Решение № 5311 от 15.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 8763/2022
- Вид
- Решение № 5311
- Подписан
- 15.08.2025
- В сила
- 15.08.2025
- Състав
- Виолета Йовчева, Мариана Георгиева, Димитър Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104а, ал. 2, т.5 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал.1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 86, ал. 3, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал.2, т. 6 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 41, б. "а" · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 5311 гр. София, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове:
Мариана Георгиева
Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100508763 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. С. Й. срещу решение № 5910/06.06.2022г., постановено по гр. дело № 33529/2021г. на Софийски районен съд, 36 състав, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено недължимостта на сумата 3921. 66 лв., представляваща служебно начислена електрическа енергия за периода 19.02.2021г. – 18.05.2021г. за обект, находящ се в гр. Самоков по партида с клиентски номер 530001760327, съгласно фактура № 0003367606/26.05.2021г.
Въззивницата – ищца обжалва изцяло решението, с оплаквания за необоснованост и неправилност, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че не са налице предпоставките за начисляване на процесната сума при действието на ПИКЕЕ от 2019г., приети в изпълнение на чл. 83, ал.1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 98а, ал.2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т.5 ЗЕ.
Излага, че липсва произнасяне по възражението й за липса на регламентиран в Общите условия ред за уведомяване на клиента. Сочи, че по делото не е 1 доказано при условията на пълно и главно доказване на кой адрес е монтиран проверявания електромер, както и качеството й на потребител на електрическа енергия. Твърди, че по делото не е доказано главно и пълно наличието на присъединение, както и че корекционната сума е начислена само за едната фаза. Излага доводи, че правото на корекция в полза на електроразпределителното предприятие е нищожно. Поддържа, че ответното дружество не е краен снабдител и не е материалноправно легитимирано да прави корекция. Сочи, че СРС неправилно е кредитирал заключението на приетата СТЕ, тъй като с представените по делото заплатени фактури за текущо потребление се оборва презумпцията по чл. 50, а. 2 ПИКЕЕ за неизмерване на електрическата енергия през целия процесен период. Твърди, че неправилно в обжалвания акт е прието, че следва да бъде приложен период от три месеца назад, считано от датата на съставяне на констативния протокол.
Излага доводи, че прилагането на корекционна процедура е злоупотреба с право. Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал свидетелските показания на ответното дружество. Сочи се, че по делото не е установено ищецът да е бил поканен да подпише констативния протокол, в нарушение на чл. 49 ПИКЕЕ. Поддържа, че не е изпълнено задължението по чл. 98а, ал.2, т. 6 ЗЕ на крайния снабдител да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията на цитираната разпоредба. Моли съда да отмени решението като неправилно и да уважи иска, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ответник „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, /допусната промяна в наименованието в хода на въззивноното производство/ е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата, по подробно изложени съображения. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди, с присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и 2 процесуално допустимо.
При преценка на обжалваното решение по същество по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че същото е правилно и като краен резултат следва да бъде потвърдено.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен установителен за установяване недължимост на сумата 3 921. 66 лв., начислена служебно от ответното дружество по партида с клиентски номер 530001760327 за периода 19.02.2021г. - 18.05.2021г.
По делото е установено, че ищцата и „ЧЕЗ Електро България“ АД са били обвързани от договорно правоотношение, породено от договор за продажба на електрическа енергия за небитови нужди. Възражението на въззивницата в тази връзка за липса на доказано облигационно правоотношение е неоснователно, тъй като по делото е представено заявление от ищцата от 08.08.2019г. и сключен писмен договор за стопанска и обществена дейност № 210041174269/08.08.2019г. с „ЧЕЗ Електро България“ АД. Договорът е сключен по подадено от ищцата заявление от същата дата, в качеството й на съсобственик на имота /съгласно представения нот. акт 71/2018г. на нотариус М./, с представена от ищцата декларация за получено съгласие на другия съсобственик. С оглед изложеното, ищцата е потребител на електрическа енергия на процесния административен адрес, отчитана от електромер с клиентски номер № 530001760327.
Неоснователен е довода в жалбата за липса на доказано точно местоположение на процесния електромер, с оглед описание на адреса в констативния протокол в с. Железница. В констативния протокол проверявания адрес е описан в гр/община Самоков, с номер на квартал и парцел, идентични на процесния и на описанието в нотариалния акт.
