Решение № 191 от 09.02.2018, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№..... гр. Плевен,09.02.2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА

БАНКОВА при секретаря Анета Христова като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №8580 по описа за 2017год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.АПротив М.С.С., в която се твърди че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Твърди се, че срещу заповедта за изпълнение длъжникът е подал възражение. Твърди се, че по силата на договор№2462947/04.021.2016г. за заем сключен между „Изи Асет Мениджмънт“АД, като заемодател и ответника като заемополучател, е отпуснат паричен заем в размер 500лв.Посочва се, че сумата е предоставена с подписване на договора, като със същия се рефинансира текущ заем №2404803.Твърди се, че страните са направили изрични волеизявления за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като ответника се е задължил да ползва и върне сума в размер на 543,48лв., ведно с договорна лихва на 21 седмични вноски, всяка от 25,88лв.Твърди се, че последната вноска е на

31.05.2016г. Твърди се, че между „Изи Асет Мениджмънт“АД и ищеца е сключен договор за цесия от 30.01.2017г., по силата на който вземането към ответника е прехвърлено в полза н.А.з.к.н.п.з.

ООД изцяло заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че ответникът не е върнал заетата сума, поради което дължи и лихва.. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите:105,99лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът в срока по чл. чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Видно от приложеното ч.гр.д.№5092/2017г. по описа на

ПлРС, е, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед срещу ответника, за сумата: сума от 105,99 лв., представляваща главница; сума от 1,77 лв., представляваща законна лихва за периода от 31.05.2016г. до 27.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25лв. – за платена държавна такса и 50 лв. - юрисконсулстско възнаграждение.Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за паричен заем с №2462947 между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М.С.С. на 04.01.2016г., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза н. “А.з.к.н.п.з.” ООД по силата на Приложение № 1/01.03.2017г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането.

Ищецът е направил искане за издаване на неприсъствено решение.

Съдът, като взе предвид, че на ответникът са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в с.з., без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявените искове са вероятно са основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.

При това положение, съдът намира, че претенциите на ищеца са вероятно основателни, подкрепят се изцяло от доказателствата, и следва да бъдат уважени в претендирания размер, на осн. чл. 239 от ГПК.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25 лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение 50лв. От тях ответникът дължи сумата от 73,77лв., съразмерно частта от вземанията, чието съществуване се установи в исковото производство.

В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25лв., и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. Съдът приема, че следва да определи дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер 100лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК, или се претендират разноски общо 125лв.

Воден от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че М.С.С. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано Р.Г.А, сумата 105,99 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2017г. до окончателното изплащане за която е издадена заповед за изпълнение№3400/07.07.2017г. по ч. гр.д. №5092/2017г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК М.С.С. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано Р.Г.А, сумата от 73,77лв., представляваща разноски за заповедното производство.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК М.С.С. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано Р.Г.А, сумата от 125лв. ,направени разноски по настоящето дело.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: