Решение № 190 от 19.02.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Русе, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Г.а като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20234520102524 по описа за 2023 година

Предявен е иск от ДЗИ – „Общо застраховане“ гр. София против Д. П. П., с правно основание по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, съединен с иск по чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 05.07.2018 г. в 00:42 ч. на главен път I-2, км 12+800, община Русе, е настъпил пътен инцидент вследствие на който са нанесени значителни щети на л. а. „Шкода Рапид“ рег. № ........................... Произшествието е било посетено от компетентните органи, за което е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 501/137 от 06.07.2018 година. Установено е, че причина за настъпилия пътен инцидент е неправомерното поведение на ответника, който като водач на л. а. „БМВ 325“, рег. № ................................ управлявал същия в нарушение на правилата за движение по пътищата, залегнали в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, в резултат на което причинил значителни имуществени вреди на л. а. „Шкода Рапид“ рег. № .........................., собственост на „Юнион 8800“ ООД и на л. а. „Хюндай Лантра“ рег. № ......................... В съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 501/137 от 06.07.2018 г. е посочено, че ответникът е управлявал горепосочения лек автомобил след употреба и под въздействието на наркотични вещества или техни аналози – метаболит на тетрахидроканабинола. За извършеното от Д. П. П. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал.

1, пр. 3 от НК, в РС Русе е образувано НОХД № 796/2021 г. , плриключило с постигнато между ответника и РП Русе споразумение, одобрено от съда. Д. П. се признал за виновен за извършените престъпни деяния, като му е било определено и наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието 1 изпълнение, на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години.

На основание чл.23, ал.2 от НК към определеното общо наказание лишаване от свобода, е присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, както и глоба в размер на 500.00 лева.

На 17.07.2018 г. от Д. Е. Г., в качеството на представител на собственика на увредения лек автомобил, е подадено уведомление за щета, по което е образувана застрахователна преписка, заведена под № 43081711801705. На л. а. „Шкода Рапид“ рег. № .......................... на 17.07.2018 г. е извършен оглед, съставен е опис на уврежданията, в който в общо 55 позиции са посочени констатираните увреждания по превозното средство. След обстойно разглеждане на материалите по образуваната ликвидационна преписка, от експертна комисия при ищцовото застрахователно дружество е взето решение за приключването й, при условията на изплащане на застрахователно обезщетение за „тотална щета“, на основание чл. 390, ал. 2 от КЗ. От застрахователното дружество, за така установената пълна увреда на л.а. „Шкода Рапид“ рег. № .......................... е било определено застрахователно обезщетение в размер на 7547.50 лв., която сума е била изплатена по сметка на правоимащото лице на 07.07.2021 г. след представяне на всички изискуеми по щетата документи. За образуваната в „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД преписка са извършени ликвидационни разноски, в размер на 15.00 лв., които също претендират като дължими от Д. П.. Предвид факта, че процесното ПТП и щетите по л. а. „Шкода Рапид“ рег. № .......................... са били причинени виновно от ответника, като водач на увреждащия л. а. „БМВ 325“ рег. № ................................, управлявал същия след употреба и под въздействието на наркотични вещества или техни аналози – метаболит на тетрахидроканабинола, за „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД се поражда правото на регресна претенция срещу Д. П. П., на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди, на основание чл. 500, ал. от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, Д. П. П. да заплати на ДЗИ – „Общо застраховане“ гр.

София сумата от 7562.50лв., както следва: 7547.50 лева, представляващи заплатено на „Юнион 8800“ООД застрахователно обезщетение за „тотална щета“ на лек автомобил „Шкода Рапид“, рег.№Р0285 ВМ, което обезщетение е изплатено по силата на застрахователна полица по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилстите, полица № BG/06/118000993367 от 30.03.2018г., сключена за лек автомобил „БМВ 325“, рег.

№.................................., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда -15.05.2023г. до датата на окончателното плащане и 15.00 лева, представляващи разноски по ликвидация на преписка по щета №43081711801705, ведно със законната лихва от 15.05.2023г. до датата на окончателното плащане. Претендират и направените по делото разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Д. П. П., чрез проц.представител адв.Р.К. представя отговор в срока 2 по чл.131 ГПК, в който взема становище, че не е съгласен с предявените претенции както по основание, така и по размер и моли съда да ги отхвърли като неоснователни.

