Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260058 от 15.02.2021, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Административно наказателно дело 1334/2020
Вид
Решение № 260058
Подписан
15.02.2021
В сила
07.06.2021
Състав
МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ МИХАЙЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.80,ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.9,ал.2,изречение първо · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.10 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.24,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • член 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63,ал.1,пр.III · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.10а,ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.124 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125 ал.3 и ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125,ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125,ал.7 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.179,ал.1,предл.последно · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.179,ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.3,ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.94,ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.94,ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.357 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.93,т.9 · Наказателен кодекс

Р Е

Ш Е Н

И Е

Казанлък

15.02.2020 год.

Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав: председател:

Михаил Михайлов, при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №1334/2020г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление №F572508/ 06.11.2020г., издадено от и.д. Директор на офис/дирекция/ за обслужване-Стара Загора в ТД на НАП-Пловдив.

Т.Х.М., недоволен от наложеното му административно наказание, моли съда да отмени наказателното постановление, което счита за незаконосъобразно. В с.з. същият се явява и поддържа жалбата си, сочейки аргументи в нейна подкрепа. Депозира и писмена защита, чието съдържание преповтаря това на жалбата и едновременно с това я допълва.

Въззиваемата страна в с.з. се представлява от юрисконсулт, който изразява мнение за неоснователност на жалбата и сочи аргументи в подкрепа на тази своя позиция.

За да издаде обжалваното наказателно постановление и да санкционира нарушителя АНО приел за установено, че „Т.Х.М. в качеството си на управител на ДЗЗД„Л.**“ с ЕИК ****, което е регистрирано лице по ЗДДС, не е подал в законоустановения срок в ИРМ гр. Казанлък, Офис Стара Загора при ТД на НАП-Пловдив отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС/дневник за покупките и дневник за продажбите/ за данъчен период 01.07.2020-31.07.2020 год.

Отчетните регистри е следвало да бъдат подадени заедно със справката декларация за посочения данъчен период в срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася- т.е. до 14.08.2020 год.

Нарушението е установено на 17.08.2020г. при проверка в данъчното досие на ДЗЗД„Л.**“. Изпратено е напомнително писмо за подаване с изх.№ 5560/09.09.2020г.

Отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за този данъчен период са подадени заедно със справка-декларацията по електронен път, подписана с КЕП с вх.№ 24002334200/25.09.2020г.

Нарушението е извършено на 15.08.2020 год. в гр.Казанлък.“

И.д.

Директор на офис/дирекция/ за обслужване-Стара Загора в ТД на НАП-Пловдив приел, че не са налице предпоставките за прилагане на член 28 от ЗАНН, квалифицирал деянието на въззивника като такова по чл.125,ал.5 от ЗДДС, за което му наложил администротивно наказание- глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.

Санкционираното лице, както бе посочено по-горе, обобщава всички свои съображения в писмена защита, а именно:

ДЗЗД „Л.**“ с ЕИК **** е било учредено със сключен на 20.07.1997г. договор между шест нерегистрирани по ЗДДС физически лица с цел извършване на търговска дейност.

Към датата на съставяне на АУАН №F572508/30.09.2020г. от ст.инсп. по приходите в НАП при ТД-Пловдив, офис-Стара Загора, съдружниците в дружеството били четири физически лица: жалбоподателят Т.Х.М., М. П. Й., М. Р.

В. и И. П. К., всеки с равно участие в него/по 25%/. ДЗЗД„Л.**“ се представлявало от първото посочено в жалбата лице, което било негов управител.

Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 10.05.1999г. и е получило ИН по ЗДДС/идентификационен номер по Закона за данък добавена стойност/ ВG****/но в него нито един от съдружниците не бил регистрирано по ЗДДС лице/и е дерегистрирано по избор на 09.10.2020г./датата на която на въззивника бил връчен Акт за дерегистрация по ЗДДС №

240992003019160/06.10.2020г. на „Л.** неперсонифицирано дружество“, изд. от М.

