Определение № 72 от 12.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. Пловдив, 12.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600049 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 21-ва от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. А. Б., в качеството му на повереник на частните обвинители Д. М. и И. М., срещу присъда № 61/18.09.2024 г. по НОХД № 1579/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив. С присъдата подсъдимата В. Н. С. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 343 ал. 3 предл. последно б.„б“, предл.1, вр. ал. 1, б. „в“, предл. 1 вр. чл. 342, ал.1, предл. 3 НК, за което при условията на чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54, вр. чл. 2, ал. 1 НК е осъдена на две години лишаване от свобода.

На осн. чл. 66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимата В. Н. С. е лишена от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

В жалбата на адв. Б. се излагат доводи за явна несправедливост на наложените на подсъдимата наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Заявява се, че същите е следвало да бъдат 1 определени при баланс на индивидуализиращите отговорността на подс. С. обстоятелства, навеждат се неотчетени от първостепенния съд отегчаващи такива. С тази аргументация е отправено искане за изменение на обжалваната присъда, като наказанията бъдат увеличени по размер – до средния предвиден.

От съдържанието на жалбата, макар да не е изрично заявено, се извежда оплакване и срещу приложението на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като претендираният размер на наказанието лишаване от свобода е несъвместим с института на условното осъждане.

Срещу жалбата е депозирано възражение от защитника на подсъдиматаадв. Д., която при условията на алтернативност заявява, че въззивната жалба е:

1. недопустима и 2. Неоснователна.

Допустимостта на въззивната жалба е възприета противоречиво от два предходни състава на Пловдивския апелативен съд.

С Определение № 401 от 11.11.2024г. по ВНОХД № 487/2024г. на ПАС е прието, че жалбата неправилно е била администрирана до въззивния съд, при неконстатиране от съдията- докладчик на окръжния съд, че присъдата е постановена в съответствие с направените от частните обвинители и повереника им искания, респ.- не може да се приеме, че са накърнени техните права и законни интереси. Въззивното производство е било прекратено, а делото върнато на ОС – Пловдив с указания съдията-докладчик да предприеме действия по администриране на въззивната жалба, съобразявайки изискванията на чл.318, ал.4 и чл.323, ал.1, т.3 от НПК.

В изпълнение на дадените му указания, с разпореждане № 1994/19.11.2024 г. съдията-докладчик е върнал въззивната жалба, депозирана от адв. Б..

Връщането е било обжалвано от частните обвинители чрез повереника им.

С определение №454/12.12.2024 г., постановено по ВЧНД№ 572/2024г., друг състав на апелативния съд е приел/за разлика от предходния/, че след като частните обвинители в пренията пред окръжния съд не са посочили фиксиран размер на претенцията си за определянето на справедливо наказание, макар да са заявили единствено очакванията си то да е съобразено с наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, не би могло да се 2 приеме, че съдът се е произнесъл в съгласие с направените от тях искания.

Това не препятства правото им на въззивна жалба с искане за ревизиране на постановената присъда, поради нейната несправедливост. Върнал е делото на първостепенния съд за последващото му администриране по реда на Глава 21 от НПК за образуване на производство пред въззивната инстанция.

В изпълнение на така указаното съдията-докладчик от окръжния съд отново е изпратил по компетентност делото на ПАС, ведно с въззивната жалба. Образувано е настоящето въззивно производство.

Настоящият състав на Пловдивския апелативен съд намира, че въззивната жалба е недопустима.

Правото на жалбата е едно от процесуалните средства, чрез което страните упражняват правото си на защита в случаите, когато считат, че са накърнени техни права и законни интереси. Това накърняване е свързано с направените от съответната страна искания, които отчасти или изцяло не са удовлетворени.

В чл. 318, ал. 4 от НПК е установено ограничение в упражняването на това право от частния обвинител и частния тъжител. Те могат да обжалват присъдата само тогава, когато присъдата не е постановена „в съгласие с направените от тях искания“, при което се приема накърняване на техните права и законни интереси. Т.е., правото им на жалба е обвързано с изискване за последователно процесуално поведение- могат да обжалват присъдата само при заявени от тях и неудовлетворени от съда искания. Коментираната регламентация обезпечава основни принципи на наказателния процес-за състезателност и за равнопоставеност на страните.

