Определение № 4814 от 23.10.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4814 гр. София, 23.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20258002102131 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Л. Я., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. В. П., против Решение №129 от 14.02.2025г. по в. гр. д. №3587/2021г. по описа на Апелативен съд- София, с което е било потвърдено Решение № 261798 от 14.12.2020 г., постановено по гр.д. № 8664/2014 г. по описа на СГС, с което е отхвърлен предявения от Г.

Л. Я. срещу С. И. Д., в качеството й на наследник на Г. Ц. Д., иск за обявяване на сключения на 15.01.2010г. предварителен договор между Г. Ц. Д. и Г. Л. Я. за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД относно 5/6 ид.части от апартамент № 12, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ж.к. „Лев Толстой”, р-н „Надежда”, в блок № 18, вх. А, ет. 4, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 57.43 кв. метра, при съседи по нотариален акт: изток - двор, запад двор, север - апартамент № 11, юг - двор, а по схема от СГКК при съседи: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор *** и под обекта- самостоятелен обект с идентификатор ***; заедно с избено помещение /мазе/ № 26, с площ от 5.60 кв. метра, при съседи: изток - коридор, запад - двор, север - мазе № 27, юг - мазе № 25; заедно с 1

4.513% ид. части от общите части на сградата. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и уважаване на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея В. Ю. Н., ЕГН **********, в качеството й на наследник на С. И. Д., чрез пълномощника й по делото адв. Я. А., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

На 15.01.2010г. между Г. Ц. Д., в качеството на продавач, и Г. Л. Я., в качеството на купувач, е бил сключен предварителен договор, съгласно който продавачът се е задължил да прехвърли на купувача собствеността върху идеални части от недвижим имот, съставляващ апартамент № 12, в бл. №18, вх. А, ет. 4, находящ се в гр. София, ж.к. „Лев Толстой”, район Надежда, с площ от 57.43 кв. м., с мазе № 26 с площ 5.60 кв.м., заедно с 5,314 % върху 100 ид. части. В договора била уговорена продажна цена на имота от 27 000 лв., от която купувачът заплаща 25 000 лв. при подписване на договора, който служи като разписка за сумата, а остатъкът от продажната цена в размер на 2 000 лв. купувачът ще изплати след нотариалното изповядване на сделката.

Страните се договорили да сключат окончателен договор най- късно до 17.02.2010г. От съдържанието на предварителен договор е видно, че предмет на сделката са идеални части от имота, които заедно с описанието на имота са изписани ръкописно в чл.1.1 с химикалка, цифром и словом, като е направена поправка на цифрите, което ги прави нечетливи. Съобразно приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-почеркова 2 експертиза, първоначално с химикал е написано 4/6, а впоследствие отгоре е поправено на 5/6. Преди цифровото (поправено) изражение на идеалните части, между редовете е налице ръкописно изписване във вид на допълване на текста на думите „пет шести ид.ч.“,, а след него, над реда и текста с описанието на имота (също ръкописен) отново има изписано „и.ч.“, което обаче видимо изглежда с различен почерк. От т.5 от предварителния договор е видно, че продавачът се е легитимирал като собственик с нотариален акт № 174, том I, дело 164/2009г., видно от който Г. Д. е придобил собствеността на 4/6 идеални части от описания в предварителния договор недвижим имот, като от доказателствата по делото се установява, че Г. Д. е собственик на още 1/6 ид. части от описания в предварителния договор имот по силата на наследствено правоприемство. При тези данни съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за това каква част от собствеността върху процесния недвижим имот е предмет на предварителния договор, тъй като продавачът е бил собственик на 5/6 ид. части от имота, но не е имало пречка да се задължи да продаде и само 4/6 ид.ч. на купувача. Посочил е, че съществува неяснота по отношение на предмета на договора, доколкото е направена поправка в изписването на размера на идеалните части, но не е ясно кой и при какви обстоятелства е направил поправката и била ли е същата направена със съгласието и на двете страни по договора. Ето защо съдът е приел, че задължението на продавача по договора не е било ясно уговорено, поради което може да се приеме, че липсва предмет на предварителния договор.

Предвид липсата на съществена уговорка между страните във връзка с предмета на договора съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен.

В касационната жалба касаторът поддържа, че ответната страна по иска е оспорвала обстоятелството, че предварителният договор е бил подписан от продавача Г. Ц. Д., но не и това, че с него е обещано прехвърлянето на 5/6 идеални части от имота, нито са правени възражения, че при направената в договора поправка не е ясна волята на страните по него, поради което въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като е обсъждал този въпрос, без да е бил сезиран със съответното възражение от ответника. Излагат се и доводи, че преди да 3 пристъпи към тълкуването на договора, въззивният съд е следвало да укаже на страните, че не сочат доказателства относно това каква е действителната им воля относно размера на идеалните части, за които е поето задължение да се прехвърлят с предварителния договор. Според касатора съдът е следвало да зачете неоспорената поправка, чието съдържание е ясно и недвусмислено изразено (което се потвърждава и от заключението на съдебнопочерковата експертиза), а именно, че предмет на предварителния договор са 5/6 идеални части, а не да тълкува договора. На следващо място се излагат доводи, че въззивният съд не е извършил съответстващо на критериите по чл.

