Акт от 17.05.2019, Районен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 177 гр. Габрово, 17.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на осемнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ при секретаря РАДИНКА КУЛЕКОВА-АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2392 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба, вх. № 10142/03.12.2018 г., подадена от С. М. Д., ЕГН ********** срещу „БУЛКАРТО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Габрово, с която e предявен иск за заплащане на сумата 40000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди и сумата 1200 лева – обезщетение за претъпени имуществени вреди от настъпила на 05.01.2018 г. трудова злополука, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба – 03.12.2018 г. до окончателното заплащане на сумите, както и сумата 3420 лева – обезщетение за забава върху сумата от 40000 лева, за периода от датата на настъпване на трудова злополука до предявяване на исковата молба.

Ищецът твърди, че на 05.01.2018 г., около 12.30 часа при извършване на обход в двора, ползван от ответното дружество "Булкарто", находящ се в гр. Габрово, ул.

"Индустриална" № 18, където работи и изпълнява задължението си да храни постовото куче, което действие извършвал всеки ден, поставил алуминиева стълба на оградата, качил се на нея, при което стълбата се подхлъзнала по още мокрия и заледен асфалт и ищецът паднал на земята. Почувствал силна болка в областта на дясната тазобедрена става и не можал да се изправи.

Незабавно били извикани служители на РУ на МВР -Габрово и екип на "Спешна помощ". Ищецът бил приет за лечение в ортопедо - травматологично отделение на МБАЛ - гр.

Габрово. С влязло в сила разпореждане

№ 1 от 17.01.2018 г., издадено от НОИ, ТП-Габрово, злополуката била призната за трудова.

Вследствие на падането ищецът получил счупване на дясната бедрена кост, като първоначално бил поставен на директна скелетна екстензия, след което на 09.01.2018 г. бил опериран. Направена му била метална остеосинтеза на дясната бедрена кост. След като бил изписан от ортопедично отделение, провел курс по рехабилитация в периода от 15.01.2018 г. до 22.01.2018 г., но независимо от това движенията в ставите на десния долен крайник останали силно ограничени и все още продължавал да бъде в отпуск. Сочи, че така описаната травма му причинила трайно затруднение на движението на десния крайник за срок от около 12 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес. Твърди, че по време на лечението в ортопедично отделение получил исхемичен инсулт в басейна на лявата средномозъчна артерия. Сочи, че е със сърдечно заболяване /аритмия и предсърдно мъждене/, които благоприятстват образуването на микротромби в лявото предсърдие и последващи исхемични инсулти. Твърди, че травматичното увреждане допълнително благоприятства тромбообразуването, поради постъпването на тромбообразуващи субстанции в кръвта директно от тъканите. Освен това получил и масивно кръвонасядане на меките тъкани по външната повърхност на дясното бедро, дясното коляно, дясната хълбочна и седалищна област, с разпространения на кръвоизлива към дясната слабинна област. От настъпването на трудовата злополука и до момента се нуждаел и продължава да се нуждае от непрекъснати грижи, дори и при извършване на най-елементарните ежедневни битови дейности. Претърпяната от него трудова злополука променила изцяло живота му, ограничила изцяло социалните му контакти, тъй като много продължително време бил обездвижен, не можел да става от леглото и да излиза.

На следващо място посочва, че за нуждите на извършените медицински манипулации му били необходими средства, като за метален имплант /DHS/ с ограничен контакт заплатил сума в размер на 1200 лева, която сума също претендира да му бъде заплатена от ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозиран отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че настъпилата 05.01.2018 г. злополука е призната за трудова.

Същевременно сочи, че действието, което е извършвал С.Д. непосредствено преди падането нямало връзка с изпълнението на трудовите му задължения. Не отговаряло на истината твърдението, че качен на алуминиева стълба изпълнявал ежедневното си задължение да храни постовото куче. Ищецът изпълнявал длъжността „портиер", като в длъжностната му характеристика не било включено такова задължение. Ползването на стълба не било необходимо за изпълнението на трудовите функции на лицата, осъществяващи длъжността „портиер".

Кучето, на което ищецът се опитвал да даде храна се отглеждало в съседен имот, собственост на „Белфриго" АД - Габрово, който граничел с имота на „Булкарто"

ЕООД. Излага, че изпълнителният директор на това дружество бил г-н И.И., който е и едноличен собственик и управител на ответното „Булкарто" ЕООД. По негови указания храненето на постовото куче се извършвало веднъж дневно - вечер и то от друго лице. Сочи, че достъпът за даване на храна на кучето бил чрез заобикаляне на сградата в съседния имот, собственост на „Белфриго" АД, без да е било необходимо ползването стълба или други помощни средства. Стълбата, по която се е качил С.Д. се съхранявала в портиерната, но се ползвала само и единствено за достъп до уред за измерване на нивото на цистерна, монтирана непосредствено до дерето, с което граничи имотът на „Булкарто" ЕООД, под нивото на пътя. Твърди, че около 12:30 часа на 05.01.2018 г. портиерът С.Д. решил да нахрани кучето по своя инициатива, без това да му е наредено и без да е било необходимо. Твърди, че за да избегне заобикалянето на съседната сграда, собственост на „Белфриго" АД ищецът взел стълбата, съхранявана в портиерната и я е поставил на оградата. Не било вярно твърдението в исковата молба, че в момента на ползването на стълбата подът бил мокър и хлъзгав. Твърди, че подът бил напълно сух и не бил хлъзгав, като причината за падането на стълбата било неправилното й поставяне от работника, което поставяне не било необходимо и изискуемо, предвид конкретните обстоятелства и трудовата функция на портиера.

