Решение № 789 от 07.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100511154 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 11369/30.06.2023 г., постановено по гр. д. № 71235/22 г. по описа на СРС, 55 състав, „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на „Стил Проект“ ЕООД сумата от 7170,42 лв., представляваща обезщетение – цената за ползване за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. на съоръжения за присъединяване, изградени за захранване с топлинна енергия и отопление за битово горещо водоснабдяване на жилищна сграда на адрес: гр. София, ул.

****, находяща се в УПИ XVI – 1, 19, 20, кв. 76, м. ЦГ4, Зона В – 16, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2022 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 1903,82 лв. – разноски в настоящото производство.

Подадена е въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 11369/30.06.2023 г., постановено по гр. д. № 71235/22 г. по описа на СРС, 55 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че от събраните доказателства не може да се 1 направи извод, че ищецът е собственик на движимата вещ, за която се твърди, че се ползва неоснователно от ответника, тъй като по делото не се установява, че ищецът е изградил процесните съоръжения и е придобил собствеността върху тях. Поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че е налице необоснован отказ от страна на ответника да сключи договор за изкупуване на енергийния обект. Счита, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – „Стил Проект“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че процесното съоръжение е въведено в експлоатация, че са открити партиди на името на собствениците на имоти в сградата, както и че е налице точно изпълнение на задълженията на ищеца за изграждане и въвеждане в експлоатация със собствени средства на ищеца.

Посочва, че от страна на ответника не са ангажирани доказателства, че е изпълнил задължението си по чл. 137, ал. 3 ЗЕ – да сключи окончателен договор за присъединяване. Твърди, че многократно е канил ответника да изкупи процесното съоръжение и поради неизпълнението на това задължение е завел преписка пред КЕВР, приключила с влязло в сила решение на Комисията № Ж – 238/18.11.2013 г., потвърдено с решение по адм. дело № 16928/13 г. и адм. дело № 12171/14 г. на ВАС. Счита, че правилно съдът е приел, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.

Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, вр. § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ.

Ищецът „Стил проект“ ЕООД твърди, че е собственик на съоръжения за 2 присъединяване, изградени с цел да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване жилищна сграда на адрес: гр.

София, ул. ****, находяща се в УПИ XVI – 1, 19, 20, кв. 76, м. ЦГ4, Зона В – 16. Твърди, че след съгласуване на проект с ответното дружество „Топлофикация София“ ЕАД, ищецът е изградил съоръжения за присъединяване – присъединителен топлопровод, дължина по трасе и абонатна станция, за нуждите на топлоснабдяването на посочената сграда, съобразно предписанията. Поддържа, че на 06.06.2001 г. съоръженията били въведени в експлоатация, като ответникът ползвал същите от момента на издаването на разрешение за ползване и продължавал да ги ползва без прекъсване и до настоящия момент за целите на търговската си дейност.

Твърди, че собствеността върху съоръженията е следвало да бъде прехвърлена на ответника след изграждането им, но ответникът е отказал да изпълни задължението си за изкупуване на съоръженията за присъединяване и заплащане на цена за ползването им. Посочва, че за времето от въвеждането им в експлоатация на ищеца се дължи цена за ползването на основание чл.

137, ал. 2 ЗЕ, както и че ответникът се е облагодетелствал за сметка на ищеца с незаплатената цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 7170,42 лв., представляваща обезщетение за ползване за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. на съоръжения за присъединяване, изградени за захранване с топлинна енергия и отопление за битово горещо водоснабдяване на жилищна сграда на адрес: гр.

София, ул. ****, находяща се в УПИ XVI – 1, 19, 20, кв. 76, м. ЦГ4, Зона В – 16 /вж. допуснатото изменение в размера на иска/, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.12.2022 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищецът не е собственик на изградените съоръжения, както и че не е предложил съоръжението за изкупуване. Оспорва да е налице необоснован отказ за изкупуване на съоръженията, поради което правото на ищеца да претендира цена за ползването не е възникнало.