Н. Й.- гл.инсп. по приходите в офис-Стара Загора. ДЗЗД„Л.**“ е подавало нулеви справки декларации по ЗДДС от м.06.2007г., като от тогава до сега не e развивало и стопанска дейност.

Гореописаните факти и обстоятелства се потвърждавали по неоспорим начин от Карта за идентификация №1154538/ 20.04. 2004г. изд. от НСИ, удостоверяваща идентификационния код

/булстата ****/ на дружество по ЗЗД„Л.**“, Акт за дерегистрация по ЗДДС №240992003019160/06.10.2020г., изд. от М. Н. Й.- гл.инсп. по приходите в офис-Стара Загора и свидетелските показания на актосъставителя С.Г.Г..

От описанието на данъчнозадължените субекти, според чл.3,ал.1 от ЗДДС, което не е изчерпателно, се налагал несъмнен извод, че задължен по ЗДДС субект е и всяка организация на граждани, осъществяваща независима икономическа дейност, включително и дружество, учредено по чл.357 от ЗЗД, каквото е настоящото.

Въз основа на изложеното жалбоподателят достига до извода, че ДЗЗД„Л.**“, а не съдружниците или неговият управител и представител, е било вписано в създадения и поддържания от НАП специален регистър по чл.94,ал.1 и ал.2 от ЗДДС, част от регистъра по чл.80,ал.1 от ДОПК и е получило ИН по ДДС ВG****, като съответно е имало задължението в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице според разпоредбите на чл.125 ал.3 и ал.5 от ЗДДС, заедно със справка-декларацията по ал.1 на чл.125 от ЗДДС, да подава и отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за съответния данъчен период до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Коментира, че в чл.10а,ал.1 от ЗДДС ясно и еднозначно било разграничено неперсонифицираното дружество и съдружниците в него, като отделни, различни субекти на права и задължения по ЗДДС. В този смисъл субект на задължението по чл.125,ал.5, във връзка с чл.125,ал.3 от ЗДДС и съответно на отговорността при неизпълнението на това материално правило за поведение, било неперсонифицираното дружество/регистрираното лице по ЗДДС, каквото е ДЗЗД„Л.**“, а не съдружниците в него или управителя и представителя му.

Коментира също, че в чл.84,ал.1 изречение „първо“ от ДОПК било посочено, че регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл.81,ал.1,т.2-4 от кодекса, като идентификацията на лицата, вписани в регистьр БУЛСТАТ, каквото е ДЗЗД „Л.**“ се извършвало чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ.

Цитира чл.125,ал.7 от ЗДДС, според който: „Декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 се подават по електронен път при условията и по реда на ДОПК освен в случаите на ал.13 и чл.126 ал.4,7 и 8.“, което му дава основание да направи извода, че подаването/декларирането на ДДС/ се осъществява в производства по ДОПК.

Жалбоподателят коментира разпоредбата на чл.9,ал.2,изречение първо от ДОПК, съобразно която в производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица и намира, че в горния смисъл, не е налице колизия с разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, според която в предвидените в съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица /ЮЛ/ и еднолични търговци/ЕТ/ може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Достига до извода, че така,както по отношение на ЕТ,макар и да е физическо лице, е допустимо налагането на имуществена санкция, така и по отношение на неперсонифицираното дружество, по силата на законово установената фикция, е също допустимо налагане на имуществена санкция, като форма на осъществяване на административно-наказателна отговорност.

Признава, че за данъчния период 01.07.2020г.-31.07.2020г. не са подадени в ИРМ гр.Казанлък,офис-Стара Загора при Т.н.Н.П. отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС за ДЗЗД„Л.**“, което е следвало да се направи заедно със справката-декларация за посочения данъчен период в срок до 14-то число вкл. на м.08.2020г.

