Решение № 804 от 17.10.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. Благоевград, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Атанас Иванов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210101645 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Ай ти еф груп“ 202255877, против А. Г. К., ЕГН **********.

АД, ЕИК

Навежда се в молбата, че на 10.07.2023 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството си на кредитодател, и А. Г. К., в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит №

579896/ 10.07.2023 г.. Навежда се, че съгласно процесния договор, кредитополучателят е получил от кредитодателя паричен заем в размер на 2000 лева. Твърди се, че договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се сключил във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД.

Твърди се, че преди кандидатстване за кредит А. Г. К. е регистрирала свой профил в системата на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, като е получила уникално потребителско име и парола.

За верификация на нейната самоличност при създаването на профила си, тя е получила от ищеца доверител ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на посочения от нея в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от нея електронна поща. С краткото електронно (СМС) съобщение и линка на електронната поща се удостоверява, че лицето, което желае да регистрира профил, е именно лицето, което е подало заявката и именно това са неговите лични данни. След получаване на линка 1 кредитополучателят е потвърдил профила си. Като част от процеса по създаване на профила си и с оглед удостоверяване на самоличността на кредитополучателя, А. Г. К. е снимала личната си карта, направила е селфи с личната си карта и е проведен телефонен разговор с нея. След успешното реализиране на процедурите по верификация на самоличността на А. Г.

К., профилът й е потвърден.

Поддържа се, че във вече регистрирания от кредитополучателя профил, А. Г. К. е попълнила заявка за кандидатстване за кредит. В Заявката за кандидатстване клиентът е попълнил и е предоставил доброволно пълни и верни данни относно своята самоличност като: трите си имена, ЕГН, Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания начин за получаване на сумата по кредита. В края на Заявката за кандидатстване и с оглед успешното и попълване А. Г. К. е потвърдила, че се е запознал и се съгласява с Общите условия на „АИ ТИ ЕФ ГРУП” АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия е необходимо условие за изпращане на заявката.

Навежда се, че след успешното потвърждаване на заявката, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД е разгледал предоставената от А. Г. К. информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил А. Г. К. за искания от нея кредит.

Твърди се, че след одобряване на кредита ищецът е генерирал в профила на А. Г. К. Договор за потребителски кредит № 579896 , заедно с приложимите Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в края на всеки документ има два броя линка - „Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед сключването на Договора за кредит и като доказателство за съгласието на ответника с договора за кредит и Общите условия А. Г. К. е активирала линка „Приеми договора”.

Твърди се, че кредитополучателят се е съгласил да погаси кредита си с двадесет и четири 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от 11.07.2023 г. до 10.07.2025 г. и при условията договорени между страните. Твърди се, че в изпълнение на задължението по Договор за потребителски кредит № 579896 на дата 10.07.2023 г. кредитодателят е превел сумата в размер на 2000 лева чрез системата „ePay.bg“ на „Изипей“ АД, която представлява електронна система за разплащания.

Навежда се, че падежът на всяка погасителна вноска по процесния договор е посочен в приложения погасителен план по Договор за кредит № 579896. Съгласно чл. 12, б. а) от Общите условия на „АИ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, приложими в отношенията между страните в настоящото производство, в случай на неизпълнение на задължения от страна на Кредитополучателя към Кредитора, последният има право да обяви задълженията на Кредитополучателя за незабавно и предсрочно изискуеми.

Навежда се, чу от страна на кредитополучателя е налице неизпълнение на задълженията към кредитора „АИ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, тъй като въпреки настъпването на падеж на погасителни вноски по Договор за потребителски кредит № 579896, кредитополучателят не е заплатил изискуемите суми към кредитодателя. Изпадането в забава представлява конкретното неизпълнение на задължение на кредитополучателя. Прави 2 се довод, че позоваването на норма от Общите условия, като неразделна част от правоотношенията между кредитора и длъжника, представлява достатъчно обстоятелство, за да се счете, че за кредиторът е настъпило правото да обяви главницата по кредита за предсрочно изискуема.

Прави се изявление в исковата молба, че ищеца обявява Договор за потребителски кредит № 579896 за предсрочно изискуем, поради неизпълнение на задълженията на първоначалния ищец Т. Л. И.

Прави искане пред съда да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1794.95 лв., представляваща сбор от непогасена и падежирала главница по договор за потребителски кредит №

579896/ 10.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва исковете.

Оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответника, тъй като липсва подписан между страните договор за кредит.

Оспорва се твърдението, че А. Г. К. е сключила Договор за потребителски кредит № 579896 във формата на електронен документ съгласно изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС и ЗЕДЕУУ, тъй като изискванията за сключване на такъв договор са посочени в чл. 5, чл. 10, чл. 11 ЗПК, като същите не са изпълнени. Поддържа се, че ищецът не е представил на ответника преддоговорната информация по стандартния Европейски формуляр съгласно Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, както и информацията по чл. 10 и чл. 11 от Договора. Оспорва се факта, че ответника е получила сумата в размер на 2000 лв. като главница по процесния договор.

Навежда се, че представяния към исковата молба Договор за потребителски кредит №579896, по силата на който ищецът твърди, че е предоставил парична сума в заем на А. К. в размер на 2000 лв. /главница/ при следните условия: срок на кредита: 24 месеца, ГПР 49%, договорена лихва за периода на кредита - 36,68%, БЕЗ УГОВОРЕН ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ НА ДЕН, както и допълнителни суми от 3216,72 лв. - неустойка за непредоставено обезпечение /съгласно таблицата, озаглавена „Погасителен план”/ и такса от 99,84 лв. - за разглеждане и оценка на заявката /Приложение 4 към ДПК/, че такъв договор не е сключван.

Оспорва се обстоятелството, че договорът за кредит е съставен по ЯСЕН И РАЗБИРАЕМ за потребителя начин. Това е така, тъй като в ГПР, посочен в договора в размер на 49%, не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на отпуснатия финансов ресурс, каквито са например таксата за разглеждане и одобряване на заявката /сама по себе си регламентирана от нищожна клауза по смисъла на ЗПК, тъй като такси по усвояване и управление на кредита не могат да бъдат събирани от кредитора/, както и „неустойката” за непредоставено обезпечение в размер на 3216,72 лв., която е над 150% от главницата.

Поддържа се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определен в приложение №1 към ЗПК начин. Според Параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общ разход по 3 кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално - застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя ”, е сборът от общия _размер на кредита и общите _разходи по кредита за потребителя.

Видно от съдържанието на процесния ДПК, в него не е ясно формулирана действителната „обща сума, дължима от потребителя”. В Погасителния план, който е неразделна част от ДПК, ответникът е предвидил заплащане на неустойка в общ размер на 3216,72 лв., видно от приложения към исковата молба Погасителен план към ДПК, дължима при непредоставяне на договореното Приложение №5 обезпечение, а именно предоставяне на поръчител или банкова гаранция. При размер на заема от 2000 лв., е видно, че неустойката от 3216,72 лв. се равнява на над 150% от главницата. Тази неустойка задължително е включена в погасителните вноски - на разсрочено плащане, което се установява безспорно от предоставения Погасителен план. Това от своя страна се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, тъй като той изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Прави се довод, че при това положение, потребителят е поставен в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора, тъй като непосочването на всички разходи по кредита и невключването им в ГПР, потребителят няма информация колко точно като сума в лева е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочванет она ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя. Поддържа се, че тъй като очевидно оскъпяването на кредита, формулирано от кредитора като „неустойка”, каквато практически не е, не е включено в ГПР, то следва, че в процесния ДПК е посочен в размер, по-нисък от действителния, тоест представлява невярна информация, която следва да се квалифицира като нелоялна и по-конкретно - заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазване на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК и4 не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключване на договора за кредит.