Решение № 1079 от 15.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1079 гр. Пловдив, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330201497 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ГБО-0080 от 07.02.2023г. на М.М.П., на длъжност заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) с което на „ТИА ГРУП“ ООД, ЕИК 201767508, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Освобождение“ № 3, хотел СПС, ет.4 – офис 18, представлявано от Т.А.Т. и И.Т.С. (заедно и поотделно) на основание чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.43а, ал.3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и чл.34, ал.3 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение на чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ.

С жалба от дружеството, чрез процесуален представител се обжалва издаденото НП и се моли съда з а неговата отмяна, като незаконосъобразен, неправилен, необоснован и постановен при грубо нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Представят се 1 доводи по същество на искането. С жалбата се прави искане за присъждане на разноски.

Дружеството – жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.

Административнонаказващият орган АНО редовно призована, не изпраща представител.

(въззиваемата страна)

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Въз основа нареждане за проверка *** М. Х., *** К.С. и н*** Н.Р., на 21.11.2022г. извършили проверка на обект находящ се в гр.Пловдив, ул.“Кукленско шосе“ №7А, стопанисван от „ТИА ГРУП“ ООД, ЕИК 201767508. Проверката е била извършена в присъствието на Ж.И.М. упълномощено лице, с пълномощно от дружеството. При проверката, документирана с протокол за проверка и вземане на проби от горивата за битово отопление № ЮЦБ-ІІ-110/21.11.2022г., било констатирано от проверяващите че дружеството и обекта не са вписани в Регистъра на лицата, които разпространяват твърди горива и обектите, в които се разпространяват твърди горива, както и че твърдо гориво за битово отопление – въглища, няма наличност. На проверяващите били представени фактура № 2000007223 от 30.09.2022г. да доставка на 74,84 тона твърдо гориво за битово отопление – въглища, издадена от „ТЕРМ И КО“ ООД, придружена с Декларация за съответствие № 060-1-В от 11.08.2022г. и сертификат за качество № RU2201173-2/01.08.2022г. , фактура № 3000000736 от 30.09.2022г. от „ТИА ГРУП“ ООД за доставка на 74,84 тона твърдо гориво за битово отопление – въглища, придружена с Декларация за съответствие № 060-1-В от 11.08.2022г. и сертификат за качество № RU2201173-2/01.08.2022г.

Предвид констатираното нарушение е изпратена покана на дружеството изх.№ 89-02-12/29.11.2022г. негов представител да се яви в Регионален отдел „Контрол качеството на горивата за битово отопление – Южна централна България“ в гр.Пловдив, на дата 16.12.2022г. от 09,00 до 2

12,00 часа за съставяне и връчване на АУАН. Поканата е получена от представител на дружеството на 05.12.2022г.

След изпращане и надлежно връчване на Поканата, в кръга на службата си, на 16.12.2022г е бил съставен АУАН против дружеството, в присъствие на представител на дружеството за извършено нарушение на чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ. В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на фактическото нарушение, свързано с разпространяването на твърдо гориво за битово отопление - без да е вписано в регистъра по чл.8б, ал.1 от ЗЧАВ, както и на обстоятелствата по извършването и констатирането му, с което е нарушило разпоредбите на чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ.

Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от представителя на дружеството. На дата на съставянето на акта е връчен препис от него на представителя на дружеството, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. Срещу Акта в законоустановения срок не е постъпило писмено възражение.

На основание констатациите в акта е издадено атакуваното НП, в което АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган а именно чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ и е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаният в съдебно заседание свидетел М. К. Х.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на актосъставителя Х., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелят. Не се установява посоченият свидетел да има личностно отношение към дружеството-жалбоподател, което да провокира актосъставителят да състави АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на ДАМТН, в този смисъл служебната 3 зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на обжалваното Наказателно постановление, включително и редовността на предпоставилия го АУАН, съдът обсъди актовете първо от формална страна, при което констатира допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционния акт до степен на абсолютната му процесуалноправна незаконосъобразност.

