Акт № 5651 от 16.11.2026, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- 1267/2026
- Подписан
- 16.11.2026
- В сила
- 16.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.171, т.1, б."з" · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.2, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.6 и 7 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.6 и 7 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 5651
Стара Загора, 16.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - I състав, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА
При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА административно дело № 20267240701267 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), образувано по жалбата на К. Г. Ч. от [населено място], общ. Стара Загора, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-001536 от 29.09.2026 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, с която на основание чл.171, т.1, б."з" аа) от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от един месец. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ) поради издаването й в противоречие с административнопроизводствените правила и материалния закон с искане за нейната отмяна.
Ответникът по жалбата, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт са изложени съображения за издаване на заповедта от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Моли за отхвърляне на жалбата с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Административен съд – Стара Загора, като взе предвид доводите на страните и съобрази представените по делото доказателства и закона, установи:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-001536 от 29.09.2026 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от един месец. Обжалваният административен акт се основава на чл.171, т.1, б."з" аа) от ЗДвП, и на АУАН серия GA № 6129363/29.09.2026 г., при описани следните факти: „на 05.06.2026 г. около 11:18 ч. в община Пловдив на път Автомагистрала № А-1 като водач на МПС „Мерцедес ЕКУЕ 300“ с рег.№ [рег. номер]“, при обстоятелства: „на 05.06.2026 г. в 13:30 ч. на път А1 – А. Т. км.107+663 /[населено място]/“ жалбоподателят управлява лек автомобил „Мерцедес ЕКУЕ 300“ с рег.№ [рег. номер], собственост на юридическо лице ЛЕСО ТРАНС ЕООД и в участъка от пътен възел Цалапица към пътен възел Радиново при ограничение на скоростта от 90 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В26, се движи със средна скорост 153 км/ч. Наказуемото превишение е 63 км/ч. Нарушението е установено с АТСС 20052-20212, фиксиращо и записващо дата, час, скорост, място и участък от пътя, регистрационен номер на МПС. АУАН е съставен във връзка с преписка № 1030Р-18650/11.08.2026 г. по описа на СПП Пловдив. Извършено е нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП – водач, превишаващ разрешената максимална средна скорост извън населено място над 50 км/ч, с което виновно е нарушил чл.21, ал.3 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на адресата на 29.09.2026 г. с указания за срока, реда и органа, пред който може да се обжалва, а жалбата срещу нея е подадена на 07.10.2026 г.
В административната преписка е приложен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 6129363 от 29.09.2026 г., съставен срещу К. Г. Ч. за това, че „На 05.06.2026 г. в 11:18 ч. в община Пловдив, на Автомагистрала № А-1; при следните обстоятелства: на 05.06.2026 г. в 13:30 ч. на път А-1 А. Т. км.107+663 /[населено място]/ управлява лек автомобил „Мерцедес ЕКУЕ 300“ с рег.№ [рег. номер], собственост на юридическо лице ЛЕСО ТРАНС ЕООД и в участъка от пътен възел Цалапица към пътен възел Радиново при ограничение на скоростта от 90 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В26, се движи със средна скорост 153 км/ч.“ Наказуемото превишение е 63 км/ч. Нарушението е установено с АТСС 20052-20212, фиксиращо и записващо дата, час, скорост, място и участък от пътя, регистрационен номер на МПС. АУАН е съставен във връзка с преписка № 1030Р-18650/11.08.2026 г. по описа на СПП Пловдив. Водачът виновно е нарушил чл.21, ал.3 от ЗДвП вр. чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП – водач, превишаващ разрешената максимална средна скорост извън населено място над 50 км/ч.
Като доказателства по делото са приети документите, представени от ответника от административната преписка, както и представените от жалбоподателя, удостоверяващи факти, свързани с искането му за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването е процесуално допустимо – направено е от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, в рамките на предоставените му правомощия със Заповед № 317з-6513/18.05.2026 г. на директора на ОДМВР Пловдив.
Обжалваната заповед е издадена в писмена форма, като са изпълнени от формална страна изискванията на чл.172, ал. 1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за излагане на мотиви – в административния акт присъстват фактически и правни основания за издаването му. Внимателният им прочит обаче разкрива противоречия, които са непреодолими в съдебното производство.
