Определение № 61 от 13.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61 гр. Пловдив, 13.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20265001000045 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 274, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 130 от ГПК.

С определение № 1743 от 05.12.2025 година, постановен по т. дело № 402/2025 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е прекратено производството по делото, образувано по предявените от Р. Б. Р. и Е. Б. Р., чрез адв. Ц. Т., АК- Пловдив, против „Р. и Ко“ ООД, ЕИК 160070342, обективно съединени искове , а именно иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, за признаване за установено, че договор за безвъзмездно прехвърляне на предприятие от 22.12.2009 г., сключен между Б. Е.ов Р., в качеството му на ЕТ „Б. Р.“ като прехвърлител и „Р. и Ко“ ООД, като приобретател, е нищожен, поради липса на форма и иск с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписаното обстоятелство - прехвърляне на търговско предприятие, в ТРРЮЛНЦ с рег. №***************, по партидите на ЕТ „Б. Р.“, ЕИК ********** - праводател и „Р. и Ко“ ООД, ЕИК 160070342 правоприемник.

1

Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от адвокат Ц. Т. като процесуален представител на Р. Б. Р. и Е. Б. Р..

В частната жалба се поддържа неправилност на изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес за ищците да искат прогласяване нищожността на сключения през 2009 година от наследодателя им Б. Р. в качеството на едноличен търговец с фирма „Б. Р.“ договор за прехвърляне на търговското предприятие на ответника „Р. и Ко“ ООД, поради липса на форма.

Правният интерес се обосновава с правата на ищците като наследници по закон на починалия Б. Р., включително спрямо търговското предприятие на едноличния търговец и правата върху включените в него недвижими имоти и с оспорването на тези права от ответното дружество.

Искането е да се отмени определението за прекратяване на производството по делото поради липса на правен интерес и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от адвокат К. Г. – пълномощник на „Р. и Ко“ ООД. Становището е за нейната неоснователност.

Поддържа се, че изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от предявяване на исковете са правилни, при положение, че едноличният търговец не е заличен и търговското му предприятие не е поето от някой от наследниците, както и че образуваното от ищците производство по приемане на наследството по опис не е приключено. Твърди се, че имуществените права на едноличния търговец не преминават автоматично в наследствената маса след неговата смърт, а е необходимо неговото заличаване, за да преминат в наследството или поемане на предприятието му от някой от наследниците.

Според ответника, прогласяването на нищожността на договора за прехвърляне на търговското предприятие не водело автоматично до „съживяване“ на едноличния търговец. Искането му е за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът, като прецени доводите на страните делото, приема следното: и доказателствата по

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу определение за прекратяване на делото поради липса на правен интерес, 2 което е преграждащо развитието на производството и подлежи на обжалване съгласно чл. 274 ал. 1 т.1 от ГПК. При подаване на частната жалба е спазен предвиденият в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Спорен между страните е въпросът за наличие на правен интерес за ищците Р. Б. Р. и Е. Б. Р. за предявяване на иск за прогласяване нищожността на договор от 22.12.2009 година, сключен от ЕТ „Б. Р.“, с който той е прехвърлил безвъзмездно търговското си предприятие на „Р. и Ко“ ООД, поради липса на изискващата се от закона форма – чл. 15, ал. 1 от ТЗ, поконкретно поради извършване на нотариалното удостоверяване на подписите и съдържанието на договора от зам.-кмет на Община Лъки, който не е сред лицата, имащи правомощия за това, съгласно чл. 83 от ЗННД, действащ към момента на сключване на договора.

Със събраните доказателства, както и от справките в ТРРЮЛНЦ се установява, че Б. Р. е починал на 09.05.2023 година. Негови наследници по закон, видно от удостоверението, са двамата ищци Р. Б. Р. и Е. Б. Р., както и третият му син В. Б. Р.. В. Р. е управител на ответното дружество „Р. и Ко“ ООД и притежава и 68% от капитала на дружеството / 3400 от 5000 дяла/.

Ищците Р. и Е. Р.и също са съдружници в това дружество, с капитал от по 16% / по 800 дяла от общо 5000 дяла/. Те са вписани като съдружници с тези права на 15.09.2023 година, след смъртта на своя баща Б. Р., който е притежавал 2500 дяла от капитала на дружеството, поети от тримата му синове -по 800 дяла за Р. Р. и Е. Р. и 900 дяла за В. Р., който до този момент е притежавал също 2500 дяла.

От справката в ТРРЮЛНЦ е видно, че наследодателят на ищците Б. Е.ов Р. е осъществяват търговска дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ „Б.