20 ЗЗД тълкуване на договорните клаузи. Отделно от горното, касаторът счита, че съдът дължи да изясни каква е действително изразената от страните по договора воля и ако счете, че тя е тази, изразена с първоначалния текст преди поправката, т.е. че в случая предмет на договора са 4/6 идеални части, е следвало да се съобрази с нея и да уважи предявения иск съобразно нея- за 4/6 идеални части от имота. Поддържа се, че са налице всички предпоставки за обявяване на предварителния договор за окончателен.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.

1 от ГПК, поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. С оглед на диспозитивното начало в гражданския процес допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведени от ответника в процеса възражения с отговора на исковата молба?

1.1. Ако въпросът касае автентичността на документа, обуславяща неговата доказателствена сила, допустимо ли е съдът да се произнася по него, при положение че от ответната страна не е въведено такова възражение в процеса?

2. Каква е доказателствената сила на писмен документ (предварителен договор), в който има нанесена поправка? Ако в писмен документ (предварителен договор) са направени различни поправки - зачерквания, прибавяне на текст, поправяне на текст и други, без изрична уговорка на издателите, че това е извършено по общо съгласие, как и по какъв ред се изяснява действителната воля на подписалите го страни и необходимо ли е да има въведено от някоя от страните възражение в тази насока и оспорване на 4 автентичността на документа във връзка с поправките, и следва ли съдът, ако е приел, че е сезиран с такова възражение, да разпредели доказателствената тежест между страните?

2.1. Допустимо ли е чрез тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД да се приеме, че в една част писмен документ е неавтентичен, при положение че документът не е оспорен в тази му част?

2.2. При липса на въведен в процеса спор между страните относно съдържанието и смисъла на поправките в писмен документ (предварителен договор) и при липса на оспорване на автентичността на договора в тази част, допустимо ли е съдът единствено по пътя на тълкуването да приеме, че волята на страните е неясна и да откаже да изясни каква е действителната им воля?

2.3. При противоречия между направени в писмен документ (предварителен договор) поправки - зачерквания, прибавяне на текст, поправяне на текст и други, без изрична уговорка на издателите, че това е извършено по общо съгласие, и първоначалния текст на документа преди поправките, при липса на спор относно автентичността и съдържанието на документа в частта относно поправките, може ли съдът по пътя на тълкуването да приеме, че волята на подписалите го страни е неясна, и дължи ли съдът изясняване на това, каква е действително изразената воля? Ако съдът по тълкувателен път приеме, че действителната воля на страните не се изразява в направената поправка (т.е. че прехвърляемите идеални части не са 5/6), а в първоначалния текст на клаузата преди поправката (т.е. че прехвърляемите идеални части са 4/6), следва ли съдът да се съобрази с нея и да уважи предявения иск съобразно действителната, според съда, воля на страните?

2.4. Следва ли въпросите относно автентичността на договора в частта относно поправките, както и тези относно тълкуването на действителната воля на страните относно размера на идеалните части, за които се поема задължение да се прехвърлят с договора, да намерят отражение в доклада по делото и при разпределяне на доказателствената тежест между страните, ако съдът ги е счел за спорни? Преди да пристъпи към тълкуването на клаузата и да приеме, че волята на страните е неясна, следва ли съдът, освен да разпредели доказателствената тежест между страните, но да им укаже още, че не сочат доказателства относно това, каква е действителната воля на страните 5 относно обема на идеалните части за които се поема задължение да се прехвърлят, и следва ли съдът да им даде възможност да ангажират доказателства?

3. Следва ли съдът да пристъпи към тълкуване на договорна клауза, без да е налице спор между страните или съмнение относно нейното действително съдържание и ако извърши тълкуването, трябва ли да вземе предвид всички кумулативно предвидени критерии в чл. 20 ЗЗД?

3.1. При тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД следва ли съдът да се съобрази с изявената воля на страните?

3.2. При тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и допустимо ли е съдът да основава обуславящите си правни изводи на базата на предположения за факти и обстоятелства, които не са въведени като спорни от страните и за които съответно не са били събирани доказателства? Може ли и следва ли съдът, когато не разполага с необходимите експертни познания, служебно да събере допълнителни доказателства, в т.ч. и поставяне на допълнителна задача към съдебно-почеркова експертиза, ако счита за необходимо за правилното решаване на делото да се изследват допълнителни въпроси?