Решение № 1007 от 02.07.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. Велико Търново, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ И. при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ И. Гражданско дело № 20234110103033 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е извършил ремонт на въздушна възглавница на МПС, за което е издадена фактура №0000000318/27.06.2023г. на стойност 824,40лв. с ДДС. Сочи се, че ответното дружество е приело извършения ремонт на въздушна възглавница, като е приело обратно МПС-то след извършения ремонт. Сочи се, че преди и по време на ремонта представител на ответника е уведомен, че ремонтът само на въздушната възглавница е недостатъчен за констатираните повреди по моторното превозно средство, но възложителят настоял да бъде извършена само тази услуга и приел МПС-то след подмяната на въздушната възглавница. Ищецът излага твърдения, че ответникът не е заплатил сумата по горепосочената фактура, въпреки многобройните покани. Ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 824,40лв., представляваща стойност на фактура №0000000318/27.06.2023г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Ответникът твърди, че управляващия тежкотоварния автомобил се явил в сервиза на ищеца и на място му била представена фактура за подпис, която той подписал, за да удостовери, че е получил документа, а не, че е приел работата. При потегляне с автомобила шофьорът констатирал същия проблем и направил възражения, че ремонтът не е извършен или, ако нещо е извършено, то не е достатъчно за отстраняване на повредата. Ответникът заявява, че след спорове на територията на сервиза, ищецът не 1 предприел действия по отстраняване на повредата, за която му бил оставен за ремонт автомобила, но поискал автомобилът да бъде изведен от територията на сервиза.

Впоследствие автомобилът е закаран на друг сервиз, където бил диагностициран и причината за дефектирането на въздушната възглавница е установена и отстранена.

Ответникът отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока за отговор ответникът предявява насрещен иск срещу ищеца, за осъждането му да заплати на ответника /ищец по насрещния иск/ сумата 800лв., представлява имуществена вреда под формата на пропусната полза, ведно със законната лихва, считано от подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане. В насрещната искова молба се твърди, че поради забавяне в отстраняването на техническата неизправност на тежкотоварния автомобил, дружеството-ищец по насрещния иск било лишено от приход, който би получил по повод договорена услуга съгласно договор за превоз от 22.06.2023г. в размер на 800лв. Сочи се, че тъй като процесното превозно средство не било в състояние да извърши в договорения период услугата, клиентът на дружеството е отказал ползването й за по-късен период. Отправя искане за уважаване на насрещната искова претенция.

С определение от 11.12.2023г. съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство насрещния иск, предявени от ****“ ЕООД срещу **** В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещния иск е представил отговор, в който го оспорва. Твърди, че при постъпване в сервиза изричното искане на водача на МПСто и на ****Д било за подмяна на въздушната възглавница на автомобила, като сочи, че друг ремонт не е възлаган на ответника по насрещния иск. Ответникът по насрещния иск оспорва твърдението на ищеца ,че е претърпял вреди от неизвършен ремонт. Сочи, че превозът е следвало да бъде извършен в периода 27.06.- 29.06.2023г. и превозвача е можел да организира превоза с друг товарен автомобил. Отправя искане на отхвърляне на насрещния иск. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена фактура №318/27.06.2023г. на стойност 824 лв. с ДДС, в която като основание е посочено „въздушна възглавница и труд“, като доставчик по фактурата е****. Фактурата е подписана за получател.

По делото е представен приемо-предавателен протокол от 28.08.2023г., по който доставчик е „*** а получател е „*** за ремонт задвижваща система, консуматив, ремонт въздушна система товарен автомобил и куриерска услуга на обща стойност 669,60лв., както и фактура от същата дата.

По делото е представен договор за превоз на товари от 22.06.2023г., сключен между „***в качеството превозвач и „***“ в качеството товародател, по силата на който товародателят възлага на превозвача да извърши превоз на товар, а превозвачът се задължава да превози багер до 4г. от гр.Т до гр.К, в срок от 27.06.2023г-29.06.2023г., срещу сумата 800лв.

2

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К М Б, С А М, П Д Т, Е. П. П. и К В. Ч.. Свидетелят Б, който отговаря за базата на ищцовото дружество в с.П, разпитан каза, че на 26.06.2023г. малко камионче с багерче върху него било докарано с „гръмнала въздушна възглавница“. Свидетелят каза, че установили какъв е проблема, но шофьорът казал, че иска само камионът да може да стигне до следващия обект. Свидетелят заяви, че разговарял с управителя на ответното дружество по телефона, който му казал, че иска единствено да се смени въздушната възглавница. Свидетелят заяви, че на следващия ден шофьорът дошъл да вземе камиончето, била издадена фактурата за цената, шофьорът се подписал на фактуата и си тръгнал с камиона. Свидетелят М, разпитан каза, че работи в ищцовото дружество, по поддръжка на атомобилите. Спомня си за случай миналата година, когато сменили въздушна възглавница на диференцияла на малко камионче, която била спукана. Свидетелят Т, който работи в ответното дружество като багерист и шофьор на камион, разпитан каза, че миналата година имал проблем с въздушна възглавница на управляван от него камион. Същата гръмнала и камионът се наклонил на ляво. Отишли в най-близкия сървиз да отремонтират камиона. Оставили камиона в сервиза и след два дни им се обадили, че камионът е готов. Свидетелят заяви, че била сменена въздушната възглавница, но камионът изпускал въздух и не можел да пътува. Когато отишъл да вземе камиона го извикали да подпише фактура и след като си тръгнал се обадил на началника си, на когото казал, че камионът не е наред и не може да пътува, като той му казал да закара камиона на сервиз във ****. Там отстранили проблем с клапан, който бил повреден.