Претендира разноски.

По настоящото дело са приложени и НОХД № 796/2021 г. по описа на Районен съд- Русе.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и се установява от представената застрахователна полица (л. 7 от делото), че е съществувало облигационно правоотношение между ищцовото дружество и собственика на застрахования лек автомобил, по застраховка “гражданска отговорност” на МПС марка „БМВ 325“ с рег. № ................................, със срок на валидност на полицата от 30.03.2018 г. – 01.04.2019 г.

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. В този смисъл Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК.

Според чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Според решение № 53 от 2.11.1981 г. по н. д. № 41/81 г., ОСНК силата на присъденото нещо на присъдата във връзка с гражданския процес се изразява в нейното установително действие, според който влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: 1) извършено ли е деянието; 2) виновен ли е деецът; 3) наказуемо ли е деянието. От това следва, че силата на присъденото нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието. Съгласно ТР № 5/05.04.2006 г. по гр. д.

№ 5/2005 г. на ОСГТК, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния 3 съд, съгласно чл. 413 НПК (ДВ, бр. 86/2005 г.) и чл. 222 ГПК (отм.), те са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. Разпоредбата на чл. 222 ГПК (отм.) е възпроизведена изцяло в чл. 300 на новия ГПК.

В случая ответникът е бил признат за виновен със споразумение, одобрено с определение от 28.04.2021 г. по НОХД № 796/2021 г. на РС – град Русе, поради което е доказано, че на 05.07.2018 г. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство след употреба и под въздействието на наркотични вещества или техни аналози – метаболит на тетрахидроканабинола, установено по надлежния ред, по реда на Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ и като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Ако органите за контрол по пътищата на МВР не са възприели самото настъпване на произшествието, документът не се ползва с доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП. В случая констатациите в протокола за ПТП не са оборени.

Механизмът на ПТП и участието на ответника в него се установява от показанията на свидетели очевидци В. Г. И. и Д. С. И. . Описаният в протокола механизъм е установен от ищеца и чрез съдебно-автотехническа експертиза, заключението по която съдът кредитира. От изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че щетите по автомобил лек автомобил "Шкода Рапид" напълно кореспондират с механизма на ПТП и са в причинно-следствена връзка с последното.

Неоснователни са възраженията на ответника и относно размера на иска.

Обезщетението по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите следва да бъде равно и не може да надвишава действителния размер на вредата към деня на събитието /в този смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д.

№ 627/2008 г., ІІ т. о., и Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., І т. о. и др. /. Според чл. 400, ал. 1 КЗ, действителната стойност е тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. От приетите по делото съдебно-автотехническа експертиза, допълнителна САТЕ и тройна САТЕ се установява, че стойността на средствата, необходими за отстраняване на причинените щети по лек автомобил „Шкода Рапид“ рег. № .........................., в това 4 число части, труд и материали възлиза на 21093,52 лева, а действителната пазарна стойност на МПС към датата на ПТП е била 9666,85 лева. Налице е хипотезата на причинена "тотална щета" по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ - увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. Установява се от представеното по делото платежно нареждане, че на 07.07.2021г. "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, е платена на „Юнион 8800“ ООД сумата от 7547.50 лева с основание на превода -щета 43081711801705 опис 295-20210. От представената вносна бележка от 23.04.2021г. (л.53) е видно, че ответника Д. П. П. е внесъл по сметка на „Юнион 8800“ ООД сумата от 7205.30 лева с основание –възстановяване на имуществени вреди по ДП 1575/18г. на МВР Русе , МПС ...........................

С изплащането на застрахователното обезщетение ищцовото дружество се е суброгирало в правата за изплатеното обезщетение, но вземайки предвид извършеното от ответника плащане в хода на досъдебното производство иска се явява основателен и доказан до размера от 2461.55 лева , явяваща се разликата от 9666.85 лева – 7205.30 лева, а над посочената сума до претендираната 7547.50 лева следва да се отхвърли.