Решение № 14213 от 18.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14213 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110135239 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от .... срещу Л. З.. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 1254,21 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в ....., аб. № ....., сумата от 20,42 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.04.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, сумата от 258,84 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.09.2019г. до 20.04.2022г., и сумата от 4,40 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 31.05.2019г. до 20.04.2022г.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът в качеството си на собственик на топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната 1 топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответникът не е заплатил цената на потребената топлинна енергия през исковия период, както и дължимата цена на услугата дялово разпределение, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главните вземания след изтичане на установения в Общите условия падеж. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за вземането за цена на топлинна енергия:

Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и неизпълнение насрещното задължение на ответника за плащане стойността на потреблението.

На първо място, подлежи на обсъждане съществуването на договорно правоотношение, което ищецът сочи като източник на вземанията си.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден 2 като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

В случая от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че описаният в исковата молба недвижим имот – апартамент № 50 в гр. София, ж.к.

„Люлин“, бл. 115, вх. В, ет. 4, се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб. № ...... По делото е представена Заповед № А-О-08-2544 от 9.10.1980г. на Председателя на ИК на Столичен общински народен съвет, издадена на основание чл. 98 ЗТСУ (отм.), с която процесният имот е предоставен като обезщетение за отчужден за държавни нужди имот, на З.. С. Иванов и съпругата му В.

Б. И.. Видно от представени удостоверения за наследници, З.. Иванов е починал през 1997г., а В. И. – през 2014г., като след смъртта им собствеността върху имота е преминала на основание наследствено правоприемство в патромониума на ответника Л. З.. С., техен син (чл. 5, ал. 1 ЗН). Представена е и молба-декларация от 29.07.2002г., с която ответникът е отправил искане до ищцовото дружество партидата за имота да бъде заведена на негово име като титуляр, декларирайки, че ползва имота за жилищни нужди. Не се твърди и не са представени доказателства за това след придобиване на собствеността ответникът да се е разпоредил с имота, прехвърляйки същия или учредявайки вещно право на ползване на трети лица, напротив, подадената от него молба-декларация сочи, че именно той е и ползвател и в това си качество изрично е изразил воля да потребява доставената от ищеца топлинна енергия.

Следователно, доколкото от обсъдените доказателства се установи, че ответникът е собственик на процесния имот, необременен с вещно право на ползване в рамките на исковия период, и предвид това, че същият е топлоснабден, съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ, той се явява потребител на топлинна енергия по силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за продажбата й през този период. Ирелевантно е обстоятелството дали ответникът фактически е обитавал имота през целия период, тъй като законодателят не придава правно значение на този факт, а свързва качеството потребител на топлинна енергия с принадлежността на вещното право на собственост или ползване върху имота. Без значение е и това дали процесният имот е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на облигационно правоотношение, доколкото няма данни за сключен между трето лице ползвател и топлопреносното предприятие договор за продажба на 3 топлинна енергия (в този смисъл ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС).

По делото са представени приети от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от м.07.2016г., действащи през исковия период, за които не се спори, че са спазени законоустановените изисквания за надлежното им одобрение от компетентния регулаторен орган и последваща публикация в по един централен и местен ежедневник. Ответникът не твърди и не представя доказателства да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал.

3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените Общи условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за него действие, поради което съставляват източник на валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, с уредено от ЗЕ и с типови клаузи съдържание.

По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването на правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия, което предпоставя ангажиране отговорността на ответника за неизпълнени задължения по същото.

За установяване обстоятелствата по доставката на топлинна енергия и количеството потребление през исковия период по делото са събрани писмени доказателства (извлечения за начислени суми, фактурирани ежемесечно по прогнозен дял от предишен отоплителен сезон; формуляр за главен отчет; изравнителна сметка за потребление през включения в исковия период отоплителен сезон), както и са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизa.

При съвкупната преценка на приетите писмени доказателства и съобразно кредитираните от съда констатации на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че през исковия период в сградата етажна собственост по местонахождение на процесния имот ищецът е доставял топлинна енергия при дялово разпределение на същата, възложено първоначално на „ТАЕС Нелбо Инженеринг“ ООД, впоследствие извършвано от „Нелбо“ АД. Съгласно изводите по експертизата количеството потребена топлинна енергия е правилно отчитано и остойностявано, като дяловото разпределение е извършвано от фирмата за топлинно счетоводство при коректно приложена методология и при спазване на техническите правила, съобразно изискванията по Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.).

Потреблението на топлинна енергия в топлоснабдената сграда е измервано по показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на доставчика, като разпределението между етажните собственици е извършвано съобразно пълния обем на отопляемата кубатура по проект на имотите в сградата. Общият топломер периодично е преминавал метрологични проверки, извършвани от оторизирани юридически лица, при които е 4 установена годността му за коректно отчитане на потреблението. Съобразно установеното от вещото лице за процесния имот през исковия период е доставяна топлинна енергия и е остойностявано потребление по три пера – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на имота и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ).

От експертното заключение се установява също, че съобразно чл. 155, ал. 1 ЗЕ дължимите за доставената топлинна енергия суми са ежемесечно начислявани по прогнозна консумация, като в края на отоплителния сезон е изготвена изравнителна сметка от избраната фирма за топлинно счетоводство въз основа отчетеното действително потребление по показанията на монтираните в имота измервателни уреди. Така, определените по прогнозен дял суми, коригирани с резултатите от изравняването, отразяват дължимата от потребителя цена, доколкото последната е формирана за установеното реално количество потребена топлоенергия. По делото липсват доказателства за това ответникът да е упражнил правото си да поиска преработване на изравнителната сметка след получаването й от упълномощения за сградата представител, нито да е предявил рекламационни претенции относно отчетеното количество и качеството на потребената топлоенергия съобразно предвидената за това възможност в Общите условия и в определените за упражняването й срокове. Поради това следва да се приеме, че разпределението на топлинната енергия е извършено по отразения от ескперта начин при спазване на нормативните изисквания.