Р.“. Към настоящия момент, след смъртта на Б. Р. на 09.05.2023 година, не е вписано поемане на предприятието му от някой от наследниците или заличаването му. По партидите в ТРРЮЛНЦ на едноличния търговец и на „Р. и Ко“ ООД е извършено вписване на прехвърлянето на търговското предприятие на едноличния търговец като отчуждител на „Р. и Ко“ ООД като правоприемник. Вписването е от 13.01.2010 година и е въз основа на договора от 22.12.2009 година, прогласяването на нищожността на който е предмет на настоящото дело.

3

От справката по партидата на ЕТ „Б. Р.“ в ТРРЮЛНЦ е видно, че на 30.12.2025 година е подадено заявление от единия от наследниците – Р. Р., за вписване на поемането на търговското предприятие. Към заявлението е приложен и съдебен акт, влязъл в сила на 03.11.2025 година. Това е определение рег. № 4895/03.11.2025 година по ч.гр. дело № 1408/2023 година по описа на Районен съд – Асеновград. С него е постановено да се впише в особената книга по чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството приемането от Р. Р. и Е. Р. по опис на наследството, открито при смъртта на Б. Р., като подробно са описани включените в него недвижими имоти, включително такива от търговското предприятие на ЕТ, посочено е и цялото търговско предприятие на ЕТ „Б. Р.“ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.

Длъжностното лице от ТРРЮЛНЦ е постановило отказ по заявлението за вписване на поемане на търговското предприятие от Р. Р., като мотивите за това са липса на подадено заявление образец В1 от Наредба № 1/14.02.2007 година за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, ведно с необходимите приложения към него, както и липса на заявление образец А1 за първоначална регистрация, доколкото Р. Р. не е регистриран като търговец до момента.

Постановеният отказ за вписване на поемането на търговското предприятие на едноличния търговец, според въззивния съд, не се отразява на правния интерес на двамата ищци за предявяване на иска за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на търговското предприятие на Б.

Р., извършено с договора от 22.12.2009 година.

Въззивният съд не споделя доводите на ответника „Р. и Ко“ ООД, както и изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес.

Качеството на ищците на наследници на починалия Б. Р. е достатъчно, за да обоснове правният им интерес от иск за прогласяване нищожността на процесната сделка. Едноличният търговец не е правен субект, различен от физическото лице. Обстоятелството, че след смъртта на едноличния търговец търговското му предприятие не преминава директно в наследствената маса, не променя този извод, доколкото и в двете възможни хипотези – поемане на предприятието или заличаване на едноличния търговец на основание чл. 60а, т. 2 от ТЗ, наследниците са тези, които следва да вземат решения и да предприемат съответните правни действия. Те безспорно имат правен интерес от прогласяване нищожността на сделка, защото този въпрос има отношение 4 към предприятието на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, които евентуално ще бъдат поети след смъртта на наследодателя. При решение да не се поема предприятието, интересът им е свързан с наследствените права, които ще възникнат след заличаване на едноличния търговец. И в двете възможни хипотези обаче ищците имат правен интерес от предявяването на такъв иск.

Още повече, че от обсъдените по-горе доказателства е видно, че те са приели по опис наследството на своя наследодател, включващо и търговското му предприятие.

Прогласяването на нищожността на процесната сделка може да стане само по съдебен ред, с предявяването на иск. Това, наред с категорично изразеното по делото становище за неоснователност на иска от ответника „Р. и Ко“ ООД, чийто управител и мажоритарен собственик на капитала е третият наследник по закон на починалия Б. Р., подкрепя извода за наличие на правен интерес.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на довода, че не са конституирани по делото всички необходими другари, а именно двете страни по сделката по иска за прогласяване на нейната нищожност. Макар едноличният търговец все още да не е заличен, това е само правната форма за осъществяване на търговска дейност от физическото лице, което вече е починало, а не става дума за два отделни правни субекта.

Поради това едноличният търговец не би могъл да участва като ответник по иск за прогласяване нищожността на сделка, сключена от него, доколкото ищците са негови правоприемници и предявяват иска в това си качество.

По изложените съображения, свързани с наличието на правен интерес за ищците от предявяване на иск за прогласяване нищожността на сделката за прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „Б. Р.“, съдът намира, че определението за прекратяване на производството по делото е неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОТМЕНЯ определение № 1743 от 05.12.2025 година, постановено по т. дело № 402/2025 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пловдив за по-нататъшното му разглеждане.

Определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6