Решение № 243 от 29.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Перник, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500231 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1133/09.12.2025 г., постановено по гр.д. № 2468/2025 г., Районен съд Перник е признал за нищожен Договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен между С. А. К., ЕГН **********, и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, поради противоречие със закона, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез юрк. К. З., с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение изцяло, като се сочи, че същото е неправилно и следва да бъде отменено. Излагат се съображения, че първата инстанция е достигнала до неправилен извод, че процесния договор е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като се е мотивирала, приемайки, че неправилно в процесния договор застрахователната премия не е включена като разход при изчислението на ГПР, както и, че от съдържанието му не може да стане ясно по какъв начин е формиран самия ГПР. Твърди, че в депозирания от страна на дружеството отговор на исковата молба, подробно са развити аргументи, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаване на кредита, както и, че кредитополучателя сам е 1 пожелал ползването на допълнителна услуга – застраховка. Допълва, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК разход по кредита е застрахователната премия само когато сключването на договор за услуга /застраховка/ е задължително условие за получаване на кредита. В продължение отбелязва, че съдът изобщо не е подложил на обсъждане изложените от Банката аргументи за характера на застрахователната премия. На следващо място се твърди, че съдът не е обсъдил изложените в отговора на исковата молба обстоятелства, застъпващи тезата, че застрахователната премия не е част от общите разходи по кредита, тъй като сключването на застрахователен договор не е условие за получаване на кредита. С въззивната жалба се сочи, че неправилно районният съд е достигнал до извода, че реалния размер на ГПР е различен от посочения в договора. Сочи, че с оглед факта, че застраховката не е била условие за сключването на основния договор, същата е доброволно и изрично заявена от кредитополучателя и е могла да бъде прекратена от ищеца без никакви последствия по процесния договор, то застраховката не следва да се приема като част от общите разходи по кредита и не следва да бъде включена при изчисляването на ГПР. Въз основа на изложените аргументи, се моли съда решението на Районен съд - Перник да бъде отменено, като се постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсулско възнаграждение и претендира такова в размер на 360 лева. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – С. А. К., чрез адв. Д. М., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна.

Твърди, че в процесния договор е посочен годишния лихвен процент, без да са посочени условията за прилагането му, както и дали лихвения процент е фиксиран за целия срок на кредита. В продължение се сочи, че нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита. На следващо място се излагат съображения, че отсъствието на яснота в договора относно формирането на ГПР представлява неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което по силата на чл. 22 от ЗПК има за последица недействителност на целия потребителски кредит. Сочи, че в настоящия случай ГПР е посочен в договора за потребителски кредит, но същевременно липсва уточнение какви точно разходи са включени при формирането на ГПР. Отбелязва, че поставянето на кредитополучателя в положение в което, за да разбере действителния размер на ГПР следва да тълкува всяка една от клаузите по договора води до извод за неяснота на договора. В подкрепа на изложените съображения се цитира съдебна практика. С отговора се навеждат твърдения, че процесния договор не отговаря на условията по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като в погасителния план липсва задължителната информация по ЗПК. Счита, че в конкретния случай е нарушение и на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, като пояснява, че от една страна е налице нарушението за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички елементи от 2 договора, а от друга страна е нарушение на изискването за шрифт не по-малък от 12 по отношение на елементите на договора, касаещи поетото със същия задължение за плащане на застрахователната премия. Освен това твърди, че в процесния договор не се съдържа предвидената в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК информация относно правото на потребителя, при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно извлечение от сметката под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. Отделно от това се излагат аргументи като твърди, че договорът нарушава и императивното изискване заложено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно ГПР да не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Счита, че разходите на потребителя за заплащане на застрахователна премия, както и начисляваната от кредитора възнаградителна лихва върху тях представляват общи разходи, които следва да бъдат включени при формирането на ГПР. В подкрепа на изложената теза се сочи богата съдебна практика. Въз основа на изложеното се моли решението на първоинстанционният съд да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, като се представя списък по чл. 80 от ГПК.

Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Фактическата обстановка по делото относно релевантните за спора факти е правилно установена от първоинстанционния съд на база съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства и се възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК, като от същите е видно, че са представени стандартен европейски формуляр за предостяавяне на информация за потребителски кердити от „Ти Би Ай Банк“, заявление - декларация за установяване на договорни отношения, договор за потребителски кредит № ***/***, в който е инкорпориран погасителен план към него, декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредитите“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от ***, сертификат №***/***, Общи условия за ползване на допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени от “Mediguide international ediguide international към застрахователна програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите на потребителски кредит, предоставен от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от ***

Съгласно чл. 7.1 от договора ответникът се е задължил да предостави на ищеца в заем сумата 950,00 лв., както и сумата 203,10 лв., представляваща размер на застрахователна премия, от която 83,22 лв. по договор за застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА и 119,88 лв. по договор за застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА. Общият размер на кредита е посочен като 1153,10 лв. В чл. 7.2.1 от договора е предвидено, че средствата по кредита се 3 превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора по посочената сметка на потребителя, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, и кредитът се счита усвоен от Потребителя в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка. В случай, че потребителят е заявил желанието си да получи средствата по кредита на каса на ИЗИПЕЙ АД, то с едновременното подписване на този Договор и маркирането на полето за съгласие в този член, потребителят дава изричното си нареждане и съгласие средствата по кредита да бъдат преведени по сметка на ИЗИПЕЙ АД и да бъдат на негово разположение за получаване срещу представяне на лична карта на Потребителя и посочване на индивидуализиращия номер на договора. Ако в срок от седем календарни дни от сключването на този договор Потребителят не получи средствата по кредита от каса на ИЗИ ПЕЙ АД, на осмия ден средствата ще бъдат върнати по сметка на Потребителя, описана в чл. 7.2.1.

Съгласно чл. 7.2.3 в случаите, в които Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща застрахователна премия по конкретна застраховка, се превежда от кредитора за сметка на Потребителя по банковата сметка на съответния застраховател или застрахователния посредник, за което потребителят дава изрично нареждане и съгласие със сключване на договора. В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е 47,54 %, като лихвата се изчислява ежемесечно на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. В чл. 10 е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 55,83%. Общата сума дължима от потребителя по кредита е 1471,18 лв. В чл. 19 от договора е предвидено,че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, като по свое желание и собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит.

От погасителния план, инкорпориран в договора, се установява, че общата предоставена в заем сума от 1153,10 лв., ведно с договорната лихва в общ размер на 318,08 лв. подлежи на връщане на общо 12 броя месечни вноски, от които 11 в размер на 122,59 лв. и последна в размер на 122,69 лв., всяка с падеж 25-то число от месеца, с първо плащане на 25.05.2025 г. и краен срок на договора 25.04.2026 г. В деня на сключване на договора за потребителски кредит ищецът се е присъединил към застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставяни от „Ти Би Ай“ ЕАД.

Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС фактическа обстановка, а необсъдените настоящият въззивен състав счита за неотносими.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Безспорно е, че ищецът-длъжник по сключения с ответника договор има качеството 4 на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК (Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. - ЗПК) и на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и по отношение на договора са приложими разпоредбите на ЗПК и на ЗЗП. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в него.

Въззивният съд споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК. В оспорения договор са посочени абсолютните стойности на годишния лихвения процент /ГЛП/ и на годишния процент на разходите /ГПР/ на заема, с което формално е изпълнено изискването на закона, липсва обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 55,83 %. В договора е посочен ГЛП по заема, който е фиксиран, но не се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе, остават неизвестни и на практика създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Или неясни са както компонентите, така и математическия алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Ето защо оплакването на въззивника за неправилност на изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на посочване в договора на компонентите, които влияят на образуването на ГПР и съответно наличието на нарушение на правилото за обективиране на договорките по ясен и разбираем начин, предвидено също в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК се явява неоснователно.