Решение № 287 от 22.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Пловдив, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20265001000357 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №7836 от 27.02.2026 г. от Г. В. П. ЕГН ********** от гр. Бургас, ул. „Ц. С. *“ /Р./ №***, вх.*, ет.*, имащ качеството на трето лице – помагач на страната на ответника Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр. София, район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ №42 – подадена чрез процесуалния му представител адв. Ю. Р., със съдебен адрес: гр. П., ул. "Х. К." № *, ет. *, офис *** против решение №493 от 19.12.2025г., постановено по т. д. N 271/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта с която е осъдено застрахователното дружеството, на което жалбоподателят е привлечен да помага, да заплати на Р. П. Й., ЕГН ********** от гр. П., ул. "К." № **, ет. *, ап. ** сумата 13 293.58 евро /26 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие телесни увреждания, претърпени вследствие на ПТП от 20.10.2019г. в гр.Бургас, на паркинга на магазин „Метро“, причинено виновно и противоправно от водача Г. В. П. при управление на лек автомобил „Пежо“, 1 модел 107, с рег. №*******, за който е налице застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.04.2024г., до окончателното изплащане на сумата.

Изложени са съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, както и за нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че при определяне размера на обезщетението съдът не е взел предвид липсата на оперативна интервенция, каквато се твърди от ищцата в исковата молба, самоволното напускане на болничното заведение, където е била настанена след инцидента, отклонението от препоръчаното лечение, липсата на проведена физиотерапия, липсата на усложнения през възстановителния период, несъобразяването с множеството дегенеративни и съпътстващи заболявания на ищцата, липсата на опасност за живота на ищцата като пряк резултат от ПТП. Счита, че при съобразяване с тези обстоятелства обезщетението следва да се определи в много по-малък размер. Жалбоподателят твърди също, че неправилно е определен и процента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, като счита, че той следва да бъде 80 %. Доводите му в тази връзка са свързани с рисковото поведение на ищцата на паркинга, като поддържа, че загубата и на равновесие се дължи на носения от нея обемист товар на рамо, а не в количка и нестабилността и, произтичаща от дегенеративните и заболявания.

Иска се отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част относно осъждането на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Р. П. Й., ЕГН ********** от гр. П., ул. "К." № **, ет. *, ап. ** - чрез процесуалния и представител адв. А. Б., със съдебен адрес: гр. П., бул. "Ш. с." № ***, ет. *, офис *, с който е изразено становище за неоснователност на жалбата и на направените с нея доказателствени искания, доводи и твърдения.

Моли съда да потвърди решението в обжалваната от застрахователя част.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.36 от ЗАДв. за оказана безплатна правна защита и представителство на въззиваемата страна в настоящото производство.

От страна на подпомаганата страна - ответник по иска и настоящ 2 въззиваем Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр. София, район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ №42 - не е постъпил отговор по въззивната жалба.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.

Ищцата Р. П. Й., ЕГН ********** от гр. П., ул. "К." № **, ет. *, ап. ** – чрез пълномощника и адв. А. Б., със съдебен адрес: гр. П., бул. "Ш. с." № ***, ет. *, офис * твърди, че е пострадала при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.10.2019г., в гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“, на паркинга на магазин „Метро“, причинено противоправно от Г. В. П. при управление на лек автомобил „Пежо“, модел 107, с рег. № * **** **. Твърди, че същият е нарушил правилата за движение по пътищата и по – специално изискването на чл.116 ал. 1 от ЗДвП като приближавайки се към пешеходката Р. Й., която се е намирала от лявата му страна, не е спрял и ударил лявата и ръка със страничното огледало. Твърди, че при удара тялото и се е завъртяло леко наляво, загубила равновесие и паднала на асфалта на дясната си страна, а автомобилът , управляван от виновния водач, продължил движението си до паркирането му на свободно паркомясто. Твърди, че с Решение №442/29.04.2022г. по НОХД №229/2022г. по описа на РС – Бургас Г. В. П. е признат за виновен в това, че на 20.10.2019г., в гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“, на паркинга на магазин „Метро“, при управление на лек автомобил „Пежо“, модел 107, с рег. № * **** **, е нарушил правила за движение, визирани в чл.116 ал.1 от ЗДвП, като приближавайки към пешеходката Р. Й., която се намирала от лявата му страна, не спрял и по непредпазливост и причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна пубисна /срамна/ кост на таза, което е довело до трайно затруднение движението на десен крак за срок от около 1.5 – 2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Водачът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.

Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при о т в е т н и к а за риска „гражданска отговорност“ п о полица с № **/**/***********, валидна от 09.07.2019г. до 09.07.2020г., т.е. и към датата на процесното събитие – 20.10.2019г.