Съгласно разпоредбата на чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ „ Забранява се разпространението на твърди горива от лица и/или в обекти, които не са вписани в регистъра по чл.8б, ал.1 от ЗЧАВ. Съгласно последната Председателят на ДАМТН създава и поддържа публичен регистър на лицата, които разпространяват твърди горива, и обектите, в които се разпространяват твърди горива. Като ал.2, сочи, че дейностите по разпространение на твърди горива се извършват от лицата и в обектите, които са вписани в регистъра по 4 ал. 1.

За да бъде осъществено нарушението по 8а, ал.6 от ЗЧАВ, следва нарушителя от обективна страна да разпространява твърди горива без да е вписан в регистъра по чл.8б от ЗЧАВ и/или дори да е вписан, ако същият разпространява твърдо гориво в обект, който не е вписан в горепосочения регистър. Т. е. ако нарушителя въпреки, че е вписан в регистъра, но обекта в който разпространява твърди горива не е вписан в последният, то същият би осъществил нарушение по чл.8а, ал.6, както и би осъществил последното ако лицето въобще не е вписан в последния.

Съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЧАВ в т.43 се приема, че „Твърди горива, използвани за битово отопление“ са въглища и брикети от въглища, предназначени за изгаряне в горивни инсталации с топлинна мощност, помалка или равна на 0, 5 MW., като съгласно т.44 „Разпространение на твърди горива“ е движението на твърдите горива по веригата от производител, съответно от внос или въвеждане, до разпространителя включително, а съгласно т.45. „Разпространител на твърди горива“ е лице, което етикетира, пакетира, разпространява или извършва продажба на твърди горива за битово отопление.

Съществено в настоящото производство е обстоятелството дали наказаното дружество е административно - наказателно отговорно по визираният в НП текст, доколкото изпълнителното деяние е разпространение на твърди горива, то законът както се посочи по горе е предвидил, че разпространение е движението на твърдите горива по веригата от производител, съответно от внос или въвеждане до разпространителя включително. При това положение субект на визираното нарушение по чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ е производителят на твърди горива или неговият вносител, съгласно т.44 от допълнителните разпоредби. Такива твърдения, че наказаното дружество е производител на твърди горива, респективно вносител на такива, не се наведени в настоящото производство, а и доказателства в тази насока не бяха ангажирани по делото. Напротив от приобщената по делото фактури се установява, че дружеството е закупило въглища от друго дружество. Непосочването на особеното качество, което следва да притежава нарушителя, съгласно горепосочените разпоредби отново сочи, на допуснати в хода на административното производство 5 съществени процесуални нарушения.

Оставащо в сферата на хипотезата доколкото АНО не е посочил особеното качество, което следва да притежава нарушителя е, че АНО е приел, че нарушителя е разпространител на същите, съгласно т.45 от допълнителните разпоредби, която гласи, че „Разпространител на твърди горива“ е лице, което етикетира, пакетира, разпространява или извършва продажба на твърди горива за битово отопление, но при това положение и съгласно т.44 същият не би могъл да осъществи изпълнителното деяние, изразяващо се в разпространение, доколкото както се посочи по горе не се установи по делото, същият да е производител на твърди горива или вносител на такива.

С оглед на горното пък следва да се приеме, че същият е нямал задължение да се регистрира съгласно изискването на чл.8б, ал.1 от ЗЧАВ и респективно да е извършил нарушението визирано в обжалваното НП.

По изложените по горе доводи и доколкото се констатираха допуснати съществени процесуално нарушения, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

Съобразено с изхода на делото право за присъждане на разноски има дружеството – жалбоподател, което надлежно е упълномощило процесуален представител, който не се явява и не участва в съдебно заседание. Предвид посоченото съдът счита че следва да се присъди в полза на дружеството сумата от 200 лева, съобразно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя по договор за такава услуга възниква тогава, когато е налице възлагане и положен труд . При сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги, когато такива услуги не са предоставени, адвокатско възнаграждение не се дължи. Според уговореното в договора може да се дължи възнаграждение за ангажимент – т.е. не за извършена услуга, а за това, че адвокатът е поел задължение за готовност да се грижи за работите на възложителя. Тъй като договорът е ненаименован (няма законова уредба), поемането на такива задължения от страните по него не може да се предполага, а следва да е сторено изрично.