Решение № 7082 от 24.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7082 гр. София, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110113829 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на ЮЛ, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на управление: адрес, срещу В. Б. П., ЕГН: **********, с адрес: адрес, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца: сума в общ размер на 924.32 лв., от които: главница в размер на 460.40 лв., договорно възнаграждение в размер на 48.24 лв., възнаграждение за закупена услуга Ф. в размер на 123.99 лв. и възнаграждение за закупена услуга Ф. в размер на 291.69 лв., представляващи неизплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 30039440977, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 62859/2020 г. на СРС.

Твърди се, че на 16.09.2019 г. между ЮЛ, в качеството му на кредитодател и В. Б. П. като длъжник е сключен Договор за потребителски кредит № 30039440977, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 1000 лева при следните параметри: Срок на кредита: 12 месеца; Размер на вноската: 101.73 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 48.26 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %; Лихвен процент на ден: 0.11 % и Общо задължение по кредита: 1220.75 лв. Сочи се, че били поискани и закупени допълнителни услуги по т.15.1 от ОУ, по които се дължи възнаграждение за закупена услуга Ф. в размер на 300.00 лв. и възнаграждение за закупена услуга Ф. в размер на 700.00 лв., като размера на вноската по закупени допълнителни услуги е 83.30 лв.

Сочи се, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави договорената сума в размер на 1000 лева, като на 16.09.2019 г. я превел на ответника по посочения от него начин - чрез ЮЛ по документ за паричен превод със системен код: 2000000190259541 от дата 16.09.2019 г.

Сочи се, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само седем пълни погасителни вноски и една частична. Твърди се, че размерът на погасеното от В. Б. П. задължение по ДПК № 30039440977 е в общ размер на 1392.12 лв., от 1 които номинал в размер на 1296.43 лв., 25.69 лв. за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ и 70.00 лв. за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК

Поддържа се, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към Договор за потребителски кредит № 30039440977 е изтекъл на дата 10.09.2020 г., с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.

Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.

Представят се писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете като неоснователни

Сочи се, че клаузата в договора за потребителски кредит, уреждаща договорното възнаграждение, за сключена в условията на неравнопоставеност и водеща до нищожност, поради противоречие с добрите нрави- надвишаваща трикратния размер на законната лихва при липса на обезпечение.

Твърди се, че в чл. 15 от ОУ е уговорено възнаграждение за оказване на допълнителни услуги, което съставлява скрита лихва, на което основание то е следвало съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 от ЗПК да бъде включено в разписаните в договора ГЛП и ГПР.

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 и чл. 23 от ЗПК и се дължи само чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи по кредита.

Цитирана е съдебна практика.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл.

240, ал. 1 и 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.

Между В. Б. П. и ЮЛ е сключен договор за потребителски кредит ... № 30039440977 от 16.09.2019 г. , по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 1000 лева за срок от 14 месеца, при размер на месечната вноска 101.73 лева, ГПР от 48.26 % и възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 41.00 %, лихвен процент на ден 0,11 %, възнаграждение за закупена допълнителна услуга Ф. 700 лева и възнаграждение за допълнителна услуга Ф. 300 лева, като общият размер на вноската е 185.06 лева, от които 83.30 лева - размер на вноска по закупени допълнителни услуги, а общото задължение 2220.75 лева.

По делото са приложени обши условия към договора, погасителен план и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. От представен документ за кредитен превод се установява, че на 16.09.2019 г. ищецът е превел по микросметка в ЮЛ на В. Б. П. сума в размер на 1000 лева.

Крайният срок на договора е настъпил на 10.09.2020 г. и всички вземания по него са изискуеми.

Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него, страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора Ф. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.15.1 от ОУ/ и пакет от допълнителни услуги- Ф.- право на промяна на погасителния план при специфични условия/т.15.2 от ОУ/.

Страните не спорят, че В. Б. П. е заплатил на ищеца по ДПК № 30039440977 сума в общ размер на 1392.12 лв.

2

Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал.

2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Уговореното възнаграждение за услуги „Ф.“ и „Ф.“, разписани детайлно и в т. 15 от Общите условия към договора се дължи за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж. Тези разпоредби от договора противоречат на посочената норма на закона – чл.10а ЗПК, което означава, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелстват кредитора, като предвиждта получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно задължение. Няма и доказателства услугите, за които да се дължи допълнителна такса, да са предоставени, напротив- дори изрично се заявява с исковата молба, че кредитополучателят не се е възползвал от услуга „Ф.“. Ето защо тази клауза е нищожна поради липса на основание и съгласие на страните.

Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия договор за кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено и по този начин, заобикаляйки закона, се постига ГПР, по-голям от петкратния размер на законната лихва. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и таксата за услуги, която е сигурна печалба за кредитора.

Уговорената допълнителна такса в общите условия към договора/ за извънсъдебно събиране/ е свързана изцяло със забавата на длъжника. Отговорността му за разноски, така както е предвидена, по съществото си представлява неустойка за забава. Тя не покрива реални разходи по събиране на вземането, като за направата на такива не се сочи и в исковата молба. Предвид размера на кредита съдът намира, че тези разпоредби се явяват в пряко противоречие с чл.33 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Също така, съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В случая, уговореното заплащане на обезщетение за забава под формата на такса цели именно неправомерния резултат, поради което съдът намира клаузата за нищожна на това основание. Уговорката дава възможност на заемодателя да претендира наред с обезщетението за забава върху главницата, така и “такса”, която отново обезщетява забавата на длъжника. Това от своя страна ще доведе до неоснователно обогатяване на кредитора, 3 като се наблюдава значително неравновесие в правата на страните.

Налага се извод, че при сключването на договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на възнаграждение за услуги „Ф.“ и „Ф.“, доколкото същите са неразделна част от договора, от погасителния план и от общите условия на дружеството.

След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за тези услуги ще възникне в сферата на кредитора. То затова е уговорено и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.

След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Следователно годишният лихвен процент няма да е 41%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от общ 1000 лева, формално уговорено като допълнително възнаграждение/ 300 лева за услуга „Ф.“ и 700 лева за услуга „Ф.“.

Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.

Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 1000 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й размера на ГПР става 148.26 %, надвишаващ над законовия максимум- 50 %, а имено представлява близо петнадесет пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.

По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 1000 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита.