Определение № 3976 от 18.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3976 гр. Варна, 18.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито засЕ.ние на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

ПредсЕ.тел: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разглЕ. докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501873 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по рЕ. на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 16719/04.07.2023 г., подадена от Е. Ю. М., чрез адв. Х. Х., срещу Определение № 480/18.05.2023 г. по по ч. гр. дело № 200/2023 г. на Провадийския районен съд, с което е оставена без уважение молба с вх. № 2137/03.04.2023 г. от процесуалния представител на ответницата, с правно основание чл. 248 от ГПК, с искане за допълване в частта за разноските на Определение № 332/27.03.2023 г., с което е прекратено производството по делото.

В жалбата се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на постановения акт. Твърди се, че по делото не са представени доказателства, че наследниците на Й. Ч. са заплатили дълга му към „Банка ДСК“ АД, с каквито съображения Провадийският районен съд оставя без уважение молбата на жалбоподателката за присъждане на разноски по прекратеното на основание чл. 232 от ГПК производство. Посочва се, че никой от наследниците не е заплащал дълга на баща си към банката. Излага се още, че според разпоредбата на чл. 541 от ГПК, разноските в охранителните производства са за сметка на молителя. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се присъдят разноски на Е. Ю. М..

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от „Банка ДСК“ АД, чрез юриск.

Никол Велчева, в който изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба.

Посочва се, че банката има правен интерес от образуваното производство по чл. 51 от ЗН, тъй като има непогасено задължение по договор за кредит, по което наследниците не са заявили дали приемат, или се отказват от наследството на своя наследодател. Излага се, че действията по приемане и отказ от наследство са строго лични актове, поради което не могат да бъдат извършени от пълномощник. Твърди се още, че упълномощеният процесуален представител на Е. М. не е извършвал никакви правни действия, които да обосноват присъждане на адвокатски хонорар в претендирания размер. Посочва се, че производството по чл. 51 от ЗН е охранително, поради което разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК е неприложима. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, законосъобразно и обосновано, да бъде потвърдено.

1

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане от настоящия състав на ВОС.

Провадийският районен съд е сезиран с молба, подадена от „Банка ДСК“ АД срещу Н. Й. Е. и Е. Ю. М., като наследници на Й. Е. Ч., за призоваването им и определяне на срок за заявяване дали приемат, или се отказват от наследството на наследодателя им, на основание чл. 51 от ЗН.

С Определение № 222/27.02.2023 г. по ч. гр. д. № 200/2023 г. по описа на РС – Провадия съдът е конституирал в качеството на наследници на Й. Е. Ч. Н. Й. Е. и Е. Ю. М. и е определил на ответниците срок до приключване на първото по делото съдебно засЕ.ние да заявят дали приемат, или се отказват от наследството на наследодателя си.

С молба вх. № 1822/21.03.2023 г. „Банка ДСК“ АД е оттеглила молбата си по чл. 51 от ЗН поради погасяване на дълга на Й. Е. Ч. от неговите наследници. С Определение № 332/27.03.2023 г. Провадийският районен съд е прекратил производството по делото, на основание чл. 232 от ГПК.

На 03.04.2023 г. е депозирана молба с вх. № 2137 от Е. Ю. М., чрез адв. Х. Х., с която се иска присъждане на направените по делото разноски в размер на 1600 лв., на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Към молбата е представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 16.03.2023 г.

Провадийският районен съд се е произнесъл с Определение № 480/18.05.2023 г. по ч. гр. дело № 200/2023 г., с което е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от процесуалния представител на ответницата Е. М., с искане за допълване в частта за разноските на Определение № 332/27.03.2023 г., с което е прекратено производството по делото.

Съдът намира, че обжалваното определение е недопустимо по следните съображения:

Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Уредбата по чл. 78 от ГПК предвижда обезщетяване на всяка от страните по делото за средствата, с които е намалена имуществената й сфера по повод съдебното производство, при отсъждане по спора в нейна полза, като ответникът има право на подобно обезщетение за съдебно-деловодните разноски, ако с поведението си не е станал причина за завеждане на делото, по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Процедурата по призоваване на наследниците на починало лице, за да изразят волеизявление дали приемат, или се отказват от наследството на наследодателя им, представлява едностранно инициирано охранително производство за извършване на потвърдително или отричащо волеизявление и удостоверяване на факт с правно значение, без да е налице състезателно начало и без да се провежда на процедура по събиране и оспорване на доказателства. Следователно същото не е спорно.

Наред с това, изявлението за приемане или отказ от наследството е лично и изхожда от призованото на наследи лице, което изключва необходимостта от упълномощаване на процесуален представител, респективно генериране на разноски за такъв. Аргумент за изложеното е и недопустимост по този вид дела да бъде назначаван особен представител, който да изрази воля от името на лицето.

Съгласно нормата на чл. 540 от ГПК в охранителното производство са приложими освен общите правила на кодекса, така и тези на общия исков процес, с изключение на тези по чл. 207-266 и чл. 303-388 от ГПК. Безспорно нормата на чл. 78 от ГПК попада в общите правила на ГПК, но изричната специална разпоредба на чл. 541 от ГПК дерогира приложението й. Последната сочи, че разноските в охранителните производства са за сметка на молителя. Следователно искането за присъждане на разноски в охранително производство е недопустимо, тъй като то е едностранно, т.е. няма конституирана насрещна 2 страна, в тежест на която да бъдат възложени сторените съдебно-деловодни разноски.

Отделно от горното, доколкото е налице изрична разпоредба в рамките на специалното охранително производство, която урежда въпроса за разноските в него, законодателят не е предвидил и ред за допълване и изменение на решението в частта за разноските. В цитираната разпоредба на чл. 540 от ГПК изрично е посочено, че приложение не намират разпоредбите на чл. 207-266 от ГПК, измежду които попада и разпоредбата на чл. 248 от ГПК. Като извод следва, че по отношение на акт, постановен в охранително производство, не е предвидена възможност да бъде ревизиран в частта за разноските.

С оглед гореизложеното, настоящият състав на ВОС намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е недопустима в охранителното производство, поради което и същата като такава е следвало да бъде оставена без разглеждане от първоинстанционния съд. Произнасяйки се по искането за присъждане на разноски, Провадийският районен съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено. Молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение № 480/18.05.2023 г. по ч. гр. дело № 200/2023 г. на Провадийския районен съд, с което е оставена без уважение молба с вх. № 2137/03.04.2023 г. с правно основание чл. 248 от ГПК, подадена от процесуалния представител на ответницата Е. М., с искане за допълване в частта за разноските на Определение № 332/27.03.2023 г., с което е прекратено производството по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 2137/03.04.2023 г., депозирана от Е.

Ю. М., чрез адв. Х. Х., за допълване в частта за разноските на Определение № 332/27.03.2023 г.

Определението подлежи на обжалване пред АС-Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПредсЕ.тел: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3