Решение № 8 от 08.01.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Варна, 06.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. ШаК.

Членове:

Николай Св. С.ов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Николай Св. С.ов Въззивно гражданско дело № 20233100502211 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на К. К. Н., ЕГН **********, срещу Решение №3050/15.09.2023г. по гр. д. №8874/2023г. на ВРС , 46-ти състав, само в частите с които:

- е задължен К. К. Н., ЕГН**********, да се въздържа от домашно насилие по отношение на молителите С. С. Н., ЕГН**********, М. К. И., ЕГН **********, С. К. И., ЕГН ********** и децата К. К. Н., ЕГН ********** и Б. К. Н., ЕГН **********, на осн. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН;

- е забранено на К. К. Н., ЕГН**********, да приближава на разС.ие по-малко от 50 м. молителката С. С. Н., ЕГН **********, както и местоработата й на адрес: ***********, за срок от 18 месеца, на осн. чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН;

- е осъден К. К. Н., ЕГН**********, да заплати в полза на БСВ глоба в размер на 200.00лв. на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН;

- е осъден К. К. Н., ЕГН**********, да заплати в полза на БСВ държавна такса в размер 25.00лв., на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН;

- е осъден К. К. Н., ЕГН**********, да заплати на С. С. Н., ЕГН **********, М. К. И., ЕГН **********, и С. К. И., ЕГН **********, сумата 3000.00лв. представляваща сторените в производството съдебно-деловодни 1 разноски.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в отвхрълителните му части по подадената молба за защита по ЗЗДН.

В жалбата са релевирани пространни оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и постановяване в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения на решението на ВРС, в обжалваните му части, които оплаквания могат да бъдат обобщени в следните групи: липса на квалификация на възраженията на ответника; неправилно разпределение на доказателствената тежест; неяснота на мотивите защо доводите на ответника са приети за неоснователни; неправилно установена фактическа обстановка; нарушения при преценката на свидетелските показания на двете страни, както всяко от тях, така и с другите доказателства;необосновано зачитане на непълни и неточни декларации по чл.9 ЗЗДН; нарушения при събирането и обсъждането на видеозаписите от камерите досежно една от процесните дати; основаване на решението на негодни декларации; подаване на молбата с преднамерени и лъжливи твърдения, преслеващи различна цел. По тези групи съображения се моли за отмяна на решението на ВРС, в обжалваната му част, и за отхвърляне на молбата по ЗЗДН, с присъждането на разноски за две инстанции. В о.с.з. се поддържат оплакванията и искането до съда.

В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемите депозират писмен отговор, в който излагат становище за неоснователност на въззивната жалба. Считат решението за правилно и обосновано, за което излагат подробни съображения. Молят за потвърждаването му в обжалваните части и за разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържат позицията си.

Контролиращата страна ДСП – Варна не взема отношение по жалбата.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по молба на С. С. Н., действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на децата К. К. Н. и Б. К. Н., както и от молителите М. К. И. и С. К. И., с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу отв. К. К. Н., за тъврдяно домашно насилие на ответника на дати 06-09.07.2023г., 09.07.2023г. и 10.07.2023г.

В сезиралата съда молба се твърди, че С. Н. и отв. К. Н. са съпрузи и родители на децата К. К. Н. и Б. К. Н., родени съответно на ******* и на *******г. Родителите към момента са в производство по развод по съдебен ред, а С. Н. е била подлагана и назад във времето на домашно насилие от отв.

Н.. Молителите М. и С. И.и са родители на С., баба и дядо на децата по 2 майчина линия. Декларираните и поради това релевантните по делото, са следните твърдения за насилствени действия на ответника на следните дати:

На 06.07.2023г. С. и К. Н.и се разбрали той да вземе децата за няколко часа. Около 12:30ч. Н. отишла в дома на ответника, за да ги прибере, но бащата отказал да предаде децата на майката, казвайки, че техният дом е в неговия апартамент и те ще бъдат отглеждани само там. Принудил я да се качи в автомобила му, след което казал на децата, че майка им иска да ги остави без баща, че те нямат работа на работното й място, както и в козметичния салон за нейни процедури. Децата се разстроили и запушили ушите си, тъй като не искали да чуват думите на баща си. В „следващите дни“ ответникът осъществявал психически тормоз над Н., като й звънял по телефона, заставяйки я да върне децата в апартамента му, в портивен случай ще си ги вземе без да се съобразява с нейното мнение.

На 09.07.2023г. молителите отишли на басейн в Еко-комплекс „Извори“, в близост до Варна. Около 17:00 часа бащата позвънил на С., за да я попита къде е и дали може да види децата. Отвърнала му, че е на басейн и в момента не е удобно. Тогава той я обвинил, че настройва децата срещу него, при което тя го уверила, че няма намерение да го ограничава да ги вижда, но се страхува от него и го помолила да изчака няколко дни до постановяване на привременни мерки по воденото между страните гр. д. №7711/2023 г. по описа на ВРС, заседанието по което било насрочено за 14.07.2023г. Около 18:00 – 18:30 часа К. се появил в комплекса и без обяснение грабнал Б. и задърпал К.. Момиченцето се разплакало, започнало да пищи и да вика, че „иска при мама“. Б. също се разплакал и казал, че иска при мама. Молителят С. И. се опитал да спре ответника, но Н. последователно се изплюл върху него и върху С. и се нахвърлил да го бие, но непознати хора, които станали свидетели на случката, му попречили. Н. се запътил към колата си, носейки на ръце плачещия Б.. В този момент молителката М. И. излязла от съблекалнята и виждайки бащата и разплаканото момче го попитала какво прави, като той започнал заканително да клати глава към нея и я подминал.

