Решение № 176 от 22.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Пловдив, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Евстатиева

Членове:

Петко Минев

Веселина Семкова при участието на секретаря Даниела Дойчева в присъствието на прокурора Аангел Н. Аангелов като разгледа докладваното от Веселина Семкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300600312 по описа за 2026 година Настоящото производство по реда на глава ХХІ НПК е образувано по въззивна жалба на адв.М. Н. като защитник на подс.А. Я. срещу Присъда с рег.

№45/27.11.2025 г. по НОХД №426/2025 г. по описа на Районен съдАсеновград, IІ н.с., с която подзащитната й е призната за ВИНОВНА в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК и на осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК й е НАЛОЖЕНО наказание пробация, включващо пробационните мерки:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ НО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с явяване и подписване пред съответния пробационен служител ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Подс. Я. е осъдена да заплати на гражданските ищци И. П. и Т. Н. сумата от 316 лева, представляваща обезщетение за причинени им с престъплението по чл. 216, ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на посегателството - 17.05.2024 г. до окончателното й изплащане, както и 900 лева направени от тях разноски по делото. В тежест на подсъдимата са възложени и сторените такива в хода на производството, 566,88 лева от които платими по сметка на ОД на МВР – Пловдив и 200 лева – по сметка на Районен съд-Асеновград. Веществените 1 доказателства – 2 броя компактдиска е постановено да останат по делото след влизане на присъдата в сила. Със сезиращата настоящата инстанция жалба се изтъква, че приложима в случая била разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като обществената опасност на извършеното била явно незначителна, защото в конкретния случай увреждането не било в резултат на умишлено поведение, а последица от случайно съприкоснование, без намерение за увреждане. Ето защо се претендира отмяна на присъдата, признаване на подсъдимата за невинна и оправдаването й, както и отхвърляне на гражданския иск, респ. санкциониране на подсъдимата за посегателство по чл. 216, ал. 4 НК, респ. отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В допълнението й се излагат доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свеждащо се до отказ да бъде разпитано вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза. Сочи се, че неправилен е изведеният от първостепенния съд извод за наличието на пряк умисъл при извършване на деянието, както и вътрешно противоречиви са мотивите касателно обществената му опасност. В последните недопустимо били използвани извънобвинителни факти, като същевременно закъсняло е изготвяне на автооценъчното заключение в хода на разследването. В контекста на изложеното, поддържа се претенцията, заявена във въззивната жалба.

Пред настоящата инстанция държавният обвинител изтъква, че извършеното деяние не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 216, ал. 4 НК, както и не е малозначитено по чл. 9, ал. 2 НК. Наложеното наказание е съобразено с констатираните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което предлага жалената присъда да бъде потвърдена.

Частните обвинители и граждански ищци И. П. и Т. Н., както и поверениците им адв.П. и адв.Х. не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по въззивната жалба.

Подсъдимата А. Я. настоява да бъде оправдана, тъй като никога не е искала и не е повреждала чуждо имущество. Защитникът й адв.Н. поддържа въззивната жалба и допълнението й, считайки присъдата за неправилна и незаконосъобразна, доколкото била постановена при съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подзащитната й, както и при неправилно приложение на материалния закон. Изводите на съда относно вината били необосновани, а мотивите съдържали вътрешни противоречия, както и не била извършена преценка касателно приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Ето защо настоява за удовлетворяване на претенцията, заявена със сезиращия ПдОС процесуален документ.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, с наведените във въззивната 2 жалба и допълнението й доводи и изтъкнатите такива от страните в съдебно заседание, проверявайки правилността на присъдата в пределите на чл. 314 НПК, прие за установено следното:

Подсъдимата А. И. Я. е родена на *** г. в гр. ***, живуща в гр. ***, б., българска гражданка, с висше образование, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.

Подс. А. Я. и свид. И. П. се познавали, тъй като били съседи, живеейки в един и същ вход на блок в гр. ***. Отношенията им били влошени, като найчестата причина за това били спорове относно мястото, на което свид. П. паркирала лекия си автомобил - марка „Фолксваген“, модел „Голф 5“, с рег. № ***, който към инкриминираната дата – 17.05.2024 г., по документи бил собственост на Т. Н. от гр. Троян, но се ползвал изключително от свид. П.. В основата на този дребен битов конфликт бил фактът, че подсъдимата се дразнела, защото живущите във входа паркирали колите си на улицата пред самия вход, което тя не разрешавала, а те от своя страна, включително и И. П., традиционно, от години ползвали това място за паркиране. За да им попречи, подс. Я. изработила пейка от дървени палети, която целенасочено започнала да поставя на мястото пред входа, където паркирали колите. Освен това, същата често огъвала огледалата или вдигала чистачките на оставените пред входа автомобили.

За да вижда кой въздейства върху автомобила й, свид. П. била поставила камера на входа на блока, обхващаща периметъра пред същия. Именно по този повод на 17.05.2024 г. между двете съседки възникнал поредният скандал пред жилищния им блок в ***. Около 18.00 часа на този ден свид. П., бременна към този момент, получила известие по мобилния си телефон, че камерата й е засякла движение пред блока, където бил паркиран автомобилът й, поради което излязла навън, за да провери какво става. Видяла съседа си свид. А.Щ., който се опитвал да паркира колата на дошлите му на гости негови родители.

