Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 77 от 14.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 425/2021
Вид
Протокол № 77
Подписан
14.10.2021
В сила
14.10.2021
Състав
Вера Иванова Иванова, Величка Петрова Белева, Катя Стоянова Пенчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 266 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите

ПРОТОКОЛ

№ 77 гр. Пловдив, 13.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева

Сложи за разглеждане докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20215000500425 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:34 часа се явиха:

За жалбоподателя „Б.“ АД се явяват адв. К., адв. П. и адв. Д..

Ответницата З.П. Ц.-А. лично и с адв. М..

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото.

1

Обжалва се изцяло решение № 260197/10.06.2021 г., постановено по гр.д.

№ 80/2020 г. по описа на Окръжен съд П., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивника-ищец „Б.“ АД срещу въззиваематаответница по спора З.П. Ц.-А. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, а именно за осъждането на въззиваемата да заплати на дружеството въззивник обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, изразяващи се в разпространяване на неверни факти за дружеството, ведно със законната лихва върху обезщетението.

Във въззивната жалба се поддържат подробно изложени оплаквания за неправилност на решението, а исканията са за неговата отмяна и постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде уважен в пълния му размер. В хипотеза на чл. 266 ал. 3 ГПК са заявени следните доказателствени искания: 1. Да бъде допуснат като свидетел журналиста от БНР Н.П. за установяване на факти и обстоятелства относно причините за даденото от ответницата интервю: чия е била инициативата за него, знаела ли е ответницата, че въз основа на дадено от нея и други лица интервюто ще бъде излъчен в новинарски репортаж и в кой момент спрямо излъчването на репортажа е взето интервюто и прочие; 2. Да бъде издадено на въззивника съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди от БНР със записа на цялото интервю, дадено от ответницата, което частично е било излъчено по БНР, програма „Хоризонт“ на 20.01.2020 г. в репортажа на журналист Н.П.; 3. Да се допусне съдебно-статистическа експертиза с вещо лице с квалификация икономист или математик-статистик, което след като се запознае с данни от НСИ да отговори на следните въпроси в табличен вид: каква е средната смъртност от онкологични заболявания на територията на община П. за периода 2011г.-2019 г. /или последна година, за която има статистически данни/ на база коефициент за смъртност на 1000 души/; б/ посочената такава средна смъртност да бъде сравнена в табличен вид със средната смъртност от онкологични заболявания за страната, както за общини без развита промишленост /В., Б., В./, така и за общини с развита промишленост /П., С.З., Г., Р., Р., Д., С. и Д./; 4. На основание чл. 266, ал. 3 ГПК да бъдат приети следните приложени още към исковата молба писмени доказателства: а/ сертификат за приоритетен инвестиционен проект № *** от 2

08.01.2018 г., издаден от Министерство на икономиката; б/ Меморандум за разбирателство между правителството на РБългария и „Б.“ АД от 08.01.2018; в/ сертификат на „Б.“ АД по ISO 14001:2015 и извадка от БДС „Системи за управление по отношение на околната среда“; г/ справка за числеността на персонала на дружеството в гр.

П. към

23.01.2020 г.;

Удостоверение/сертификати за съответствие на производство на дружеството с правилата на добрата производствена практика, издадени от: А., С., Я., Т., У., Р., Б., „Х. сертификат“ за производство за ислямските страни; 6. Извадки от одитираните годишни финансови отчети на дружеството за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.; 7. Извадки от издание „Капитал“- Стоте най-големи компании в България 2016 г., Стоте най-големи компании в България за 2017 г., както и за 2018 г. и 2019 г.

В момента за въззиваемата се явява адв. М.М..

По жалбата е постъпил отговор за нейната неоснователност по подробно изложени съображения. В отговора не са заявени доказателствени искания, а по доказателствените искания на жалбоподателя е взето становище, че същите правилно са били приети за неоснователни към настоящия спор и правилно отказани.

Адв.К.: Поддържаме жалбата. Поддържаме и доказателствените искания, като във връзка с указанията на апелативния съд в разпореждане от 30.07.2021 г., Ви моля да ни дадете възможност да направим допълнителни уточнения. В обосновка на това защо се налага да бъдат събрани исканите с въззивната жалба допълнителни доказателства се съдържат в самата жалба в раздел 4 в т.1, т.2, т.3, стр. 12 до 14, като поддържаме същите. Освен тях молим да има предвид следното: първото и второто искане за издаване на удостоверение за допускане в качеството на свидетел на журналиста Н.П. от БНР са свързани помежду си, затова ще взема отношение по тези две доказателствени искания заедно, като в доклада по делото правилно беше посочено, че с иска пред Окръжен съд П. се претендира ответницата да бъде осъдена да плати обезщетение на доверилото ми се търговско дружество за претърпени от него неимуществени вреди.

Допълнително като аргумент за искането ми по т.1 и т. 2 е отразеното в 3 мотивната част на обжалваното решение на Окръжен съд П., а именно стр. 14 от решението, абзац втори отгоре надолу, който започва с думите „съдът приема обаче“, както и в мотивите на съда на стр. 16, абзац трети отгоре надолу в частта му с начало: „друг е въпросът, че причините за тази смъртност…“ до края на абзаца.

Именно във връзка с така приетото считаме, че е необходимо делото да бъде попълнено с пълния текст на интервюто, дадено от ответницата по делото пред журналиста Н.П..

