Решение № 4356 от 18.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4356 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Въззивно гражданско дело № 20231100509123 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалба на ЗД „Е.“ АД, срещу Постановление обективирано в съобщение изх. № 4598/07.06.2023г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20237880400392 съгласно описа на ЧСИ М.К. с рег. № 788 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд.

Жалбоподателят в качеството на длъжник по изпълнението поддържа твърдение, че размерът на разноските от 400 лева, изразяващи се във възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство, които били възложени в негова тежест, са прекомерни. Според жалбоподателя, точно такъв извод се налагал, като се отчитат установените минимални размери на адвокатските възнаграждения и очевидната липса на правна и фактическа сложност на процесуалните действия, които били извършени в рамките на изпълнителното производств от страна на взискателя. При това, моли за отмяна на постановлението на съдебния изпълнител, с което последният е оставил без уважение възражението за прекомерност на разноските в за процесуално представителство в изпълнителния процес. Претендира за осъждане на взискателя да му заплати разноските за настоящото производство.

Насрещната страна по жалбата – С.Д.Г., която е процесуално легитимирана в качеството на взискател в изпълнителния процес, изразява становище за неоснователност на 1 подадената жалба. Поддържа твърдение, че разноските за процесуално представителство били заплатени. Размерът на разноските не бил прекомерен, тъй като възнаграждението било съобразено с ангажимента на адвоката да представлява взискателя не само за образуване на изпълнителното дело, а и за процесуално представителство в рамките на изпълнителното производство. По всички изложени съображения, ответникът моли за отхвърляне на жалбата.

В дадените пред съда писмено становище, съдебният изпълнител ЧСИ М.К. с рег. № 788 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд поддържа становище за допустимост, но за неоснователност на жалбата, доколкото обжалваното постановление било съобразено не само с нормативно установените изисквания за минималните размери на разноските, които се дължат в изпълнителното производство и с доказателства за фактически изплатена сума на адвокатски хонорар в размер от 790 лева, но и с фактически извършените процесуални усилия от страна на процесуалния представител на взискателя.

Като взе предвид съдържанието на приложения препис от изпълнително дело № 20237880400392 съгласно описа на ЧСИ М.К. с рег. № 790 при КЧСИ съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на С.Д.Г. /взискател за парично притезание/ срещу ЗД „Е.“ АД /длъжник по изпълнението/, въз основа на изпълнителен лист от 30.05.2023г. издаден по гр.д. № 2074/22г. съгласно описа на РС Велико Търново, за сумата от 400 лева представляваща съдебни разноски.

На стр. 3 от изпълнителното дело са представени Договор за процесуално представителство и пълномощно, чието съдържание предвижда задължение на представлявания да заплати за услугата по процесуално представителство сумата от 790 лева. Документът съдържа клауза, според която сумата е заплатена в брой т.е. самият документ е предназначен да послужи и като разписка по отношение получената от адвоката сума.

На стр. 8 от изпълнителното дело е приложено запорно съобщение, адресирано до „Обединена българска банка“ АД за налагане на запор върху сметките на ЗД „Е.“ АД, а на стр. 6 от изпълнителното дело е приложена покана за доброволно изпълнение до длъжника.

С Постановление за разноски от 02.06.2023г. съдебният изпълнител е приел разноските по изпълнително дело № 20237880400392 съгласно описа на ЧСИ М.К. с рег. № 790 при КЧСИ, сред които и сумата на възнаграждението за процесуално представителство на взискателя.

С възражение вх. № 2999/06.06.2023г. длъжникът на ЗД „Е.“ АД е сезирал съдебния изпълнител с възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК.

С обжалваното Постановление, което е обективирано в съобщение изх. № 4598/07.06.2023г., съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20237880400392 съгласно описа на ЧСИ М.К. с рег. № 788 при КЧСИ и район на 2 действие Софийски градски съд.

Споменатото постановление е връчено на длъжника и обжалвано от него в предвидения от чл.436, ал.1 от ГПК срок.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид изложените доводи и съобрази представените доказателства, достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

В тази част, жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, в рамките на установения от ГПК срок срещу подлежащо на обжалване постановление на съдебен изпълнител.

Разгледана по същество, подадената жалбата е съображения:

ОСНОВАТЕЛНА, по следните

Разноските, които взискателят има право да получи в рамките на изпълнителното производство са нормативно регламентирани като минимум. Това означава, че е налице минимална стойностна граница, която не може да бъде преминавана, дори при изпълнителни дела, които се отличават със съвсем минимална правна и фактическа сложност.

При възражение за прекомерност, в контекста на приложното поле на чл. 78, ал.5 от ГПК, настоящият съдебен състав е длъжен да прецени, дали размерът на заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените процесуални действия по конкретното изпълнително дело.

В конкретния случай - при определяне на размера на дължимите разноски за възнаграждение на процесуалния представител на взискателя – точното приложение на разпоредбите на чл. 10, т.1 от НМРАВ определят минимално възнаграждение за процесуално представителство в размер на 200 лева, като се има предвид факта, че процесуалният представител е подписал само молба за образуване на изпълнителното дело. Извършените от процесуалния представител на взискателя фактически и правни действия са част от естествените и минимални по естество и обем процесуални действия за образуване на изпълнително дело. Тези действия очевидно се вместват смислово и фактически в понятито „образуване на изпълнително дело“ и поради това, съдът счита, че за извършването им не се дължи по- голямо от минималното възнаграждение на процесуалния представител.

При това, настоящият състав на съда счита, че дори високата професионална квалификация на адвоката, който е представлявал взискателя, но може да промени обективнана оценка за липса на каквато и да е правна или фактическа сложност. Институтът на чл. 78, ал.5 от ГПК е насочен по- скоро към установяване на социална справедливост и недопускане на злоупотреба с процесуално право.

Мотивиран от горните изводи, съдът приема, че направените разноски за процесуално представителство следва да бъдат редуцирани, на основание чл. 78, ал.5 от ГПК до размера на сумата от 200 лева. По изложените съображения, съдът следва да отмени обжалваното постановление, което е обективирано в съобщение изх. № 4598/07.06.2023г. и с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението за прекомерност на разноските 3 за адвокатско възнаграждение, като допусне редукция на тази сума до размера на 200 лева.

При този изход на спора, нито една от страните не е легитимирана да получи разноски за настоящия процес, чиито единствен предмет е спор относно направените съдебни разноски. В този смисъл се развива константната практика на съдилищата и задължителната практика на ВКС на РБ.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ обжалваното Постановление, което е обективирано в съобщение изх. № 4598/07.06.2023г. и с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на ЗД „Е.“ АД с ЕИК **** и със седалище бул. „Христофор Колумб“ за прекомерност на разноските за процесуално представителство на взискателя по изпълнително дело № 20237880400392 съгласно описа на ЧСИ М.К. с рег. № 788 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, в частта, за превишението над сумата от 200 лева

/двеста лева/ и до пълния установен с Постановление от 02.06.2023г. размер на 400 лева и във връзка с това, на основание чл. 78, ал.5 от ГПК

НАМАЛЯВА ПОРАДИ ПРЕКОМЕРНОСТ, до размер на сумата от 200 /двеста/ лева разноските, които според Постановление от 02.06.2023г. са дължими за процесуално представителство на взискателя С.Д.Г. с ЕГН ********** по изпълнително дело № 20237880400392 съгласно описа на ЧСИ М.К. с рег. № 788 при КЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4