Определение № 3231 от 03.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3231 гр. София, 03.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно частно гражданско дело № 20251000503274 по описа за 2025 година като взе предвид следното:

Производството е по чл. 130 вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № на СГС 141671/25.11.2025 г. на Е. Д. М. срещу определение № 21822 от 05.11.2025 г. на СГС, ГО, І – 12 състав по гр. д. № 7914/2025 г. за връщане на искова молба на Е. Д. М. входящ номер 84164 от 10.07.2025 г. и оставяне без уважение на искането за правна помощ.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

В исковата си молба от 10.07.2025 г. Е. Д. М. твърди, че МВР му е нанесло вреди от това, че не е извършило разследване по негова жалба от 23.12.2021 г. защо и как е задържан, без да му е повдигнато обвинение по дело 102/18 на АСНС и 1018/19 на ВКС, които оценява на 200 000 лв. и претендира заплащането им от МВР, като е посочен период на увреждането 26.12.2021 г. до 31.12.2024 г.

На ищеца-жалбоподател са дадени указания за отстраняване в едноседмичен срок от получаването им на нередовност на исковата молба с разпореждане на първоинстанционния съд № 20341 от 13.08.2025 г.: 1. ако поддържа, че основанието на иска се явява съществено нарушение на правото на Европейския съюз от страна на ответника, в който случай следва да посочи конкретни актове/действия/бездействия на Министерството на вътрешните работи /неговите служители/, с които съществено са нарушени конкретни норми от правото на Европейския съюз, предоставяща права на частноправни субекти, като е обърнато внимание на страната, че бланкетното посочване на различни разпоредби от ЕКПЧ, ДФЕС и др. не освобождава ищеца от задължение да изложи надлежни твърдения в какво се изразява същественото нарушение на правото на Европейския съюз от страна на ответника; 2. посочи 1 в какво точно се изразява противоправното поведение на ответника и какви действия счита, че е следвало ответникът да предприеме; 3. да опише конкретните вреди, които са настъпили за него, вследствие на противоправното поведение на ответника и в какво се изразяват тези вреди.

От молбата, постъпила, в изпълнение на указанията, не може да се изведат защитими пред съд права на ищеца по следните съображения.

На г-н М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ с решение № 242 от 16.04.2020 г., постановено по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, III н.о., НК, ВКС, с което е оставена в сила осъдителната присъда на АСНС по ВНОХД № 102/2018 г. Наложеното с присъда наказание е законно основание за неговото пребиваване в затвора и не съществува ред, по който МВР да му съдейства, за да разбере защо и как е задържан без повдигнато обвинение по дело 102/18 на АСНС и 1018/19 на ВКС. Отговорността на държавата по ЗОДОВ може да бъде ангажирана за хора, по отношение на които са били наложени принудителни медицински, наказателни или административнонаказателни мерки и наказания, за които е установено, че са били незаконосъобразни или са били в рамките на процес, завършил с оправдателна присъда, прекратяване на наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано или при изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер. Няма предвиден ред в ЗОДОВ, по който държавата да отговаря за „липса на съдействие“ на МВР по жалба, която по същество е оплакване срещу влязлата в сила осъдителна присъда. СГС е изложил подробни и обосновани мотиви в този смисъл, които САС намира за ненужно да повтаря.

От друга страна, самият ищец твърди, че отговорността на държавата следва да се ангажира за нарушение правото на ЕС и посочва „основание“ на иска си - чл. 2в ЗОДОВ. Той обаче не твърди кое съществено нарушение на приложимото право на Съюза е допуснато и от кого, независимо че са му дадени указания за това, като в молбата си до съда изброява отново вече посочените в исковата молба – Директива 2012/29, чл. 6, 47, 51, 52, 53, 54 ХОПЕС, чл. 18, 20, 67, 82, параграф 2 ДФЕС. Твърденията, че е осъден по непредявено обвинение и че ответникът не му съдейства, за да разбере защо е отвлечен от АСНС и ВКС, не могат да се приемат за основание на иск за вреди от противоправно поведение на ответника като държавен орган. Същото правилно е констатирано от съда в обжалваното определение.

На следващо място, въззивният състав споделя изводите на първоинстанционния за наличие на злоупотреба с право чрез подаването на хиляди искови молби до СРС и СГС, а впоследствие частни жалби до съответните въззивни инстанции по твърдения за нарушени права, с които всъщност преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестно упражняване на права.

Неоснователни са оплакванията, че ищецът е лишен от правосъдие, като 2 не му е назначен адвокат. Не всяко искане до съда представлява молба за защита и съдействие, по което той дължи разглеждане. Не е оправдано от гледна точка на правосъдието допускането на правна помощ по недопустим иск. Ако се ползва терминологията на ЕКЗПЧОС, към която г-н М. препраща, претенцията на ищeцa е явно неоснователна – чл. 35, ал. 3, б „а“ (manifestement mal fondée, manifestly ill-founded).

