Решение № 5230 от 23.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5230 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Г. Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330103336 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „НД Мениджмънт” ООД срещу А. Х. Д..

Твърди се, че е сключен договор за потребителски кредит от 03.07.2020 г., по силата на който на потребителя била отпусната сумата от 1728 лв. Подписан бил и погасителен план, съгласно който страните се съгласили за срок и размери на погасителните вноски, а именно 24 вноски по 72 лв. на седмица, платими до 18.12.2020 г. включително. Ответникът извършил само едно плащане. Твърди се, че общата дължима сума за главница, за която за всяка вноска е настъпил падежа, е 1655 лв. Твърди се също, че с оглед забавата на погасителните вноски в деня след падежа на втората вноска, е настъпила предсрочна изискуемост, считано от 25.07.2020 г. Съгласно чл. 19 ОУ към договора се дължала и неустойка за забава в размер на законната лихва върху просрочените по вноските суми. Така върху сумата за главница се претендира неустойка за забава в размер на 648,77 лв. за периода 25.07.2020 – 22.02.2024 г.

Моли съдът да осъди ответника за тези суми, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Претендира разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срок.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното.

Предявен са искове с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 92 и чл. 86 ЗЗД. За основателността им следва да се установи сключването на валиден договор за потребителски кредит, че е предоставена заемната сума, че е настъпила предсрочна изискуемост, както и уговорката за обезщетението за забава и настъпването на забавата на длъжника.

1

Съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушение правилата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. На първо място в договора и общите условия не се сочат допусканията при изчисляване на ГПР.

На следващo място в договора е уговорена такса за определяне степента на кредитния риск в размер на 99, 20 лв., платима еднократно. По същността си тази такса съставлява такса за усвояване на кредита. Срещу нея липса реална насрещна престация, различна от процеса по сключване на договора. Тя е свързана с решението на кредитора дали да сключи договор с този потребител, преценявайки кредитния риск. Това решение, като част от волеизявлението по сключване на договора, не може да е обвързано с плащането на парична сума от другата страна, тъй като съставлява естествена част от фактическия състав по сключване на договора. Ето защо съдът намира, че тази такса е конструкция, предвидена да прикрие действителни разходи по кредита – а именно скрита печалба за кредитора. Поради този си характер таксата е следвало да намери израз в общо дължимата по кредита сума, което не е сторено. Общата сума е посочена само в размер на предоставения кредит, доколкото лихвенияt процент е 0%. Така за потребителя не става ясно какво е действителното оскъпяване на кредита, доколкото нито се сочат допусканията при ГПР, нито реално дължимата обща сума по кредита, която включва и таксата за оценка на риска. С това според съда се нарушава чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,поради което договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК.

Ето защо не се дължи неустойката за забава, уговорена в договора.

Дължима е само чистата стойност на кредита. Установява се, че същата сума е получена от потребителя, а след плащане на 73 лв., остава дължима именно исковата сума, която следва да се присъди ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

При този изход на спора следва да се присъдят разноски по съразмерност в полза на ищеца: 66, 20 лв. за държавна такса по иска за главница и 395,11 лв. за адвокатски хонорар.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Х. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***********, ул.

„***********” ****, ет.**, ап**, да плати на „НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК: 200267101, с адрес: гр. Перник, ул. „РАШО ДИМИТРОВ”, бл.80, вх.В, ет.6, ап.71, по предявения от последното дружество иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, сумата в размер на 1655 лв. – остатъчен размер на чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит от 03.07.2020 г., на основание чл.23 от ЗПК, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 22.02.2024г., до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.92, вр. с чл.86 ЗЗД, за осъждането на А. Х. Д., ЕГН: **********, да плати на „НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК: 200267101, сумата в размер на 648,77 лв. – неустойка за забава за периода 25.07.2020 – 22.02.2024 г. по Договор за потребителски кредит от 03.07.2020 г.

2

ОСЪЖДА А. Х. Д., ЕГН: **********, да плати на „НД

МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК: 200267101, разноски по делото, както следва:

66, 20 лв. за държавна такса и 395,11 лв. за адвокатски хонорар.

УКАЗВА на ответника, че може да изплати задълженията си по следната банкова сметка: *********************

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3