Решение № 105 от 15.07.2021, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. С. , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20212200500273 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260245/12.042021г. по гр. дело № 3192/2020г. на Районен съд Сливен, в частта, с която не е допусната съдебна делба на втория/таванския етаж на построената в имот с идентификатор № *** сграда с идентификатор № ***, с площ от 97 кв. м., на адрес гр. С., ул. „О.“ № **-*, между страните З.. К. В. ЕГН ********** от гр. С., кв. „К. Ф.“ бл.* вх.* ет.* ап.* и К. К. Г. ЕГН ********** от. гр. С., ул.

„О.“ №** при квоти от по 1/2 ид. ч. за всяка от тях , както и в частта, с която е отхвърлено възражението на ответницата З.. К. В. с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване на допусната грешка в кадастралната карта при отразяване на границата между имоти с идентификатори № *** и № *** като неоснователно.

Против решението, в посочените части, е подадена въззивна жалба от З..

К. В., чрез представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно, в противоречие на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. На вещото лице е била поставена една единствена задача - да провери дали представената в скица-проект проектна граница за 1 изменение на кадастралната карта /КК/съответства на границата от регулационния план. която се явява граница на правото на собственост, и ако не съответства -дали отклонението е в рамките на допустимата от закона точност. Но освен заключението по поставената задача ВЛ дава още едно, което по същество е правен анализ на точността на КК. Въз основа на установеното от него отклонение от 75-77 см на границата в КК, спрямо границата на правото на собственост, определена с регулационния план, ВЛ прави изводи за нейната точност съгласно нормите на чл.18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба 5/. Такъв анализ изисква правни, а не технически знания и не представлява дейност в помощ на съда, а изземва неговите функции. Заключението по непоставената задача е оспорено от ответника, по чиято инициатива е въЗ.ожена СТЕ и е поискано от съда да не бъде разглеждано, тъй като е представено, без да бъде въЗ.ожено нито страните, нито от съда. Самото твърдение за грешка в КК по отношение местоположението на границата не с оспорено по делото от ищеца. В противоречие с иЗ.ожените факти и съображения първоинстанционния съд обосновава своето решение въз основа на заключение дадено от ВЛ по задача, която не е въЗ.ожена. Приемането и кредитирането на такова заключение, и на тази основа мотивиране на съдебното решение, противоречи на правилата за провеждане на гражданския процес, в основата на който стои състезателното начало и съда следва да се произнася само въз основа на твърденията и доказателствата представени от страните и публично известните факти. През 2014г, когато е нанесена границата между двата имота в КК. изискването за измерване на място е установено в чл. 56, ал.2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба 3/, а в сега действащата Наредба 5 е в чл.73, ал.1. Обстоятелството, че границата между двата имота е нанесена през 2014г. с проект за изменение на КККР определя, че допустимото отклонение в КК следва да е до 30 ст.. съответно до 60ст. при нематериализирани граници, (чл.18. ал. 4, т.1, б. „а14 от Наредба РД-02-20-5).

При нанасянето на границата е допусната грешка в резултат на неточният проект на правоспособното лице, което го е изготвило. Безспорно хипотезата, в която попада преценката на точността на конкретната граница, е по чл. 18. ал. 4, т. 1, б. „а44 и следва AS да е по малко или равно на 30 ст. Още повече, 2 че противно на твърденията на ВЛ на място има материализирана ограда съществуща близо 20г. Първоиистанционният съд неправилно, в противоречие на материалния закон, като недопуска точното нанасяне на границата на правото на собственост издава обжалваното решение върху неточна кадастрална основа и фактически измества границата между двата имота със 75-77 ст. по цялата нейна дължина. Променят се правата па собственост, без наличие на разпоредителна сделка. В резултат решението предпоставя възникване на правен спор и също така налага промяна на регулационния план за имотите. Закона за устройство на територията, като задължително условие за реализиране на инвестиционни намерения, изисква съвпадане на кадастралните и регулационни граници. Допуска се отклонение между кадастралната и регулационна граница само в рамките на чл. 18, ал. 4, т. 1, б. „а“ от Наредба 5. тъй като ЗУТ не предвижда подобряване точността на регулационните планове. Съдът правилно е установил, че втория етаж има характеристиката на тавански етаж. Видно от архитектурата на сградата етажът отговаря на изискванията на чл. 72, ал.З от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони т. е височина от пода до плоскостите на тавана е 1,50м (при зида) до 2,40м, като преобладаващата му височина е 2.40м. Има балкон.