Заповедта и наложената ПАМ са правно основани на разпоредбата на чл.171, т.1, б."з" аа) от ЗДвП, съгласно която ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от един месец, се налага на водач, който е извършил нарушенията по чл.182, ал.1, т.5, ал.2, т.6 и чл.183, ал.6 и 7 от ЗДвП. За да се счита изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, заповедта следва да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б."з" аа) от ЗДвП. За разлика от останалите състави на ПАМ "временно отнемане на СУМПС", установени в чл. 171, т. 1, б. "а" – б. "ж" от ЗДвП, съдържащи описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, предвидени в закона като основание за налагане на ПАМ, тези по буква "з" съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби. Следователно материалноправното основание за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б."з" от ЗДвП се свързва с конкретно извършени от водача административни нарушения по ЗДвП и при упражнено правомощие за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. "з" аа) от ЗДвП, спазването на изискванията по чл.172, ал.1 от ЗДвП и по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт, изисква както пълно описание на фактите, установени с АУАН, така и посочване на административнонаказателната разпоредба, регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая в обжалваната заповед са изложени факти за извършено деяние, което издалият ЗППАМ орган е квалифицирал като административно нарушение, включително с посочване номера на АУАН, на който се основава заповедта, така е посочена разпоредбата на административнонаказателния състав по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, предвиждаща наказание за съответното деяние. Тоест налице е фактическо описание на противоправното поведение, послужило като основание за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ, както е дадена правна [жк], обосноваваща една от хипотезите за приложение на чл. 171, т. 1, б. "з" аа) от ЗДвП.
Констатира се обаче противоречие във фактическото описание на нарушението и правната му оценка. Противоправното поведение административният орган е определил като движение със средна скорост от 153 км/ч, при превишение от 63 км/ч, в посочения в заповедта пътен участък от А. Т., с което е нарушен чл.21, ал.3 от ЗДвП и което според органа е нарушение по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, за което е приложима ПАМ по чл.171, т.1, б. „з“ аа) от ЗДвП. За нарушение, изразяващо се в превишение на средната скорост за съответния контролиран участък от пътя обаче е предвидено наказание по административнонаказателния състав на чл.182, ал.3а от ЗДвП със съответно препращане към стойностите на наказанията в ал.1, 2 и 3, според мястото на извършване на нарушението и величината на превишената скорост. Тоест описаното поведение не се квалифицира правно под разпоредбата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, както е приел административния орган, а под разпоредбата на чл.182, ал.3а от ЗДвП. За последната хипотеза обаче е предвидена принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б. „з“ вв) от ЗДвП, но само в конкретно посочени случаи – за нарушенията чл.182, ал.3а в случаите по чл.182, ал.1, т.6, ал.3, т.6 от ЗДвП, между които не е случаят по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП. Отделно от това в заповедта е налице неяснота относно времето на извършване на нарушението - първоначално се сочи, че е извършено на 05.06.2026 г. в 11:18 ч., а след това на 05.06.2026 г. в 13:30 ч. Това вътрешно фактическо противоречие не се санира и от приложените в административната преписка два броя снимки, на гърба на които са отразени различни идентификационни номера на уреди, но една и съща дата и час – 05.06.2026 г. 13:30 ч. Вграденият час на една от снимките е 13:26:51 ч., а на другата – 13:30:59ч. Отсъстват координати или други данни, които да определят местонахождението на двата уреда. На гърба от всяка от снимките е отразено едно и също място – Път А-1 Цалапица км 107+663 км. Тези доказателства не дават яснота защо в заповедта е посочен час на нарушението 11:18 ч., наред с 13:30 ч. на 05.06.2026 г., нито основание да се приеме, че се касае до техническа грешка. Идентични противоречиви факти са изложени и в АУАН, на който се основава заповедта. Констатираните противоречия не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство и водят до извод за незаконосъобразност на заповедта, без да е необходимо да се обсъждат останалите доводи и възражения на страните. Неясната воля по фактите на административния орган, ведно с некоректната правна [жк], за която не е приложима принудителната адмиистративна мярка по приложения състав на чл.171, т.1, б. „з“ аа) от ЗДвП определят еднозначен извод за незаконосъобразност, която налага отмяна на административния акт като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.
При този изход на спора на жалбоподателя се следват направените по делото разноски в общ размер на 505,11 евро, от които 5,11 евро за внесената държавна такса и 500 евро – възнаграждение за един адвокат, платено в брой на 23.10.2026 г., съгласно приложения на л.42 от делото договор за правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото договореният и заплатен размер е съответен на фактическата и правна сложност на делото и извършените от упълномощения адвокат действия – изготвяне на жалбата с искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт, допълнителна молба с доказателствени искания и становище по същество.
Разпечатката съдържа 23 от 29 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b28c8bef-6c68-4536-9423-bccafd845573