Счита, че е допусната груба небрежност от страна на работника по смисъла на чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда, представляваща единствената причина за настъпването на трудовата злополука, което било основание изключване отговорността на работодателя както за имуществени, така и за неимуществени вреди.

На следващо място сочи, че закупеният метален имплант на стойност 1200 лв., е поставен по искане на самия пациент, като допълнителна процедура, но и без него било възможно възстановяването му. Излага, че лицето е лекувано по клинична пътека № 217.1 - оперативни процедури с голям обем на сложност на таза и долния крайник, а тази клинична пътека предвиждала процедурата поставяне на вътрешно фиксиращо костта устройство, без костен трансплантат.

Оспорва ищецът да е получил исхемичен инсулт по време на престоя му в болницата. На последно място излага, че на основание чл. 200, ал. 3 КТ съдът следва да вземе под внимание и изплатените обезщетения по общественото осигуряване на ищеца С. М. Д., за временна нетрудоспособност, следствие от трудовата злополука, настъпила на 05.01.2018 г..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с определение от 25.01.2019 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че ищецът бил в трудово правоотношение с ответника, възникнало от трудов договор № 421 от 10.11.2017 г., като изпълнявал длъжността „портиер”, че на 05.01.2018 г. е настъпила злополука, която с влязло в сила разпореждане № 1 от 17.01.2018 г. издадено от НОИ, ТП-Габрово, била призната за трудова.

Видно от представеното разпореждане № 1 от 17.01.2018 г. издадено от НОИ, ТП-Габрово, декларираната злополука вх. № 1 от

10.01.2018 г. на ТП – Габрово от осигурителя „Булгарто” ЕООД , станала със С.М.Д. на 05.01.2018 г. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. В разпореждането е посочено още, че по данни от декларацията и протокол за разследване от 09.01.2018 г. внезапното увреждане /фрактура на дясна бедрена кост/ е резултат на падане от подвижна стълба.

Представена е длъжностна характеристика за длъжността „портиер”, в която неизчерпателно са посочени основните функции и задачи които следва да осъществява ищецът, като съгласно т.

8 портиера осъществява и други възложени от управителя задачи.

От представената фактура № ********** от 09.01.2018 г., г. се установява, че ищецът закупил медицинско изделие ортопедия DHS с ограничен контакт на стойност 1 200 лева.

Ищецът е представил медицински документи, които са взети предвид при изготвяне на основното и допълнително заключение на съдебно-медицинската експертиза, поради което и съдът, като неразполагащ с необходимите специални знания, не ги обсъжда.

От основното заключение на съдебно медицинската експертиза, което съдът цени като компетентно и съответно на събраните писмени доказателства, се установява, че вследствие инцидент на 05.01.2018 г., С.М.Д. е получил разместено счупване в горния край на дясната бедрена кост (пертрохантерно), масивно кръвонасядане по десния крак. Счупването е довело до трайно затруднение на движението на десния долен крайник, за срок без натоварване на крайника 6 месеца и срок на нетрудоспособност около 11-12 месеца. Кръвонасяданията, предвид на тяхната масивност, са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.

129 НК), за период от около 1 месец. Вещото лице е заключило, че тези увреждания могат да бъдат получени при описаното падане със стълбата - надясно върху терена, с удар на дясната хълбочна и бедрена област в земната настилка.

Съгласно заключението най-значително е бил снижен комфортът на живот на пострадалия в следоперативния период от около 1 месец, след което се е нуждаел от чужда помощ в продължение на 6 месеца (при използване на помощни средства - патерици, без натоварване на крайника) и намалена нужда от помощ от около 11 месеца, когато се придвижва с помощни средства, но вече няма противопоказания да натоварва крайника. Интензитетът на претърпените болки е бил най-голям в периода на острата травма през първия ден, и умерено голям в ранния следоперативен период от около 2 седмици. След това болките постепенно са намалявали, но са продължили в срока на раздвижване. Полученото счупване е зараснало. Не може да се даде точна прогноза, в какъв срок ще се възстанови напълно подвижността на крайника, свързана с увреждането на меките тъкани и сухожилия (контрактури и хипотрофия, от травмата и от обездвижването). Вещото лице сочи, че проведеното медикаментозно лечение е адекватно и съответства на нуждите на пациента. След проведеното оперативно лечение за фиксация на счупването, от голяма важност е била ранната и последваща рехабилитация - за възстановяване на общата подвижност и подвижността на крайника. Предвид удълженото възстановяване, свързано със състоянието на крайника, необходимо е провеждане и на допълнителна рехабилитация, евентуално и на санаториално лечение, по преценка на лекуващия лекар. Вещото лице сочи, че документираният разход за консуматив - метални елементи за метална остеосинтеза DHS, която е използвана за фиксация на счупването, е бил уместен и необходим, тъй като сумите за закупуване на тези елементи не се покриват чрез заплащане от Здравно-осигурителната каса и са дължими от пациента. Съвременното лечение при пертрохантерно счупване на бедрената кост изисква оперативно поставяне на метална остеосинтеза от този тип, с цел правилно наместване и фиксиране на фрагментите, както и осигуряване на здравина и стабилност по време на процеса на зарастване. Извършването на операцията осигурява по-добро качество на живот.

В случай, че операцията не се извърши, състоянието на пациента може прогресивно да се влошава и прогнозата за качеството, а понякога и продължителността на живота сериозно да се влоши. Съгласно заключението при пострадалия има данни за преживени в миналото исхемични мозъчно-съдови инциденти (инсулти), с данни за реинсулт по време на лечението на счупването. Вещото лице е категорично, че не може исхемичен инсулт да е пряка последица от травма на крайника.