения и обезщетения както следва: 6 352.50 (шест хиляди триста петдесет и два лева и петдесет стотинки) лв. трудови възнаграждения по 907.50 (деветстотин и седем лева и петдесет стотинки) лв. за всеки един месец през периода от м. ноември 2018 г. до м. май 2019 г. включително; 6 384.00 (шест хиляди триста осемдесет и четири) лв. трудови възнаграждения по 912.00 (деветстотин и дванадесет) лв. за всеки един месец през периода от м. юни 2019 г. до м. декември 2019 г. включително; 912.00 (деветстотин и дванадесет) лв. обезщетение по чл. 221 ал. 1 във вр. с чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ; 5 472.00 (пет хиляди четиристотин седемдесет и два) лв. обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ за срок от шест месеца; 1 104.00 (хиляда сто и четири) лв. обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск – 23 дни за 2018 г.; 1 104.00 (хиляда сто и четири) лв. обезщетение по чл.

224 ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск – 23 дни за 2019 г. и законната лихва върху сумата 21 328.50 лв. от датата на подаване на заявлението – 13.10.2020 г. до окончателно изплащане на вземането; с обезщетение за забава 2 058.06 (две хиляди петдесет и осем лева и шест стотинки) лв., представляващи обезщетение за забава в изплащането на главните парични задължения както следва: 318.15 (триста и осемнадесет лева и петнадесет стотинки) лв., начислени считано от 11.01.2019 г. до датата на подаване на заявлението - 13.10.2020 г. върху сумата от 1 815.00 (хиляда осемстотин и петнадесет) лв. - възнаграждения за м. ноември и декември 2018 г.; 409.16 (четиристотин и девет лева и шестнадесет стотинки) лв. начислени считано от 11.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението 13.10.2020 г. върху сумата от 2 722.50 (две хиляди седемстотин двадесет и два лева и петдесет стотинки) лв. - възнаграждения за м. януари, февруари и март 2019 г.; 340.90 (триста и четиридесет лева и деветдесет стотинки) лв. начислени считано от 11.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението - 13.10.2020 г. върху сумата от 2 727.00 (две хиляди седемстотин двадесет и седем) лв. - възнаграждения за м. април, май и юни 2019 г.; 272.10 (двеста седемдесет и два лева и десет стотинки) лв. начислени считано от 11.10.2019 г. до датата на подаване на заявлението - 13.10.2020 г. върху сумата от 2 736.00 (две хиляди седемстотин тридесет и шест) лв. - възнаграждения за м. юли, август и септември 2019 г.; 202.18 (двеста и два лева и осемнадесет стотинки) лв. начислени считано от 11.01.2020 г. до датата на подаване на заявлението - 13.10.2020 г. върху сумата от 2 736.00 (две хиляди седемстотин тридесет и шест) лв. - възнаграждения за м. октомври, ноември и декември 2019 г.; 54.72 (петдесет и четири лева седемдесет и две стотинки) лв. начислени считано от