Определение № 2789 от 23.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2789 гр. Пловдив, 23.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Борис Попов като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20265300502386 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на ЕАД „Е. И.“ чрез адв. Е. И. против Определение № 10 463 от 20.08.2026 г., пост. по гр.д.№ 1 611/2026 г. по описа на РС - Пловдив, с което е отказано искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 3 755/21.07.2026г. в частта за разноските, съставляващи присъденото му адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА.

Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК за увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА - до справедлив и разумен размер. Счита, че при определяне размера на възнаграждението следва да се имат предвид - като ориентир, материалния интерес по исковете и установените съобразно него минимуми по Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа - в която насока се позовава на Определение № 50 015/16.02.2024 г. по ч.т.д. № 1 908/2022 г. на ВКС, Второ т.о.; Определение № 638/18.03.2024 г., Първо т.о. и Определение № 474/8.2.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, Първо т.о.. П оддържа, че присъждане на възнаграждение под абсолютния в случая минимум от 205 евро / чл. 7 ал. 2 т. 1 от наредбата / - за всеки иск, е недопустимо, т.к. не отговаря на критериите за разумност и пропорционалност и високата квалификация на адвокатския труд.

Отговори на частната жалба са подадени от въззиваемите страни-„Файненшъл България“ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“АД, в които се излагат съображения за неоснователност на частната жалба и се иска същата да се остави без уважение.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

Предмет на гр.д.№ 1 611/2026г. на РС - Пловдив са предявени от А. Р. Ч. обективно субективно кумулативно съединени искове както следва: За признаване за установено в отношенията между Ч. и „Изи Асет мениджмънт“АД, че сключения между тях Договор за 1 паричен заем № 4720771/10.02.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11 т. 10 от ЗПК и За признаване за установено в отношенията между Ч. и „Файненшъл България“ ЕООД, че сключения между тях Договор за предоставяне на гаранция № 4720771/10.02.2023 г. по казания договор за паричен заем е нищожен на основание чл. 26 ал. 2, предложение четвърто от ЗЗД - поради липса на основание.

С постановеното по делото Решение № 3 755/21.07.2026 г. - влязло в сила като необжалвано, исковете са уважени изцяло.

Процесуален представител на ищцата по делото е ЕАД „Е. И.“ чрез адвокат Е. И., оказаната от адвоката правна помощ е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 от ЗА. С казаното решение му е определено - и присъдено, на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение от по 122,71 евро - с вкл. ДДС по всеки от двата иска. За да определи този размер, съдът е приел, че делото е с ниска фактическа сложност и правна такава / константна и трайно установена обилна съдебна практика по спорните въпроси, касаещи недействителността на договорите за кредити с потребители/, решено е в едно само съдебно заседание на база представените писмени доказателства / процесните два договора / и без явяване на адвокат Е. И. в съдебното заседание.

Със същите доводи е оставена без уважение и молбата на адвоката по чл. 248 ал. 1 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на адвокатските възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА.

Частната жалба е основателна.

Процесуалния представител по чл. 38 ал. 2 от ЗА претендира възнаграждение в размера, установен като минимален в казаната Наредба № 1/2004 г. според интереса / цената на иска /. Тази цена обаче не е единствения, нито решаващ критерий при определяне на адвокатското възнаграждение. От значение са и видът на спора, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, поради което съдът не е обвързан минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г. / сега с наименование НВАР № 1/2004 г. / – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22, което е в случая приложимо. Преценката относно казаните критерии е обективна и конкретна за всяко дело. В случая, делото е с ниска фактическа и правна сложност, съответно на която е и вида и количеството на извършената от адвоката работа. В тази насока съдът съобразява и че е налице константна и трайно установена обилна съдебна практика по спорните въпроси, касаещи недействителността на договорите за кредити с потребители, с която адвокат Е. И. е запозната като процесуален представител по чл. 38 ал. 1 от ЗА на множество потребители по аналогични правни казуси – служебно известно на съда. Без значение в случая е материалния интерес, т.к. същия не е усложнил спора. От друга страна обаче, възнаграждение за всеки от двата иска в размер под абсолютния минимум по чл. 7 ал. 2 т.1 от Наредбата / ползвана като ориентир / не отговаря на критериите за разумност и справедливост на възнаграждението, като се съобразява и че адвокатския труд е висококвалифициран. Т.е. присъдените възнаграждения от по 122, 71 евро - с вкл. ДДС, не намират баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение за положения от него труд от една страна и от друга – това възнаграждение да не е несправедливо с оглед вложения висококвалифициран труд и с количеството и вида на извършената работа. Ето защо настоящият състав на съда намира, че възнагражденията следва да бъдат завишени до абсолютните в случая минимуми от по 400 лв. за всеки иск, съответно с ДДС до 480 лв. - 245,42 евро, като на процесуалния представител се присъдят възнаграждения по чл. 38 ал. 2 от ЗА от още 122, 71 евро - с вкл. ДДС, по всеки иск.

С оглед изложеното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 10 463 от 20.08.2026 г., пост. по гр.д.№ 1 611/2026 г. по описа на РС - Пловдив, вместо което Постановява:

Изменя Решение № 3 755/21.07.2026 г.,постановено по гр.д.№ 1 611/2026 г. по описа на РС - Пловдив в частта за разноските, като:

Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“АД,ЕИК-131576434 да заплати на ЕАД „Е.

И.“,ЕИК-180978004 възнаграждение по 38, ал.2 вр. ал. 1 от ЗА в размер на още 122,71 евро с вкл. ДДС / общо 245, 42 евро с вкл. ДДС/;

Осъжда „Файненшъл България“ЕООД, ЕИК-202513690 да заплати на ЕАД „Е. И.“, ЕИК- 180978004 възнаграждение по 38, ал.2 вр. ал. 1 от ЗА в размер на още 122,71 евро - с вкл. ДДС / общо 245, 42 евро с вкл. ДДС/.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3