Етажът е с отделен вход . Помещенията в него, като разположение и площ са аналогични на тези в жилищния етаж. Таванският етаж има ограждащи стени, необходимата височина, площ и самостоятелен вход( (достъп) и отговаря на изискванията за жилище , но не е такова . тъй като няма необходимата вътрешна инфраструктура. По своята вътрешна характеристика таванския стаж е складово помещение. В нормативната уредба няма посочени изисквания към помещенията, чиято функционалност е склад, но е посочено, че такива могат да се изграждат в подпокривното пространство на сгради, съгласно чл.103, ал.1 от Наредба 7. Като склад таванския етаж има самостоятелно функционално предназначение и е обект по смисъла на §5 , г.39 от ДР на ЗУТ. Като такъв, той е обект и на кадастралната карта. ( §1. т. 1 от ДР на ЗКИР). Има самостоятелно функционално предназначение и е обект на правото на собственост. Обстоятелството, че към момента няма идентификатор е правно ирелевантен, тъй като непълнотата в кадастралната карта не променя фактическото положение. Непълнотата на кадастралната карта се поправя по искане на собственика и е негово право и задължение.

3

Сградата е изградена в такъв обем , че за да се преус трои таванският етаж в жилище не е необходимо да се надстроява, а само извършване на вътрешните преустройства, след одобряване на съответните строителни книжа. Налага се извода, че изграденото надхвърля учреденото право на стоеж за един етаж. след като таванския етаж има параметрите да бъде преустроен в жилищен без надстрояване, т. е усвоен е „въздухът“ на ниво втори стаж. Към момента таванския стаж има функция на складово помещение, може да получи идентификатор по заявление от собствениците и без да надстрояван да бъде преустроен в жилище. Тези му характеристики го определя' като самостоятелен обект на собственост, разположен на втория етаж на сградата с идентификатор *** и с оглед учреденото право на строеж на ищеца само за първи етаж, таванският етаж се явява съсобствен. тъй като изграденото в повече става собственост на собственика на земята по приращение на основание чл.92 от ЗС. В обобщение се иска да бъде отмено решението в частта,с която е отхвърлено искането за вярно отразяване на границата между двата имота, предмет на делбата с идентификатори № *** и № *** и в частта с която не е допусната делбата на втория/таванския етаж на построената в имот е идентификатор № *** сграда с идентификатор № ***, с плош от 97 кв. м., на адрес гр. С., ул. „О.“ № **-*, и да се постанови решение с което да бъде допусната делбата, при същите квоти, върху имотите с проектни идентификатори № *** (предходен идентификатор №

*** ) и № ***. (предходен идентификатор №

***) , както и да се допусне до делба втория.тавански етаж на сграда с идентификатор ***.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че тя е неоснователна. Заключението на вещото лице е ценено съобразно всички събрани в хода на производството доказателства. Решението е обосновано. Съдът подробно е иЗ.ожил мотивите си за да постанови решението си. Материалният закон е приложен правилно oт съда. Съдът правилно е установил фактическата обстановка, издирил е приложимите правни норми и ги е приложил правилно в съответствие с приетото за установено от фактическа страна. Правилно съдът не е допуснал до делба таванския етаж от жилищната страда на въззиваемата. Решението се 4 явява правилно, законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на сьдопроизводствените правила, поради което се иска да бъде потвърдено.

В с.з. въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемата се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е иЗ.ожена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Основанията за несъгласие с постановения съдебен акт са фокусирани върху две оплаквания: частта, с която не е допусната съдебна делба на втория/таванския етаж на сграда и частта, с която е отхвърлено възражението на ответницата З.. К. В. с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване на допусната грешка в кадастралната карта при отразяване на границата между имоти с идентификатори № *** и № ***.

Безспорно е, с оглед приетите по делото писмени доказателства, че на 04.03.1993 г. наследодателите са учредили на ищцата - въззиваема право на строеж за изграждане на масивна едноетажна еднофамилна жилищна сграда с 5 гаражи. Въз основа на отстъпеното право на строеж ищцата изградила еднофамилна жилищна сграда. Правилно и обосновано е приетото, че след като сградата е завършена в груб строеж на 17.07.1997 г., то действаща към онзи момент е била Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1995 г., чиито чл. 57, ал. 3 урежда, че в броя на етажите се включва и таванският етаж в подпокривното пространство, когато светлата височина на над зида, който е по фасадната плоскост, е по-голяма или равна на 1,5 м. От приетите по делото архитектурни планове и чертежи и по-конкретно „План на покривната конструкция“, „Разрез А-А“ се установява, че светлата височина на над зида е равна на 1,5 м. Така в случая подпокривното пространство на процесната сграда притежава характеристиките на етаж. Когато е надхвърлен обемът на правото на строеж вещноправният режим на допълнително построеното се определя от юридическата му характеристика като чл. 92 ЗС намира приложение само когато допълнително построеното представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми.

Районният съд е приел, че съгласно § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ „обект” е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР. Този текст дава кумулативно характеристиките на самостоятелен обект на строителство, но тъй като нормата има тълкувателен характер, тя се отнася и за вече построените сгради. Дефиниция на това понятие от гледна точка на обектите на правото на собственост е дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, според който „самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура“ е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. Съгласно чл. 40, ал.1 ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Процесният тавански етаж не отговаря на законовите изисквания за самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като няма самостоятелно функционално предназначение, като функционалното му предназначение е именно за тавански помещения, обслужващи жилищната сграда. Поради това правилно делба не следва да се допуска.