Молителите настигнали К. до колата. С. се опитала да вземе плачещия Б., при което ответникът започнал да я блъска и удря през лицето, събаряйки я на земята върху камъните от декоративна настилка. М. И. се опитала да задържи вратата на колата, за да попречи на бащата да потегли с детето, но той я изблъскал силно и тя също паднала. Стекли се още хора, които обградили К., който се опитвал с маневри да измести автомобила си и да избяга със сина си.

Благодарение на живата верига от хора той не успял. През цялото време децата плачели и пищяли, а бабата позвънила на тел.112. Едва след като полицаите се отзовали на сигнала, К. пуснал детето Б. и си тръгнал.

На 10.07.2023г. ответникът продължил да звъни многокрано на съпругата си по телефона, но тя се страхувала да вдигне. Тогава той нахлул на работното й място, попитал къде са децата и започнал да проверява дали не са затворени в автомобила й наблизо.

Твърди се, че гореописаните случаи и други извън релевантния по ЗЗДН период предизвиквали страх за живота и здравето на молителите, поради което се моли за постановяване на мерки за закрила по чл.5 ЗЗДН.

3

Ответникът К. Н. депозира писмено становище, в което оспорва заявените в молбата за защита по ЗЗДН твърдения за осъществени от него актове на домашно насилие спрямо молителите. Твърди, че събитията между страните се различават от сочените в молбата и излага своите виждания за тях. За първата дата оспорва да е принуждавал съпругата си с нищо, тя сама се е качила в колата му и са разговаряли за децата. За „следващите дни“ също оспорва да е заплашвал жена си по телефона. За случая на 09.07.2023г. в Екокомплекс „Изворите“ посочва, че просто е искал да види децата, взел на ръце сина си, който му се зарадвал, но дъщеря му не била пусната от дядо й; тогава С. Н. започнала да го обижда и нагрубява; докато вървял с Б. към колата си, бащата бил надран по гърба от съпругата му; а когато бил вече до колата С. хвърлила по него бутилка и той прибрал момчето в колата, за да не се удари; сочените в исковата молба негови действия оспорва. Пак така оспорва и твърденията за дата 10.07.2023г. Твърди, че никога не е извършвал насилие над съпругата и децата си. Счита молбата по ЗЗДН за неоснователна и моли за отхвърлянето й, което поддържа и в о.с.з.

Контролиращата страна ДСП – Варна не изразява конкретно становище по молбата по ЗЗДН, но моли да не бъдат ограничавани контактите на децата с баща им, с цел да не се разруши емоционалната връзка помежду им.

След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите доказателства по делото, при отчитане на становищата на страните и при съобразяване на приложимата към конкретния случай нормативна регламентация, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената в случая молба изхожда от лице с право на защита по реда на ЗЗДН, по смисъла на чл.3 от ЗЗДН и чл.8 от ЗЗДН, касае и обстоятелства, твърдяни да са настъпили в срок до един месец преди сезирането на съда, като относно тях е представена и декларация по чл.9 от ЗЗДН,поради което молбата е процесуално допустима.

Между страните е безспорно и се потвърждава от писмените документи, че С. Н. и К. Н. са съпрузи и родители на децата К. Н. и Б. Н., родени съответно на ******* и на *******г., а молителите М. и С. И.и са родители на С., баба и дядо на децата по майчина линия. Безспорно е още, че родителите на децата са в процес на развод, предмет на гр. д. №7711/2023г., по което дело на 14.07.2023г. са постановени привременни мерки, като родителските права по отношение на децата са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с децата, съгласно постигнато споразумение.

Спорни по делото са деянията на ответника на процесните дати, както и тяхната съставомерност по смисъла на ЗЗДН. Същевременно процесуалната дейност на въззивния съд не съставлява повторение на първоинстанционното производство, а негово продължение, поради което втората инстанция не дължи повтаряне на коректно извършените процесуални действия на първата, 4 а само надгражда върху тях (така и мотивите на т.2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Поради което въззивният съд следва да се произнесе по спорните въпроси в производството съобразно с възведените с въззивната жалба оплаквания при съответно приложение на разпоредбата на чл.269 ГПК, на осн. пар.1 от ЗР на ЗЗДН.

Относно наведените с жалбата оплаквания за процесуални нарушения на ВРС по тежестта на доказване и допускането и събирането на доказателства настоящият състав формира съображения при разглеждане на множеството отправени доказателствени искания, като допусна тези от тях, във връзка с които констатира процесуални пропуски на първоинстанционния съд. По други от оплакванията за нарушения при разглеждане на делото следва да се посочи, че поради особения и бърз характер на производството по ЗЗДН е неоправдано да се очаква от съда „правна квалификация“ на възраженията на ответника, а за съда няма и задължение да изготвя актове с всички реквизити по чл.140 ГПК и чл.146 от ГПК, с оглед разпоредбите на чл.12-19 от ЗЗДН. По оплакванията срещу анализа на доказателства, тяхната стойност за процеса, обосноваността на решението на РС и доказаността на молбата по ЗЗДН според изискуемите от закона предпоставки съставът на въззивния съд намира следното:

Съобразно чл.2 от ЗЗДН домашното насилие съставлява съзнателен акт на физическо, психическо или друго принудително въздействие и ограничаване на личната свобода или личния живот, насочено спрямо лица, които се намират или са (били) в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство. Водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но също и специфичните условия и начин на извършване, открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне с допускане на същото, при общата нагласа към противоправна доминация над жертвата.