Тъй като мястото било тясно, свид. П. преместила МПС-то си малко повстрани до градинката пред блока, за да освободи място, като преди това преместила встрани от входа поставената пред същия градинска пейка. След като паркирала, изминала няколко метра, но преди да стигне до входа на блока, подсъдимата се появила пред същия и взела да вика кой е преместил пейката. Едновременно с това придърпала палетната пейка, която се намирала в градинката, и я избутала силно към предната дясна част на лекия автомобил „Фолксваген“, модел „Голф 5“, с рег. № ***, при което пейката се ударила с долната си предна част в колата и се опряла под ъгъл в него. След удара подс.

Я. наместила пейката, така че тя да стъпи на земята с цялата си основа. От съприкосновението между пейката и МПС-то, последното било надрано по предна дясна врата и преден десен калник, като по тези негови части се 3 получили драскотини и било нарушено лаковото покритие и боята върху тях.

Тъй като свид. П. се намирала само на няколко метра от автомобила, то същата чула звука от удара по последния, поради което веднага се обърнала и видяла, че пейката е подпряна на автомобила. Ядосана от това, свид. П. веднага се насочила към подсъдимата и между двете възникнал бурен скандал. Същият прераснал във физически сблъсък, при което двете взаимно се удряли, дърпали си косите и последвали събития, които нямат отношение към инкриминираното деяние, но заради възникналия помежду им бой, сигнализирани били органите на полицията, които посетили мястото. Покъсно вечерта отношенията продължили да ескалират и отново била ангажирана полицията.

Съгласно заключението по изготвената в хода на досъдебната фаза допълнителна автооценъчна експертиза, стойността на причинената вследствие на гореописаното деяние повреда по цитирания лек автомобил към инкриминираната дата е 316 лева, а тази на самото МПС е била 6 888 лева. В съдебно заседание вещото лице инж. В.И. поддържа експертното становище, посочвайки, че констатираните щети са били по предни броня и врата на лекия автомобил. Касае се основно за козметични застъргвания, като е нарушена боята и лаковото покритие, без да са установени деформации. При изготвяне на експертното становище сред материалите, проверени от вещото лице, е и протоколът за оглед на местопроизшествие от 31.07.2024 г., ведно с приложения към него фотоалбум. Ето защо се изтъква в допълнението към въззивната жалба, че експертът при извършване на експертизата се е позовал на оглед, реализиран след повече от два месеца от инкриминираната дата и поради това поставяла се под съмнение надеждността на оценките на щетите, тъй като състоянието на МПС-то е могло да бъде променено. Изложеното възражение не се споделя от настоящата инстанция, доколкото от внимателния прочит на материалите по делото се установява, че самото досъдебно производство образувано било на 26.07.2024 г. и следователно не е съществувала възможност да бъде огледът осъществен на по-ранна дата.

Самият огледен протокол, тъй като е съставен по реда и при условията, установени в НПК, се явява доказателствено средство за извършеното следствено действие, реда, по който е осъществено, както и за събраните доказателства. От друга страна, изяснява се, че след депозираното заключение по първоначалната оценителна експертиза наложило се е извършване на цитираната допълнителна такава поради отчитане заключението по видеотехническата експертиза в контекста на инкорпорираните до този момент в хода на разследването гласни доказателствени средства касателно конкретно настъпилото съприкосновение между палетната пейка и лекия автомобил на пострадалите, както и причинената увреда. В резултат на това 4 стеснен е бил кръгът на частите на увредения автомобил, направило от своя страна наложителна нова оценка размера на нанесените щети. При това положение неприемливо е възражението за ненадеждност на последната защото била закъсняла, тъй като от съществено значение е обстоятелството, че оценени са именно щетите, настъпили в резултат на самото инкриминирано посегателство.

Установява се от заключението по извършената при разследването видеотехническа експертиза, прочетена и приета в хода на първоинстанционното съдебно следствие, но пропуснато да бъде обсъдено от първостепенния съд, че предоставеният за изследване компактдиск съдържа три броя видеофайла с общ размер 4,57 МВ в „МР4“ формат, цветни без и със звук 224х480 пиксела и 568х320 пиксела, които са цифров презапис от оригинален диск на записан върху твърдия диск на видеоохранителна система видеозапис. Възпроизвежданият от плейъра времеви интервал на записите не се прекъсва. Върху същите не са установени следи от манипулация/намеса при записаната информация. След извършен преглед на видеофайл с цитираното в заключението обозначение, са експортирани снимкови кадри, явяващи се от значение за провежданото изследване и са описани заснетите лица и техните действия. От кадрите се наблюдавало, че лице №2 изправя пейката, която преминава в близост до дясната страна на автомобила и прави съприкосновение с преден десен калник и с предна дясна врата на последния, но поради ъгъла на заснемане не може да се установи къде точно е съприкосновението на пейката по калника и вратата. При направената оценка на снимковите кадри, извлечени от единия от видеофайловите, се установявало, че те са с недостатъчно съдържание и качество, поради което са негодни за извършване на лицево-идентификационно изследване на заснетите лица (лице №1 и лице №2). Във връзка с поставения въпрос №5 е отбелязано, че в сектор БНТЛ при ОДМВР-Пловдив не се изготвят фоноскопни експертизи. В съдебно заседание пред АсРС вещото лице Д. А. поддържа заключението, като в допълнително проведения разпит в хода на въззивното съдебно следствие заявява, че касателно механизма на съприкосновение между пейката и лекия автомобил не може да посочи повече от отбелязаното в експертното становище. Изрично е отбелязан констатираният контакт между тях, както и че не могат да се посочат какви са конкретните увреждания.