Поддържа, че процесните съоръжения са движими вещи и прави възражение, че е придобил собствеността върху съоръженията по давност въз основа на владение, упражнявано непрекъснато в периода от предаване на владението на процесните обекти на 06.06.2001 г. и към настоящия момент. При условията 3 на евентуалност прави възражение за изтекла 3 – годишна погасителна давност на част от претендираната цена за ползване. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че процесните съоръжения са изградени след съгласуване с топлопреносното предприятие; че същите са въведени в експлоатация с разрешение за ползване от 06.06.2001 г.; че през процесния период на ответника е предоставен достъп за целите на преноса на топлинна енергия до самостоятелни обекти в жилищна сграда на адрес: гр. София, ул. ****, находяща се в УПИ XVI – 1, 19, 20, кв. 76, м. ЦГ4, Зона В – 16; че до настоящия момент съоръженията за присъединяване не са изкупени от ответното дружество.

От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че процесното съоръжение е изградено в съответствие с всички технически изисквания и е присъединено към топлопреносната мрежа на гр. София, считано от м. 06.2001 г., т. е. ползва се от ответника от посочената дата.

Съгласно представената счетоводна справка 203/1 процесното съоръжение е заведено като актив на ищеца.

От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че размерът на цената за ползване на съоръжението /абонатната станция/ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. по определените цени на ДКЕВР съгласно Методика на ДКЕВР, приета с Протокол № 27/04.02.2008 г., е 7 170,42 лв.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният 4 съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 137, ал. 1 – 3 ЗЕ при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. Изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиенти след съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите.

Собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1.

Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54/12 г., в сила от 17.07.2012 г./ енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизане в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензирани енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12 – годишен срок от влизане в сила на този закон. В § 4, ал. 4 от ПЗР на ЗЕ е предвидено, че енергийните предприятия и собствениците на обекти по ал. 1 не могат необосновано да отказват да изкупят или съответно да продадат енергийните обекти. Според § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 38/18 г., в сила от 08.05.2018 г./ в случай, че сделката по изкупуване не е осъществена или няма необоснован отказ по ал. 4, енергийното предприятие в срок от три месеца след покана на собствениците по ал. 1 е длъжно да заплаща наем по методика, определена от комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението.

Неоснователни са доводите на въззивника, че по делото не е доказано, че въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство е собственик на процесното съоръжение. По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е изградил процесните съоръжения за присъединяване със собствени средства след съгласуване с 5 ответното топлопреносно предприятие, както и че същите са въведени в експлоатация и се ползват от ответника.

В подкрепа на горния извод са и представените като доказателства по делото Решение № 20276581/15.12.2020 г. по гр. д. № 18833/19 г. по описа на СРС, 30 състав, както и Решение № 3052/03.11.2022 г. по в. гр. д. № 5891/21 г. по описа на СГС, III – В състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение, касаещи предходен период. С тях е прието, че процесните съоръжения са изградени от ищеца и са негова собственост, като по делото не се твърди и не се установява наличието на нови обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решенията, относно правото на собственост върху процесните съоръжения.

Обстоятелството, че през процесния период ответното дружество е ползвало изградените съоръжения без да заплаща цена за ползването им, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото.

От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че размерът на цената за ползване на съоръжението /абонатна станция/ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. по определените цени на ДКЕВР съгласно Методиката на ДКЕВР, приета с Протокол № 27/04.02.2008 г., е 7 140,42 лв.

Неоснователни са доводите на въззивника, че по делото не са доказани предпоставките по § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ за уважаване на иска за главница.

По делото не се твърди и не се установява да е сключен договор между страните за изкупуване на процесните съоръжения, нито да е налице обоснован отказ за изкупуването им. При наличието на влезли решения, с които ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за ползването на съоръженията за предходни периоди, именно то има интерес да предприеме действия по изкупуването им, а не – да бездейства. Със заведената искова молба за заплащане на обезщетение за ползването на съоръженията, касаеща предходен период, ищецът е поканил ответника освен да му заплаща дължимите суми, и да изкупи съоръженията. Ето защо, не е необходима нова покана. Същевременно от страна на ответника по делото не са ангажирани доказателства, че е изпълнил задължението си по чл. 137, ал. 3 ЗЕ – да сключи окончателен договор за присъединяване.