Решение № 1143 от 13.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1143 гр. Пловдив, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330115765 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. М. Б., чрез неговия пълномощник, против ответното дружество

„ФРОНТЕКС

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД. Ищецът излага, че след справка в Централния кредитен регистър на Българска народна банка е установил вписване от страна на ответника за дължима сума в размер на 1660 лева. Пред съда се поддържа, че между страните не съществува валидно облигационно правоотношение, тъй като твърденият от ответника договор за паричен заем от **** г., първоначално сключен с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, никога не е бил подписван от ищеца. В условията на евентуалност се релевират доводи за нищожност на договора на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит, както и възражение за изтекла погасителна давност, като се твърди, че дори да е съществувало вземане, то е станало изискуемо на датата на договора и петгодишният законов срок е изтекъл преди предявяването на претенцията.

Ищецът обосновава правния си интерес от отрицателния установителен иск с необходимостта да отрече съществуването на този дълг, който фигурира в официалните регистри и засяга кредитното му досие. Ответникът, от своя страна, поддържа тезата, че вземането е реално и произтича от цедиран договор за заем, но не представя убедителни доказателства за неговото формиране или за валидното му възникване по отношение на конкретното 1 физическо лице.

При преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е изцяло основателен и доказан.

Основният спорен момент в настоящото производство се свежда до това дали между ищеца и първоначалния кредитор е възникнало валидно заемно правоотношение, което впоследствие да е преминало в патримониума на ответното дружество. В процеса на доказване тежестта пада върху ответника, който следва да установи при пълно и главно доказване наличието на сключен договор, предоставянето на сумата по него и точното формиране на претендирания размер от 1660 лева.

На първо място, съдът кредитира твърдението на ищеца за липса на съгласие, тъй като ответникът не успя да представи оригинал на договора или неоспорими доказателства за неговото дистанционно сключване по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които да обвързват лицето С. М. Б.. Когато една страна отрича авторството на подпис или съгласието си за сключване на договор, другата страна е длъжна да разсее всяко съмнение относно автентичността на изявлението, което в случая не бе сторено.

На второ място, дори да се приеме хипотетично, че такъв договор е съществувал, съдът намира за основателно възражението за неговата недействителност. Текстът на исковата молба правилно насочва към нарушения на императивните норми на Закона за потребителския кредит, които водят до нищожност на клаузите за лихви и неустойки, превръщайки договора в такъв безвъзмезден заем, при който се дължи само главницата.

Въпреки това, дори при такова връщане на даденото без основание, правото на иск е преградено от изтеклата погасителна давност. Съдът приема, че началният момент на изискуемост е датата на твърдяното сключване на договора – **** г.. Предвид общата петгодишна давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, правото на кредитора да събере вземането си по принудителен ред е погасено към края на юли 2023 г.. Към момента на получаване на запитването от страна на ищеца през юли 2024 г. и последвалото завеждане на делото, давността вече е била настъпила, което само по себе си е достатъчно основание за уважаване на иска.

Липсата на яснота относно това как е формирана сумата от 1660 лева 2 допълнително компрометира претенцията на ответника. В правовата държава всеки дълг трябва да бъде фактически и правно обоснован, а не просто механично вписан в регистрите на БНБ. Вписването в Централния кредитен регистър под номер **** не създава само по себе си дълг, а само го констатира, като при оспорване тежестта на доказване остава за този, който твърди съществуването му. Поради изложените съображения съдът счита, че ищецът не дължи процесната сума на никое от посочените основания – нито на договорно, нито на извъндоговорно.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ФРОНТЕКС

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029 , че С. М. Б., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ сумата в размер на 1660 лева (хиляда шестстотин и шестдесет лева) /на ответника/, вписана в Централния кредитен регистър под номер **** .

ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД да заплати на С. М. Б. направените по делото разноски за държавна такса в размер на 21,46 евро.

ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД да заплати на адв.Д.

Б. на осн.чл.38ЗА сумата в размер на 200 евро/с ДДС/ за предоставена безплатна адв. помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3