Решение № 262184 от 02.04.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8798/2019
- Вид
- Решение № 262184
- Подписан
- 02.04.2021
- В сила
- 02.04.2021
- Състав
- ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА, ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, РОСИ ПЕТРОВА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 02.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 8798 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 80048 от 01.04.2019 г. по гр. д. № 70110/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 43 състав по предявените от „Е.Б.Т.“ ЕАД срещу Л.И.С., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът е признал за установено в отношенията между страните, че Л.И.С. дължи на „Е.Б.Т.“ ЕАД сумите както следва: сумата от 459,10 лева - главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. Пловдив, бул. “************ведно със законната лихва, считано от 31.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД; сумата от 20,21 лева - обезщетение за забава за периода от 01.04.2016 г. до 30.01.2017 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 11289/2017 г. по описа на СРС.
Със същото решение Л.И.С., е осъдена да заплати на „Е.Б.Т.“ ЕАД, ЕИК******, на основание чл. 78, ал. 1, вр.ал. 8 ГПК сумата от общо 825 лева, представляваща направените разноски в исковото производство и сумата от общо 175 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 11289/2017 г. по описа на СРС.
Недоволна от така постановеното решение, в ЧАСТТА, с която исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.чл.
79, ал. 1, предл.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени, е останала ответницата Л.И.С., която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания, че решението е изцяло неправилно, немотивирано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, при липса на убедителни писмени доказателства за дължимост на исковите суми. По-конкретно поддържа, че не се намира в облигационна връзка с ищеца, че не е установено обстоятелството, че ответницата е единственият собственик на процесния имот, при твърдения, че е собственик на ¼, респ. ½ от процесния имот, видно от представеното удостоверение за наследници. Искането й към съда е да отмени постановеното решение и исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Е.Б.Т.“ ЕАД оспорва въззивната жалба с подробно изложени в нея съображения по същество. Претендира разноски.
Третото лице помагач на ищеца „Б.“ ООД не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е установителен, при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми начислени на ответницата като стойност на получена и разходвана от нея топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Е.Б.Т.” ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни искове.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение на материалния закон - чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главите страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна собственост и това, че в исковия период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Този извод следва пряко от представените по делото доказателства - молба за откриване/закриване на партида от 03.11.1999 г., в която като нов титуляр на партидата за процесния недвижим имот е посочена ответницата, нотариален акт № **, том I, дело № 113/1968 г., от който се установява, че М.Ф.Н. и И.В.Н.са признати за собственици на процесния недвижим имот, както и от удостоверение за наследници № 127 от 19.04.1988 г. от което се установява, че ответницата е наследник по закон на М.Ф.Н.. Следователно, анализът на събраните по делото доказателства обосновава извода, че въззивницата Л.И.С. има качеството на потребител на топлинна енергия /по силата на наследствено правоприемство/ по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия.
Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от потребител на клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответницата Л.С..
Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответницата по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Е.Б.Т.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са обвързващи между ищеца и ответника. Следователно решението е обосновано в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на вземанията, предмет на установителните искове).
От заключенията на изслушаните пред първоинстанционния съд СТЕ и ССчЕ, които съдът кредитира като обективни и компетентни, се установява, че сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата към съответния период нормативна уредба.
Съгласно заключението на СТЕ се установява, че за процесния период АС в жилищна сграда на адрес: гр. Пловдив, ул. „**************е подавала ТЕ за отопление и топла вода към имотите на същия адрес.
Технологичните разходи на АС са приспадани от отчитаните ежемесечно количества ТЕ през исковия период. В ап. 6 били налични два радиатора, свързани към отоплителната инсталация на сградата, окомплектовани е ИРРО. Потреблението на топла вода за БГВ е измервано с узаконен водомер. На двете дати за отчет на показанията на ИРРО и водомера в процесния апартамент не е осигурен достъп, за което е съставен констативен протокол и потреблението е изчислено съгласно съответната методика. Ответницата не е възразила срещу изготвената изравнителна сметка и не е поискала допълнителен отчет. Вещото лице е посочило, че през исковия период ТЕ е разпределяна служебно поради неосигурен достъп за отчет на ИРРО, като се потребява ТЕ и от сградна инсталация. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Според вещото лице по ССчЕ стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.10.2015 г. до 30.04.2016 г. е общо в размер на 459,10 лева.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на „Е.Б.Т.” ЕАД ***, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение за ТЕ в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. Настоящият въззивен състав споделя извода на СРС, че общият размер на обезщетението за забава върху вземанията за главница в размер на 459,10 лева за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2016 г., считано от датата на настъпване на изискуемостта на всяко от вземанията - т.е. за периода от 01.04.2016 г. до 30.01.2017 г., възлиза общо на 20,21 лева.
При така събраните доказателства и установени факти по делото изводът на СРС, че ответницата С. се легитимира като единствен собственик на топлофицирания имот, поради което следва да отговаря за целия натрупан дълг, е необоснован. Видно от приетите пред първата инстанция и неоспорени Нотариален акт № 67, том І, дело № 113/1968 г. и Удостоверение за наследници № 127 от 19.04.1988 г., процесният апартамент № 6, находящ се на 2 етаж в сградата на бул. "Ген. Д. ********в гр. Пловдив, е съсобствен, като ответницата Л.И.С. притежава само 1/2 идеална част от него. Следователно, тя следва да отговаря само за половината от натрупаните задължения към топлопреносното дружество. Както се посочи по-горе, според заключенията на СТЕ и ССчЕ за процесния период от 01.10.2015 г. до 30.04.2016 г. задължението за главницата към ищеца възлиза общо в размер на 459,10 лева, а това за лихви - в размер на 20.21 лв. От тях, исковете са основателни и следва да бъдат уважени само за сумата 229.55 лв., представляваща половината от дължимата главница, както и 10.11 лв. - половината от начислената лихва за забава. За разликата до пълните предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Разпечатката съдържа 34 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b28b31db-23f6-469f-ba7c-f7e02a24ef78