По делото не е спорно и установено, че на 18.05.2021г. е извършена проверка от служители ЧЕЗ „Разпределение България“ АД на електромер с фабричен № 18686933 в процесния имот, за което е съставен констативен протокол № 1026478/18.05.2021г. От съдържанието на приложения по делото констативен протокол се установява, че проверката е извършена от двама служители на въззиваемото дружество, като е присъствал и един свидетел представител на Федерацията на потребителите. От съдържанието на протокола се установява, че проверяващите са констатирали, че липсва пломба 3 на щита на ел.таблото; направено е присъединение преди средството за търговско измерване, изпълнено с проводник тип ПВА 2 – 10 кв.мм /меден многожичен/, като входящата и изходящата фазови линии на фаза S /втора/ на електромера са свързани в едно посредством спойка в пакета преди електромера в ел. таблото. Установена е промяна в схемата на свързване на измервателната система на електрическа енергия, като консумираната по присъединението ел. енергия отчита с грешка минус 90. 56 %.
Присъединението е премахнато.
Констатациите в протокола и обстоятелствата по извършената проверка са установени и от показанията на разпитаните по делото свидетели В. и Я., участвали при процесната проверка.
Въз основа на съставения констативен протокол е извършена корекция на сметката на ищеца, за която е издадена фактура № 0003367606/26.05.2021г.
От заключението на приетата в първоинстанционното производтво СТЕ се установява, че описаните в констативния протокол нарушения създават условия за нерегламентиран достъп и представляват промяна в схемата на свързване на електромера, при което преминаващата през присъединението ел. енергия се измерва неточно. Вещото лице дава констатации, че общото количество електроенергия, неотчетено от СТИ – 19731 KWh, е изчислено математически вярно при спазване на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, на база на половината от пропусквателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8 - часово натоварване.
За да уважи иска, СРС е приел, че към момента на извършване на проверката е било налице нормативно основание за извършване на проверката, като ответното дружество е легитимирано да претендира плащане на процесното вземане. Изложил е съображения, че са спазени нормите на ПИКЕЕ и корекцията е извършена правилно.
По въпроса за правото на въззиваемото дружество да извършва едностранна корекция при действието на приложимите ПИКЕЕ, ДВ, бр.
35/30.04.2019г. е налице константна практика на ВКС, че крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа, като потребител на енергийна услуга по смисъла на § 1, т. 41, б. „а“ от ДР на ЗЕ 4
/така решение № 50074/16.05.2023г. по гр.д. № 1099/2022г. на ВКС, ІІІ ГО/.
Това следва от уредбата в чл. 50 – 56 ПИКЕЕ, която урежда само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да извърши преизчисление по визирания ред, като това е в съответствие с нормата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ, съгласно която дейността по пренос на електрическа енерия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса. В тази връзка довода в жалбата за липса на материалноправна легитимация на ответното електроразпределително дружество да прави преизчисление на електрическа енергия по визирания ред е неоснователно.
Неоснователни са доводите в жалбата, че е налице нищожно право на корекция в полза на въззиваемото дружество. Подзаконовата уредба в чл. 56 от ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по- висока степен, както и на общото правило, че за доставена на потребителя електрическа енергия се заплаща цена - така решение № 61 по гр.д. № 1898/2021г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 500074 по гр.д. № 1099/2022г. на ВКС, ІІІ ГО и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения
(кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
В случая корекцията е извършена съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, като количеството електрическа енергия е начислено в хипотезата на липса на точен измерител, поради установената манипулация на средството за търговско измерване. По делото е установено, че корекцията е изчислена 5 математически вярно за период от 90 дни.
Противно на твърденията в жалбата, констативният протокол е съставен при спазване на разпоредбата на чл. 49, ал. 3 вр. ал. 2 ПИКЕЕ, тъй като е подписан от двама служители на оператора и един свидетел от Федерация на потребителите, след като абонатът е бил търсен, но не открит. В тази връзка липсва основание да не бъдат кредитирани показанията на свидетелите В. и Я., тъй като същите са последователни, логични и подкрепени от останалите доказателства.
От гласните доказателства и от представеното писмо от МВР , „Дирекция Национална система 112“ се установява също, че е спазена и разпоредбата на чл. 58 ПИКЕЕ за уведомяване незабавно на МВР при установяване на неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система.
По отношение възражението за липса на доказателства, че корекцията е изчислена само за фаза S на електромера, следва да се отбележи, че констатациите в протокола са в съответствие със заключението на вещото лице, не са опровергани от други доказателства по делото и липсва основание да не бъдат кредитирани.
Неоснователни са и доводите в жалбата, че с представените по делото заплатени фактури за текущо потребление се оборва презумпцията по чл. 50, а. 2 ПИКЕЕ за неизмерване на електрическата енергия през целия процесен период. По делото е установено, че промяната в схемата на свързване е засягала само една от трите фази на електромера, а протичащата през останалите две фази електрическа енергия се е отчитала от електромера и е била фактурирана.