Решение № 1583 от 10.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1583 гр. Варна, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20223110111327 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадена искова молба от Е. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. * и А. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, с която срещу ЗК „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, е предявен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати СОЛИДАРНО на ищците сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищците лек автомобил „*“ с рег. № * до степен на тотална щета и заплатена сума от 100 лв. за услуга „Пътна помощ“, причинени в резултат на настъпило на 10.03.2022 г. в гр. Варна, ПТП по вина на водача на лек автомобил „*“, с рег. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

В съдебно заседание е допуснато увеличение размера на предявения иск до сумата от 2 600 лв.

В исковата молба ищците Е. В. Д. и А. *Д. твърдят, че на 10.03.2022 г. около 22,10 ч. в гр. Варна е настъпило ПТП между лек автомобил марка „*“ с рег. № * и лек автомобил „*“, с рег. № *, при което вина за произшествието има водача на последния автомобил, който не е спрял на пътен знак „СТОП“, удря движещия се по път с предимство автомобил на ищците (придобит от тях по време на брака в режим на СИО), който е управляван от ищцата Е. Д. със съобразена скорост. Излагат, че са сигнализирали 112 веднага и поради липса на съгласие относно обстоятелствата по настъпването на ПТП със съдействието на полицейските служители пристигнали на място е установен механизма. Направени са снимки на местопроизшествието и съставен протокол за ПТП, както и АУАН, от които е видно, че водачът на лек автомобил „*“, с рег. № В 3846 НН е виновен за инцидента, доколкото е нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДвП, защото не е пропуснал движещ се по път с предимство автомобил. Сочат, че са ползвали услугата „Пътна помощ“, за която са заплатили сума от 100 лв. Твърдят, че към датата на ПТП автомобилът на виновния водач е бил застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, спрямо който е предявена застрахователна претенция още на следващия ден /11.03.2022 г./, за което е заведена щета. Сочат, че на 15.03.2022 г. и на 18.03.2022 са извършени огледи на 1 автомобила от служители на ответника. Излагат, че застрахователят е приел, че е налице тотална щета, но не й е изплатил застрахователно обезщетение. Твърдят, че към момента не са прекратявали регистрацията на автомобила. Молят съда да осъди застрахователя да им заплати солидарно сумата от 2 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, които включват и сумата от 100 лв. за ползвана услуга пътна помощ.

Ответникът ЗД „*“ АД подава отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно отношение към датата на събитието. Сочи, че ищците не са представили доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила, което е изискване за заплащане на застрахователно обезщетение при наличие на тотална щета. Счита, че не са налице предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение и не е дал повод за образуване на настоящото производство. Оспорва иска по размер, като счита, че претендираното застрахователно обезщетение е необосновано високо и не съответства на пазарната стойност на вещта. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищците поддържат исковата молба.

В съдебно ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От представения Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 09.08.2017 г. се установява, че А. П. Д. е закупил лек автомобил марка „*“ с рег. № *за сумата от 200 лв. В тази връзка е представено свидетелство за регистрация на автомобила, както и удостоверение за сключен граждански брак между ищците на 01.03.1997 г., от което се установява, че имуществото в придобито в режим на СИО.

От представения Протокол за ПТП № 1707744 от 10.03.2022 г. съставен от */автоконтрольор към ОД на МВР/ се установява, че е настъпило ПТП между лек автомобил марка „*“ с рег. № * и лек автомобил „*“, с рег. № *, при което вина за произшествието има водача на последния автомобил, който не е спрял на пътен знак „СТОП“, удря движещия се по път с предимство автомобил на ищците, който е управляван от ищцата Е. Д., като виновен за същото е посочен водача *, на който му е съставен АУАН.

От представената Фактура № 75 от 11.03.2022 г. се установява, че ищцата е заплатила сумата от 100 лв. за пътна помощ на автомобила „„РЕНО ЛАГУНА“ с рег. № В 3958 НА.

От останалите писмени доказателства (представени от ищцата и включени в застрахователната преписка) се установява, че ищцата е подала претенция за изплащане на обезщетение по претърпените вреди по процесния автомобил „*“ с рег. № *, извършен е оглед и опис на щетите от застрахователя. Водена е кореспонденция между страните, но не се е стигнало до изплащане на застрахователно обезщетение, като застрахователят е поискал представянето на удостоверение от МВР за дерегистрация на автомобила, предвид установяването, че за застрахованото МПС е налице тотална щета.