3

Твърди, че вследствие на ПТП е получила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна пубисна /срамна/ кост на таза. Твърди, че била откарана по спешност в УМБАЛ „Бургас“, където била хоспитализирана в отделението по ортопедия и травматология, а на 21.10.2019г. претърпяла оперативна интервенция, изразяваща се в закрито наместване на фрактура под обща анестезия. Твърди, че е изпитвала значителни болки от тази травма – при удара, след оперативната интервенция и през целия възстановителен период, който не е приключил, поради напредналата и възраст и множеството и съпътстващи заболявания. Твърди, че за период за около четири месеца след операцията била напълно обездвижена, невъзможно и било да се придвижва и обслужва самостоятелно, както и че е изпитвал затруднения, свързани с обличане, хранене, хигиенни дейности и други дейности от битово естество.

Твърди, че изпитва болки в областта на таза, когато времето е студено или влажно. Твърди, че не може да ходи без помощни средства и да извършва елементарна физическа работа. Твърди, че е изпитала и психо - емоционален шок от преживяната стресова ситуация, страх и безпокойство, нарушения на съня.

Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр. София. Твърди, че е заявила своите претенции пред застрахователя с молба-претенция от 08.04.2024г., получена от ответника на същата дата. Твърди, че с писмо изх. №2132 от 26.04.2024г. ответникът е отказал изрично да определи и изплати обезщетение на ищцата.

Моли съда да осъди ответника Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр. София да и заплати 25 564.59 евро /50 000 лева/ - обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди болки и страдания, вследствие телесни увреждания, претърпени вследствие на ПТП от 20.10.2019г. в гр.Бургас, на паркинга на магазин „Метро“, причинено виновно и противоправно от водача Г. В. П. при управление на лек автомобил „Пежо“, модел 107, с рег. №*******, за който е налице застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.04.2024г., до окончателното изплащане на сумата, както 4 и разноските по делото.

Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за репариране на вредите на ищцата би било в размер на 38 000 лева. Приел е, че е налице 30 % съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна и е присъдил обезщетение в размер на 13 293.58 евро /26 000 лева/, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2024г. – датата на уведомяване на застрахователя – до окончателното плащане.

Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр. София, район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ №42, ЕИК 200299615 – чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. Н. оспорва предявения иск по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”, сключена със собственика на лек автомобил „Пежо“, модел 107, с рег. № * **** ** по полица № **/**/************, валидна от 09.07.2019г. до 09.07.2020г.

Оспорва механизма на ПТП и счита, че той не се е реализирал по описания в исковата молба начин. Прави възражение за значително съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради това че е стояла на нерегламентирано място, а именно – на платното за движение и не се е съобразила, че в този момент лекият автомобил се е движил по него.

Посочва, че тя е имала ясна видимост и е разполагала с възможност да се огледа и да пропусне движещото се превозно средство. Твърди, че ищцата е нарушила изискването на чл.108 ал.1 и ал.3 от ЗДвП, изискваща да се движи по тротоара или банкета на пътното платно, а когато няма такова – по платното за движение, противоположно на посоката на движение на ППС, по възможност най - близо до лявата му граница. Вместо това твърди, че тя е използвала платното за движение като място за провеждане на разговори.

Твърди, че е нарушила изискването и на чл.113 ал.1 т.2 предл. 2-ро от ЗДвП – да не спира без необходимост на платното за движение, да не остава на платното и да продължава да провежда разговори на същото. Посочва, че при съобразяване на пострадалата с тези изисквания, не би възникнало съприкосновение с автомобила. Оспорва твърдяната степен на телесно увреждане. Твърди, че тя се е възстановила бързо и без усложнения, самоволно е напуснала лечебното заведение, в което е била настанена, не се е 5 подложила на указаните и медицински прегледи, не е провела физиотерапия, наложителна за възстановяването и. Посочва, че травматичното и увреждане води до болезненост, но не нарушава свободното движение на крайниците.

Твърди, че ищцата е страдала от дегенеративни заболявания, на които се дължат оплакванията и и същите не са в резултат на застрахователното събитие. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, както и интензитета и продължителността на твърдените болки, страдания и неудобства за ищцата.

В срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба не е постъпила.

Третото лице – помагач на страната на ответника Г. В. П. ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Ц. С. *“ /Р./ №***, вх.*, ет.* изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че не е напускал мястото на произшествието и изобщо не е имал повдигнато обвинение в този смисъл.

Твърди, че като водач на МПС не е възприел наличие на съприкосновение с пострадалото лице. Оспорва наведените в исковата молба твърдения за механизма на ПТП. Твърди, че ищцата е била на нерегламентирано място на паркинга, комуникирала е с други лица, движела се е нелогично на заден ход и е излязла на платното за движение на автомобили. Твърди, че тя сама се е стреснала от автомобила, който се е движил бавно, направила е няколко крачки напред и едва тогава е паднала. В този смисъл прави възражение за значително съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна, поради нарушаване на разпоредбите на чл. 108 ал.1 и ал.2 т.1 и чл.113 ал.1 т.2 пред. 3ро от ЗДвП. Твърди, че травматичното увреждане, сочено от ищцата, е било незначително, което – според страната – се подкрепя от факта, че е напуснала самоволно лечебното заведение, отклонила се е от указаните и медицински прегледи и не е провеждала физиотерапия. Твърди, че липсват доказателства за твърдяната оперативна интервенция по наместване.