Решение № 507 от 13.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Варна, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20243100500428 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба от ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” против Решение № 3962/05.12.2023 г., постановено по гр.д. № 15008/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е уважен предявеният от М. А. С. иск, с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ, за присъждане на сумата в размер 4 695,21 лева обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка, клауза „Пълно каско", на лек автомобил ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 14.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Въззивникът счита, че не са разгледани в тяхната цялост и съвкупност всички относими и приети писмени доказателства, което е довело до неправилен и необоснован извод за стойността на ремонта на процесния автомобил. Поддържа, че за автомобили над седем години съгласно общите условия обезщетение при частични щети се изчислява на база на експертна оценка, която не била обвързана от реално направените от собственика разходи за възстановяване на превозното средство, нито с избора на начин на отстраняване на щетите. Излага, че застрахователният договор бил сключен при избрано застрахователно покритие „Ремонт в доверен сервиз“, което не било обсъдено от ВРС. По процесната застрахователна полица № ****** била заведена още една щета за застрахователно събитие, настъпило на 08.02.2022 г., по която било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 395,87 лева и присъдено допълнително застрахователно обезщетение в размер на 8 861,38 лева в производството по гр. д. № 2408/2022 г. по описа на Районен съд Варна, поради което счита, че с тези суми следва да се намали застрахователната сума. Липсата на дозастраховане на процесния автомобил след изплащането на всяко едно застрахователно обезщетение била безспорно установена.

Неправилно не било указано на застрахователя от ВРС, че не представя доказателства за платеното застрахователно обезщетение. Поради неоснователност на главната искова претенция, счита за неоснователна и претенцията за законна лихва с оглед акцесорния й 1 характер. Моли за отмяна на първоинстанционния акт и отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендира направените разноски по делото за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна М. А. С. депозира отговор, с който моли жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като решението на ВРС било правилно и законосъобразно. Възразява, че клаузата на чл.1 от Раздел V „Обезщетяване на МПС над 7г." от Общите условия, според която обезщетението се изчислява на база експертна оценка, е нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД като противоречаща на повелителните норми на Кодекса за застраховането. Посочва, че в процесния случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 386, ал.2 от КЗ, според която обезщетението е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, в случая пазарната цена на необходимия ремонт за отстраняване на щетите, която правилно бела установена в размер на 4 857,85 лева. Оспорва, че с изплащането на сумата в размер на 8 861,38 лева за застрахователно обезщетение, присъдено с решение № 3962/05.12.2023г. по гр.д. № 15008/2022г. на ВРС, лимитът по застрахователния договор е изчерпан, тъй като съгласно застрахователния договор автомобилът бил застрахован за сумата от 15 000,00 лева. За неоснователни счита и доводите на ответника, че обезщетението следва да се редуцира при условията на подзастраховане. Оспорва доводите на ответника, че автомобилът следва да бъде ремонтиран в доверен сервиз. Моли за потвърждаване на решението на ВРС, както и присъждане на разноски в настоящата инстанция.