Свидетелят П., разпитан каза, че юни месец миналата година извършили ремонт на камион, на който преди това в друг сервиз е била подменена въздушна възглавница. Подменил дефектирала част и автомобилът сработил. Сидетелят Ч., разпитан каза, че е управител на фирма ****“. Сключили договор с „**** като превозвач да извърши превоз, но той не се осъществил, защото управителя на „**** му се обадил и казал, че е счупено превозното средтво, с което е следвало да се извърши превоза. Свидетелят заяви, че той се отказал от договора, защото не можел да изчака и извършил транспорта до гр. К.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По първоначалния иск:

Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е основателен и доказан по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установи, че на 26.06.2023г. възникнал технически проблем със задна лява въздушна възглавница на диференциала на превозно средство-камион, собственост на ответното дружество, която „гръмнала“. От показанията на разпитания свидетел Т, шофьор на камиона, се установи, че съобщил за проблема на управителя на ответното дружество и по негови указания потърсил най-близкия до местонахождението му сервиз, който в района бил този на ищцовото дружество *****“, където била подменена с нова въздушната възглавница на авариралия камион, като на следващия ден шофьорът на камиона го взел от сервиза на ищцовото дружество.

3

По делото не е спорно, че за извършената услуга ищцовото дружество е издало фактура №318 от 27.06.2023г. на стойност 824,40лв. с ДДС, в която е включена цена на въздушна възглавница 87лв. и труд 600лв., по която фактура ответното дружество не е направило плащане.

Спорният момент е дали ищецът е изпълнил задължението си по договорното правоотношение с ответника.

Съдът намира възраженията на ответника досежно неизправност на ищцовото дружество по възникналото между тях правоотношение за неоснователни. От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б и М се установява, че им е било възложено да подменят гръмналата въздушната възглавница с нова. Двамата свидетели казаха, че авариралия камион бил в лошо техническо състояние, стар, ръждясал, но понеже от страна на ответника бързали, този проблем с въздушната възглавница следвало да се разреши, за да може камиона да се движи. В показанията си свидетеля Т заяви, че той показал на работниците в сервиза коя възглавница е „гръмнала“ и казал, че трябва да се смени. Установи се, че работниците в сервиза на ищцовото дружество са извършили подмяната на въздушната възглавница. Това се установява от показанията, както на разпитаните свидетели на ищцовата страна, така и от свидетелите на ответника. Свидетелят Т заяви, че когато отишъл да вземе камиона била сменена лявата въздушна възглавница. В показанията си свидетеля П., извършил последващ ремонт на камиона, каза, че въздушната възглавница била подменена. Съдът приема, че от страна на ищцовото дружество е извършена възложената работа за подмяна на дефектиралата въздушна възглавница на камиона, поради което за възложителя възниква задължение да заплати за услугата, включваща консуматив и труд, за което е издадена процесната фактура, в която е включена стойността на подменената въздушна възглавница и труда за извършената подмяна.

Ответната страна не доказа, че на ищеца е възложена работа извън посоченото във фактурата от 27.06.2023г. Фактурата е подписана от страна на ответника, като в хода на производството се установи, че подпис върху фактурата е положил шофьорът на камиона, който е отишъл да го вземе от сервиза на ответника, поради което съдът приема, че същият е приел без възражение извършената работа. От показанията на свидетеля Т се установи, че след едва след като напуснал сервиза уведомил управителя на ищцовото дружество, че има проблем с камиона и той от своя страна му казал да закара камиона на друг сервиз. По делото няма данни преди завеждането му от страна на ответното дружество да са направени възражения досежно извършеното от ищцовото дружество по отношение на качество и стойност. Обстоятелството, че фактурата не е осчетоводена от ответното дружество само по себе си не води до извод, че работата не е приета, след като върху фактурата има положен подпис, без забележка. Предмет на исковата претенция е само извършеното от ищеца по договорното правоотношение по подмяна на дефектирала въздушна възглавница на камион, което се установи, че е извършено, поради което ответникът дължи заплащането на стойността по фактурата.

С оглед изложеното ответното дружество следва да заплати на ищеца сумата 824, 40 4 лв., по процесната фактура от 27.06.2023г. за подмяна на въздушна възглавница на камион, собственост на ответника.

С оглед основателност на иска за главница, основателна е и акцесорната претенция за лихва за забава, считано от подаване на исковата молба /19.10.2023г./ до окончателното изплащане.

По насрещния иск:

Съгласно чл. 79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.

Обезщетението по чл.82 от ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Елементите на фактическият състав включват неизпълнение на задължението по двустранен договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на насрещната страна. Отговорността по чл.82 от ЗЗД е обусловена от настъпване на вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението. Договорната отговорност за обезщетяване на вредите за неизпълението е ограничена до преките и предвидими вреди. Това са вредите настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнеието и които са предвидими. Липсата на един от тези елементи е основание за отпадане на отговорността за обезщетение.