От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно авхо-техническа експертиза се установява, че кръстовището, на което е настъпило процесното ПТП, е регулирано с пътни знаци и маркировка. Вещото лице приема уврежданията по процесния автомобил, които съответстват на описаните от застрахователя в опис-заключение по процесната щета. Общата средна пазарна стойност на ремонт на автомобила вещото лице остойностява на 7 051,71 лв. Средната пазарна стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие е 2 500 лв., поради което е и налице тотална щета. По отношение на механизма за настъпване на ПТП вещото лице посочва, че е възможно да настъпи по описания от ищците и в протокола за ПТП начин, като виновният водач е имал възможност да възприеме и да пропусне процесния автомобил. Процесният автомобил е възможно да бъде изкупен за скрап на цена от 598,32 лв., като запазените части са на стойност 601,11 лв., 2 като в съдебно заседание вещото лице допълва, че последната сума е без да се приспадат разходите за разглобяване, което би довело до отрицателна стойност.

На въпроси по реда на чл. 176 ГПК в съдебно заседание ищцата отговаря, че процесният автомобил не е в движение, не е предаван за скрап и не е разкомплектован на части.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест в тежест на ищците е било да установят наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането (не се спори между страните), както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние (механизма на настъпване на ПТП), виновно причинено от водача на лек автомобил „*“, с рег. № *, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените имуществени вреди в правната сфера на ищците в заявения размер. В тежест на ответника е било да докаже, че е определил по процесната застрахователна претенция обезщетение, което е съответно на действителната стойност за възстановяване на претърпените от ищците имуществени вреди, че е заплатил същото, както и че претендираното от ищците обезщетение надвишава действителната стойност на същите.

Между страните няма спор, че е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил „*“, с рег. № *, валидна към датата на ПТП, настъпило на 10.03.2022 г. в гр. Варна, между ответника и застрахования при него водач.

Установява се по делото механизмът за настъпване на ПТП и причинната връзка между произшествието и настъпилите вреди. За тях съдът прави извод от съставения протокол и заключението на вещото лице. Видно от тези доказателства водачът на лек автомобил „*“, с рег. № * – * е виновен за настъпването на ПТП, което е довело до увреждането на процесния лек автомобил „*“ с рег. № *, собственост на ищците. Виновният водач не е спрял на пътен знак „СТОП“ и е ударил движещия се по път с предимство автомобил на ищците.

Налице е причинна връзка между извършеното деяние и претърпените вреди, като са налице и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

В този смисъл съдът приема, че основният въпрос по делото е какъв е размерът на застрахователното обезщетение за претърпените от ищците вреди.

Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Установява се от заключението на вещото лице, че в случая е налице т.нар. „тотална щета“, доколкото увреждането на автомобила е такова, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. В тази връзка ремонтът на увредената вещ е икономически необоснован (нецелесъобразен) и дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи по средната пазарна цена на погиналата вещ.

В случая от заключението на вещото лице се установява, че пазарната стойност на автомобила към датата на увреждането е 2 500 лв. В тази хипотеза, доколкото е налице 3 тотална щета ремонтът на автомобила на стойност 7 051,71 лв. е необоснован. Дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи съобразно реално претърпените вреди, които са в размера на 2 500 лв., която е пазарната стойност на автомобила, и сумата от 100 лв. за сторените разходи за пътна помощ, които съставляват претърпени вреди в пряка причинна връзка със застрахователното събитие. Общата сума от 2 600 лв. следва да се редуцира с посочената от вещото лице сума за предаване на автомобила за скрап в размер на 598,32 лв., която биха получили ищците след прекратяване на регистрацията му. Не следва да се приспадат запазени части, доколкото ищците не притежават разрешение за разкомплектоване на автомобил и продажба на отделни части и доколкото според вещото лице разходите за такава дейност биха надвишили приходите от тази дейност.

С оглед на горните мотиви, предявеният иск за изплащане на застрахователно обезщетение е частично основателен и следва да се уважи до сумата от 2 001,68 лв., като за разликата над тази сума до предявения размер от 2 600 лв. искът се явява неоснователен.

С оглед изхода на спора всяка от страните следва да понесе отговорността за разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска. Ищците са представили доказателства за сторени разноски в размер на 104 лв. държавна такса и 200 лв. депозит за вещо лице. Ответникът е представил доказателства за сторени разноски в размер на 200 лв. депозит за вещо лице и отправя претенция за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 150 лв., като съобразява правната и фактическа сложност на делото и размерите в Наредбата за заплащане на правната помощ. Възражението за прекомерност от страна на ищците е неоснователно, доколкото юрисконсултското възнаграждение се определя от съда и то не подлежи на редуциране. В полза на ищците се следват 234,04 лв. разноски, а в полза на ответника 76,57 лв., като след съдебна компенсация ответникът остава задължен за разноски в размер на 157,47 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.