В случая, от значение за преценката дали въззивната жалба е допустима, са направените искания от частните обвинители в проведеното последно съдебно заседание на 18.09.2024г. по НОХД № 1579/2024 г. на ОС-Пловдив, когато страните са пледирали. Видно е от съдържанието на протокола за това заседание, че:

Представителят на държавното обвинение е изразил становище за наказанието, което да бъде наложено на подс. С.. Справедливо, според него, би било наказание лишаване от свобода в минималния предвиден размер, без да е необходимо то да да се изтърпи ефективно. Предложил е срока на кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление да е 3 максимален.

Повереникът на частните обвинители - адв. Б., се е солидаризирал с поддържаната от прокурора обвинителна теза, като е заявил: „Изложението на прокуратурата във връзка с така повдигнатото обвинение е достатъчна пълно и обосновано, и всяко едно допълнително от моя страна единствено ще отнеме време.“.

С препратка към разглеждането на делото по диференцирана процедура е заявил още, че моли искането на защитата за прилагане на дефиренцирана процедура да бъде уважено/то вече е било уважено/.

По отношение на наказанието е поискал единствено съдът да постанови присъда, „като съобразите установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства“.

Съгласие с неговото становище е изразил всеки от тримата присъствали в заседанието частни обвинители.

Анализирани внимателно в цялостния им смисъл и действително съдържание, становищата на частните обвинители и повереника им сочат, че пред първия съд не е заявено искане нито за конкретен размер на наказаниятаосновно и кумулативно, нито за ефективно изтърпяване на основното наказание.

Акцентирано е само на смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, които да бъдат съобразени при отреждане на наказанието. Отегчаващи такива към онзи момент повереникът не е посочил, т.е. не е поискал наказанието да бъде определено и при наличие на негативни за подсъдимия обстоятелства.

Видно е от съдържанието на присъдата, че наказанията са определени по реда на чл. 54 от НК, при „изключителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства“, след което с оглед начина на провеждане на съдебното следствие е приложен и императивът на чл. 58а, ал.1 от НК за основното наказание. На подс. С. е наложено наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено при условията на чл.

66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.

Съпоставката между исканията на частните обвинители и съдържанието на постановената присъда сочи, че не е налице противоречие между 4 изразеното от частните обвинители и повереника им виждане досежно санкционирането на подс. С. и приетото от първостепенния съд. Присъдата е съответна на направените от тях искания. Не може да се изведе пълно или частично неудовлетворяване на същите, от което следва, че е отпаднала възможността за оспорване на присъдата, при което жалбата, с която това е сторено, не подлежи на разглеждане от въззивния съд .

Претенцията наказанията да са в размер около средния на предвиденото за престъплението, като бъдат отредени при наличието и на отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, които са в баланс със смекчаващите такива, е заявена за пръв път във въззивната жалба. Изводима от това е и претенция за ефективното изтърпяване на основното наказание, която също за пръв път е материализирана именно в жалбата.

В подадената жалба се изразява личното не съгласие на адв. Б. от първоинстанционния съдебен акт в санкционната му част, в която е постановен в пълно съгласие с направените пред първостепенния съд от предходния повереник искания.

С оглед на констатацията, че въззивната жалба е недопустима, следва да бъде отменено определенията на настоящия съд, постановени на 10.02.2025г., с което е даден ход на делото пред въззивната инстанция и на 27.01.2025 г., с което делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатирания недостатък на въззивната жалбата същата следва да се остави без разглеждане, а въззивното производство да бъде прекратено.

Воден от горното, Пловдивският апелативен съд, трети наказателен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от 10.02.2025г., с което е даден ход на въззивното съдебно заседание по ВНОХД №49/2025г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, както и определението от 27.01.2025 г., с което делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на на частните обвинители Д.

Г. М. и И. Д. М., депозирана чрез повереника адв. А. Б., срещу присъда № 61/18.09.2024 г. по НОХД № 1579/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив .

5

ПРЕКРАТЯВА производството по ВНОХД №49/2025г. по описа на Апелативен съд- Пловдив.

Определението подлежи на протест и обжалване пред Върховния касационен съд в 15- дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6