Годишните финансови отчети и другите писмени доказателства са поискани с исковата молба, представени са с нея, като в самата искова молба се съдържа позоваване на данните в тези годишни финансови отчети, от които се черпят доводи за търговската репутация, доброто име на ищцовото дружество и размера на претендираното обезщетение, който се извлича от обема на работа на база печалбата, която е била декларирана за облагане с данъци, така както е отразено в годишните финансови отчети. По същия начин исканата статистическа експертиза е била поискана в първото по делото заседание. Тогава тя не е била допусната по съгласие на страните, за да се съберат допълнителни писмени доказателства и едва с определение на съда от 20.01.2021 г. е допусната въпросната експертиза, като обаче конкретизираната задача е единствено по отношение смъртността от онкологични заболявания в гр. П. за периода 2014-2019 г., като считаме, че останалите въпроси, формулирани своевременно в писмен вид, също са относими към предмета на спора. Журналистът Н.П. също я искаме своевременно. Нейните показания са свързани с твърденията на ответницата, че казаното от нея е извадено от контекста. Освен това в съдебното заседание на 30.09., след изслушване на предоставения от БНР запис на репортажа на 20.01.2020 г. е било направено възражение, че думите на ответницата не касаят ищцовото дружество и в тази връзка считаме, че е необходим разпит на журналиста относно това какви въпроси са били зададени, в каква връзка са били зададени и какво е отговорила ответницата на така зададените й въпроси.

Адв. П.: Поддържаме становището на колегата.

4

Адв. Д.: Също.

А д в . М.: Оспорваме жалбата. Тя е изцяло неоснователна.

Противопоставяме се категорично срещу исканията на жалбоподателите за събиране на допълнителни доказателства. Поддържаме отговора. Всъщност, претенцията е по чл.45 ЗЗД за непозволено увреждане и за вреди, нанесени от нашата доверителка в резултат на излъчен репортаж, не на интервю, има разлика между двете журналистически форми. Репортажът е авторски материал на определен журналист, в който се включват мненията на различни граждани и представители на институции. В конкретния случай в репортажа на репортерката на БНР са включени мненията и на нашата доверителка и на кмета на П. и на други лица. През цялото време, в целия процес пред първата инстанция ищцовата страна се опитваше да промени петитума на иска и да твърди, че се претендират щети и вреди в резултат на дадено интервю от нашата доверителка. Няма как да бъде разширен този предмет и това искане, така че ние смятаме, че е абсолютно неотносимо какъв разговор са водели помежду си журналиста с доверителката ми. Изобщо се твърди, че няма такова интервю и сме го заявили ясно пред първоинстанционния съд. Сега да се установява разговор, който не е излъчен по националния ефир на БНР и от който разговор между две лица няма как да настъпят едни или други вредоносни последици за жалбоподателя. Тук сме категорични, че няма как да търсим нещо друго. Разговорът между две лица може да се всякакъв, но от него няма как да настъпят вреди върху репутацията на дружеството жалбоподател.

Противопоставяме се и срещу събирането на допълнителни писмени доказателства. Никога не сме спорили, че„Б.“ добре печели, но това какви обороти имат и какви печалби реализират няма връзка с тяхната репутация, особено в гр. П., тъй като беше доказано пред първата инстанция, че гражданите на П. редовно протестират срещу мръсния въздух и срещу изграждането на депо за опасни отпадъци, така че репутацията на дружеството е видно и от събраните доказателства пред първата съдебна инстанция. Така че, допълнително освен да се шиканира процеса, нищо повече с въпросните писмени доказателства няма как да бъде изяснено. Те са и неотносими. По отношение на експертизата, делото пред първоинстанционния съд също беше натоварено с безброй искания за 5 експертизи и вещи лица. Ясно е, че дружеството жалбоподател може да си позволи скъп процес и да ангажира всякакви вещи лица по всякакви въпроси.

Така че да товарим с още експертизи няма никакъв принос към изясняване на обективната истина. Категорично се противопоставяме срещу това.

Адв.М.: Присъединявам се към госпожа М.. Няма какво да допълвам.

А д в . П./реплика/: Моля да се има предвид и държим изрично да уточним това че, твърдение за вреди от репортаж, ние нямаме. Както правилно съдът докладва твърденията са за вреди от разпространяване на неверни факти. В случая това се е случило чрез репортаж, който репортаж е следствие от въпросното интервю. Точно поради тази причина и за да се изясни дали този репортаж е новинарски и в съкратено ефирно време отразява действителното съдържание на това интервю и на заявените с него твърдения или и творчески продукт. Не спорим, че имаме техническа експертиза, но желанието ни е да стане ясно защо искаме интервюто. От протоколите е ясно, че ние не сме се опитвали да променим петитума в нито един момент.

Адв. Д.: Присъединявам се към мнението на колегата.

Адв.М./дуплика/: Категорично се противопоставям още веднъж.

Всъщност в ефира на БНР е излъчен въпросния репортаж, не нещо друго.

Твърдяното интервю не съществува, не бяха събирани и доказателства, нито бяха правени искания от ищцовата страна по време на първоинстанционното дело да се установява дали има или не интервю. Разговор между журналист и гражданин, който не е излъчен в национален ефир в крайна сметка няма никакво отношение към претенцията за претърпени щети по отношение на търговска репутация, която е спорна.

По заявените доказателствени искания съдът намира, че същите са неоснователни, доколкото не е налице хипотеза на чл.266, ал.3 ГПК в аспекта, че изложените от първоинстанционния съд съображения събирането да бъде отказано се споделят и от настоящата инстанция. Затова съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания, заявени във 6 въззивната жалба, а именно: 1. Да бъде допуснат като свидетел журналиста от БНР Н.П. за установяване на факти и обстоятелства относно причините за даденото от ответницата интервю: чия е била инициативата за него, знаела ли е ответницата, че въз основа на н.. ще бъде излъчен новинарски репортаж и в който момент спрямо излъчването на репортажа е взето интервю и прочие; 2.