Решение № 149 от 15.07.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. гр.Мадан, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100086 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Д. М. Ч. против Изи Асет Мениджмънт АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Договор за паричен заем № 4577566 от 30.08.2022г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 30.08.2022 г. между страните бил сключен Договор за паричен заем № 4577566, по силата на който ответникът предоставил на ищцата заем в размер на 1000 лева. Екземпляр от договора не бил предоставен на ищцата, а само погасителен план. От съдържанието на погасителния план можело да се установяват следните параметри на договора: Сума на кредита -1000,00 лева, Срок на кредита в 14дневки -11, Дата на първа вноска — 16.09.2022г., Размер на двуседмична вноска - 98,42 лева, Ден и час на плащане - петък. Видно било от погасителния план, че размера на вноската по кредита не била 98,42 лева, а в размер на 136,00 лева, тъй като във всяка погасителна вноска била включена сумата от 37,58 лева, наименувана „възнаграждение за предоставяне на гаранция“. Ищцата счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При сключването му била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. В случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по своето естество представлява скрита възнаградителиа лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Действителният размер на ГПР надвишавал 50%, което води до недействителност на договора. Договорът за кредит продължавал да обвързва страните що се касаело до задължението за връщане на дадената в заем/кредит сума. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за 1 неоснователност на предявения иск. Ответникът сочи, че ищцата по своя инициатива и за пореден път се е обърнала към дружеството за кредитиране. Ищецът и преди ползвал услугите на ответното дружество, имал предходни договори за кредит при същите условия, поради което добре познавал условията за предоставяне на кредити на дружеството, в това число размер на лихвен процент, ГПР, условия и начин за начисляване и изчисляване на задължения, условия за обезпечението им. Договорът за паричен заем, който ищцата е сключила възпроизвежда условията, посочени в стандартния европейски формуляр.

Съгласно уговореното в чл. 4 от договора за заем, ищцата се е задължила да представи едно от алтернативно посочените обезпечения, по своя преценка, а именно: двама поръчители, при посочените в клаузата изисквания или банкова гаранция, отговаряща на уговорените условия или одобрено от Заемодателя дружество — поръчител, което предоставя гаранционни сделки. С оглед на обстоятелствата и документите, в изпълнение на задължението си за представяне на обезпечение по кредита, Д. Ч. решила да сключи договор за поръчителство с дружество-гарант — „Файненшъл България“ ООД. Д. Ч. и „Файненшъл България“ ЕООД са сключили договор за поръчителство, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията на Д. Ч. по договор за паричен заем, а Д. Ч. се е задължила да заплати възнаграждение за предоставената услуга. Възнаграждението на дружеството-гарант било насрещна престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит. Възнаграждението на дружествотогарант не било възникнало по силата на договора за паричен заем, то не било част от заемното правоотношение. Същото било дължимо не към Заемодателя, а за предоставена услуга от „Файненшъл България“ ЕООД. Договорът за потребителски кредит бил в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. В процесния договор за потребителски кредит бил посочен годишният процент на разходите 40,01%, посочена била общата сума дължима от потребителя 1082,62 лв., посочени били и взетите предвид допускания чл. 2, т. 8. Годишният процент на разходите по договора включвал всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Възнаграждението по договора за поръчителство не било включено при изчисляване на ГПР, тъй като то не било част от общия разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на гаранция бил отделно облигационно правоотношение, с различен правен субект, възникнало след сключване на договора за паричен заем. Годишният процент па разходите по договора бил изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При отпускане на кредита дружеството било действало добросъвестно - на ищеца бил предоставен Стандартен европейски формуляр, в който били описани параметрите и условията на кредита (общ размер на кредита, общата сума, която трябва да се заплати, лихвен процент, годишен процент на разходите, изискваните обезпечения и пр.), т.е. преди да сключи договора за кредит, ищецът знаел, както параметрите на кредита, така и условието за предоставяне на обезпечение.

Подписването на договора от заемополучателя следвало да се приема като изразяване на становище по предложените условия и съставлявало частен случай на индивидуално уговорена клауза. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е сключила с Изи Асет Мениджмънт АД договор за паричен заем № 4577566 от 30.08.2022 г, по силата на който заемодателят Изи Асет Мениджмънт АД предоставило на ищцата Д. М. Ч. заем в размер на 1000 лева, при следните параметри, описани в договора: размер на месечната погасителна вноска 98,42 лева, периодичност на вноските – 14 дни, брой вноски: 11, дата на първа вноска 16.09.2022 г, краен падеж 03.02.2023 г., ГЛП 35%, обща дължима сума 1082,62 лева, ГПР 40,01 %.

Съгласно чл. 3, ал. 1, страните по договора се съгласяват да се рефинансира текущ заем по Договор за паричен заем № 4491130 в размер на 435,94 лв.

Съгласно чл. 3, ал. 2, след извършеното прихващане, задължението на заемателя по договор за паричен заем № 4491130 се погасява, а Заемодателят изплаща на Заемателя остатъка от заемната сума, като договорът има сила на разписка.

Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в срок от три дни, считано 2 от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на получаваното от него трудово възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; 2. Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 3. одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На същата дата – 30.08.2022 г. между Ф. Б. ЕООД и Д. М. Ч. е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4577566, по силата на който Ф. Б. ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с наредител - потребителят, с цел гарантиране, за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 1000 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разхода за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 413,38 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 37,58 лева. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за гаранция.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договор за гаранция в случай, че поръчителят изпълни задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, поръчителят има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения на потребителя по Договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху платената сума, както и направените разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът- „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между ищецът и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД Договор за паричен заем от 30.08.2022 г. по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, т.

12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на 3 разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.