В открито съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител моли за оставяне без уважение на въззивната жалба и за присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от М. А. С. срещу „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 4 695,21 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по договор за имуществена застраховка „Пълно каско" на лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4матик", с peг. *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че процесният автомобилът бил застрахован при ответното дружество за 15 000 лева съгласно застрахователна полица № ****** от 04.02.2022 г., като към датата на исковата молба застрахователната премия била изцяло заплатена. На 07.10.2022г., установил, че неизвестно лице е увредило предна лява врата докато автомобилът е бил паркиран. На 10.10.2022г. уведомил ответника за настъпило застрахователно събитие, бил извършен оглед и опис на щетите. Получил застрахователно обезщетение в размер на 162,64 лв., която сума не можела да покрие щетите. Последните ищецът оценил на 4 491,48 лв. предвид това, че увредената врата не можела да се ремонтира и следвало да се подмени с нова.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. Възразява, че претендираното обезщетение значително надвишавало действително претърпените вреди. При сключването на застрахователния договор бил уговорен ремонт в доверен сервиз, но ищецът направил изрично искане застрахователното обезщетение да бъде изплатено по експертна оценка, което било сторено като било заплатено обезщетение в размер на 162,64 лева. Оспорва необходимостта от подмяна на увредената врата, а се касаело само за бояджийски услуги. Прави възражение за наличие на подзастраховане, което било изрично посочено в процесната полица. Следвало да се приложат правилата за пропорционално обезщетяване – обезщетението да се определи според съотношението между застрахователната сума и действителната стойност. Прави възражение, че ищецът не е дозастраховал процесното превозно средство. По същата застрахователна полица № ****** била заведена още една щета за застрахователно събитие, настъпило на 08.02.2022 г., по която било заплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 9 257,20 лева, с която сума следвало да се намали застрахователната сума. В този смисъл всяко едно застрахователно обезщетение се редуцирало с коефициент, равен на съотношението между намалената с другите плащания на обезщетение и пълната застрахователна сума, т.е. в настоящия случай било налице подзастраховане, което следвало да бъде взето предвид. Прави възражение за наличие на „тотална щета", поради което дължимото застрахователно обезщетение следвало да се определи в посочения в закона 2 процент от действителната стойност на превозното средство. При определяне на дължимото застрахователно обезщетение следвало да бъдат приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на моторното превозно средство. Оспорва исковата претенция за заплащане на законна лихва за забава считано от датата на исковата молба до окончателното плащане. Законна лихва следвало да се дължи след представяне от страна на ищеца на доказателства за дерегистрация на превозното средство.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Предявеният иск е с правно основание чл. 405, ал. 1 вр. чл. 386 КЗ. В тежест на ищеца е да установи валидно възникнало договорно правоотношение с ответника по имуществена застраховка „Каско“ на МПС за твърдяната застрахователна сума, настъпването на застрахователно събитие в периода на действие на застрахователното правоотношение и размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В тежест на ответника е да докаже правопогасяващите и правоизключващите си възражения.

В производството пред въззивната инстанция не се спори по следните установени от ВРС факти:

Безспорно установено в първоинстанционното производство е наличието на валиден застрахователен договор по полица „Каско“ на лек автомобил марка „Мерцедес *****“ с рег.*******, със срок на действие от 04.02.2022 г. до 03.02.2023 г. за сумата 15 000,00 лева, по който ищецът е заплатил изцяло застрахователната премия. Ответното дружество е заплатило на ищеца обезщетение в размер на 162,64 лева за процесното застрахователно събитие от 07.10.2022 г. Съгласно представения опис на претенция от 10.10.2020 г. вещото лице на застрахователя е установило средна деформация на предна врата – лява, за боядисване на детайла с основен цвят боя. Увреждането на процесния автомобил се изразява в дупка с неправилни размери в долната част на предна лява /шофьорска/ врата, за което видно от представено удостоверение ищецът е уведомил органите на МВР. Страните не спорят по механизма на настъпване на застрахователното събитие.

От приетото по делото заключение на САТЕ, което настоящият съдебен състав цени като обективно, ясно и пълно, се установява, че увреждането се изразява в наранено лаково покритие и деформация в предна долна част на врата предна лява, като е налице разкъсване на метала, от който е изработен външният панел на детайла. Според експертизата е необходима подмяна на детайла и боядисването му. Общата стойност на репарирането на щетите по средни пазарни цени към датата на събитието, при съобразяване средна пазарна цена на труда в поне 10 сервиза на територията на гр. Варна, работещи във всички ценови диапазони, включително и официалния сервиз на марката, е в размер на 4 857,85 лв.

Изчислена на база най-ниските цени за боядисване на три независими сервиза (извън официалния сервиз за марката „Мерцедес") цената на ремонта е в размер на 4 465,13 лв.

Нужната за подмяна резервна част – врата предна лява се предлага само като оригинална резервна част и е на стойност 4 116,79 лв. Размерът на застрахователното обезщетение съгласно Общите условия по застраховка „Булстрад Каско Стандарт" по експертна оценка е в размер на 162,64 лв. Тъй като по делото не е представена информация относно условията на договорите между сервизи и застрахователната компания, експертизата не е могла да изчисли стойността на ремонта в „доверен сервиз". Застрахователната стойност на процесния лек автомобил в размер на 15 000 лв. е в диапазона на предлагане на аналогични 3 на процесния автомобил. Според вещото лице, не е налице „тотална щета" по смисъла на Кодекса на Застраховането, разходите за необходимия ремонт са на стойност 4 857,85 лв., същите не надвишават 70 на сто от действителната стойност на автомобила, която е 17 000 лева. В съдебно заседание вещото лице поддържа, че като средна пазарна стойност на необходимия ремонт следва да се приеме сумата в размер на 4 857,85 лева, тъй като същата представлява осреднена пазарна стойност при взети предвид най-голям брой автосервизи, работещи на територията на гр. Варна, в целия ценови диапазон.