Ето защо, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, както в частта, в която е върната исковата молба, така и в частта, в която искането за правна помощ е оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Е. Д. М. срещу определение № 21822 от 05.11.2025 г. на СГС, ГО, І – 12 състав по гр. д. № 7914/2025 г. за връщане на искова молба на Е. Д. М. входящ номер 84164 от 10.07.2025 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Е. Д. М. срещу определение № 21822 от 05.11.2025 г. на СГС, ГО, І – 12 състав по гр. д. № 7914/2025 г., с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ.

В тази част определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3231 гр. София, 03.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно частно гражданско дело № 20251000503274 по описа за 2025 година като взе предвид следното:

Производството е по чл. 130 вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № на СГС 141671/25.11.2025 г. на Е. Д. М. срещу определение № 21822 от 05.11.2025 г. на СГС, ГО, І – 12 състав по гр. д. № 7914/2025 г. за връщане на искова молба на Е. Д. М. входящ номер 84164 от 10.07.2025 г. и оставяне без уважение на искането за правна помощ.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

В исковата си молба от 10.07.2025 г. Е. Д. М. твърди, че МВР му е нанесло вреди от това, че не е извършило разследване по негова жалба от 23.12.2021 г. защо и как е задържан, без да му е повдигнато обвинение по дело 102/18 на АСНС и 1018/19 на ВКС, които оценява на 200 000 лв. и претендира заплащането им от МВР, като е посочен период на увреждането 26.12.2021 г. до 31.12.2024 г.

На ищеца-жалбоподател са дадени указания за отстраняване в едноседмичен срок от получаването им на нередовност на исковата молба с разпореждане на първоинстанционния съд № 20341 от 13.08.2025 г.: 1. ако поддържа, че основанието на иска се явява съществено нарушение на правото на Европейския съюз от страна на ответника, в който случай следва да посочи конкретни актове/действия/бездействия на Министерството на вътрешните работи /неговите служители/, с които съществено са нарушени конкретни норми от правото на Европейския съюз, предоставяща права на частноправни субекти, като е обърнато внимание на страната, че бланкетното посочване на различни разпоредби от ЕКПЧ, ДФЕС и др. не освобождава ищеца от задължение да изложи надлежни твърдения в какво се изразява същественото нарушение на правото на Европейския съюз от страна на ответника; 2. посочи 1 в какво точно се изразява противоправното поведение на ответника и какви действия счита, че е следвало ответникът да предприеме; 3. да опише конкретните вреди, които са настъпили за него, вследствие на противоправното поведение на ответника и в какво се изразяват тези вреди.

От молбата, постъпила, в изпълнение на указанията, не може да се изведат защитими пред съд права на ищеца по следните съображения.

На г-н М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ с решение № 242 от 16.04.2020 г., постановено по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, III н.о., НК, ВКС, с което е оставена в сила осъдителната присъда на АСНС по ВНОХД № 102/2018 г. Наложеното с присъда наказание е законно основание за неговото пребиваване в затвора и не съществува ред, по който МВР да му съдейства, за да разбере защо и как е задържан без повдигнато обвинение по дело 102/18 на АСНС и 1018/19 на ВКС. Отговорността на държавата по ЗОДОВ може да бъде ангажирана за хора, по отношение на които са били наложени принудителни медицински, наказателни или административнонаказателни мерки и наказания, за които е установено, че са били незаконосъобразни или са били в рамките на процес, завършил с оправдателна присъда, прекратяване на наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано или при изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер. Няма предвиден ред в ЗОДОВ, по който държавата да отговаря за „липса на съдействие“ на МВР по жалба, която по същество е оплакване срещу влязлата в сила осъдителна присъда. СГС е изложил подробни и обосновани мотиви в този смисъл, които САС намира за ненужно да повтаря.

От друга страна, самият ищец твърди, че отговорността на държавата следва да се ангажира за нарушение правото на ЕС и посочва „основание“ на иска си - чл. 2в ЗОДОВ. Той обаче не твърди кое съществено нарушение на приложимото право на Съюза е допуснато и от кого, независимо че са му дадени указания за това, като в молбата си до съда изброява отново вече посочените в исковата молба – Директива 2012/29, чл. 6, 47, 51, 52, 53, 54 ХОПЕС, чл. 18, 20, 67, 82, параграф 2 ДФЕС. Твърденията, че е осъден по непредявено обвинение и че ответникът не му съдейства, за да разбере защо е отвлечен от АСНС и ВКС, не могат да се приемат за основание на иск за вреди от противоправно поведение на ответника като държавен орган. Същото правилно е констатирано от съда в обжалваното определение.

На следващо място, въззивният състав споделя изводите на първоинстанционния за наличие на злоупотреба с право чрез подаването на хиляди искови молби до СРС и СГС, а впоследствие частни жалби до съответните въззивни инстанции по твърдения за нарушени права, с които всъщност преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестно упражняване на права.

Неоснователни са оплакванията, че ищецът е лишен от правосъдие, като 2 не му е назначен адвокат. Не всяко искане до съда представлява молба за защита и съдействие, по което той дължи разглеждане. Не е оправдано от гледна точка на правосъдието допускането на правна помощ по недопустим иск. Ако се ползва терминологията на ЕКЗПЧОС, към която г-н М. препраща, претенцията на ищeцa е явно неоснователна – чл. 35, ал. 3, б „а“ (manifestement mal fondée, manifestly ill-founded).