Коментира също, че изпратената до ДЗЗД„Л.**“ покана за подаване, с изх.№5560/09.09.2020г. на ИРМ гр.Казанлък, офис- Стара Загора при ТД на НАП-Пловдив, е получена от дъщеря му на 18.09.2020г., видно от приложеното по делото като доказателство известие за доставяне 9100016611317 на „МиБМ Експрес“ООД. Твърди, че именно от поканата, а не от водещия счетоводната дейност на дружеството съдружник И. П. К., е разбрал за установеното нарушение, като още преди изтичането на указания в поканата 7-мо дневен срок,а именно- на 23.09.2020г. се явил в ИРМ гр.Казанлък, офис-Стара Загора при ТД на НАП-Пловдив и два дена по-късно: на 25.09.2020г., отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за процесния данъчен период, заедно със справката-декларация на ДЗЗД „Л.**" /които били нулеви/ са били подадени с КЕП с вх.№**********/ 25.09.2020г.

Въпреки това на 30.09.2020г.,не на ДЗЗД„Л.**“, а лично на въззивника като физическо лице бил съставен АУАН №F572508/

30.09.2020г. Въпреки възражението срещу акта, вх.№17053/ 01.10. 2020г. на ИРМ гр.Казанлък, офис-Стара Загора при ТД на НАП-Пловдив, отново на жалбоподателя като физическо лице, а не на ДЗЗД„Л.**“, е било издадено и процесното НП, като единствено и само в обстоятелствената част на същото било написано „Т.Х.М. в качеството си на управител на ДЗЗД„Л.**“.

Нарушителят цитира нормата на чл.24,ал.2 от ЗАНН, съгласно която: „За административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.“ и я тълкува.

Коментира чл.10 от ЗАНН,който гласи:„При административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ.“, както и чл.179,ал.1 от ЗДДС, който не предвижда отговорност за допустителство, поради което счита, че администравно-наказателна отговорност не следва да му се търси, тъй като установеното нарушение, не може да му се вмени във вина. Намира, че издавайки процесното НП, АНО е нарушил разпоредбата на чл.53 от ЗАНН, като първо не е установил по безспорен начин нарушителя и второ- неговата вина.

Поради горното смята, че: първо: субекта на нарушението по чл.125,ал.5, във вр. с чл.125, ал.3 от ЗДДС не е той като физическо лице, а регистрираното по ЗДДС лице- ДЗЗД„Л.**“. Законната фикция била ясна и несъмнена, че по отношение на производствата, в които се осъществяват правата, задълженията и отговорността за данъци и осигурителни вноски, неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица. Това били субектите, за които възникват правата и задълженията и съответно по отношение на които се осъществявала административно-наказателната отговорност за извършено нарушение при осъществяване на дейността им, като задълженията за отделните съдружници в дружеството, съобразно участието им в него, възниквали едва в производствата по принудително събиране на задълженията на дружеството., второ: от събраните по делото доказателства не се доказала по безспорен начин вината му и трето:

Самото деяние, макар и формално да осъществява състава на посоченото административно нарушение, се характеризирало с ниска степен на обществена опасност, което в конкретния казус налагало приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, независимо от преценката на АНО в НП, че не са били налице предпоставките за прилагането й.

Подадените със закъснение от 40 дни след изтичане на законоустановения срок 14.08.2020г. вкл., а не въобще неподадени отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС били с нулева стойност /дружеството не развивало дейност повече от 10 години/ и нарушението било първо от вида си за дружеството, което до момента е изпълнявало стриктно данъчните си ангажименти, от него не са настъпили вредни последици и фиска не е ощетен по никакъв начин. Деянието не било извършено умишлено, не се дължало на поведение, сочещо желание за неглижиране на задълженията или избягването им.

Напротив- отстранено било доброволно на 25.09.2020г., след като въззивника е узнал за него от получената на 18.09.2020г. покана и преди съставянето на АУАН- 30.09.2020г.

Счита, че следва да се наложи предупреждение, че при следващо нарушение ще бъде наложена санкция, но в настоящия случай налагането на такава било неоправдано, т.к. дори минимално предвидената в закона санкционна репресия се явявала необосновано тежка за конкретното деяние.

Настоящият съдебен състав, след като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект/срещу когото е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.