Решение № 654 от 27.04.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.......................... гр. София, 27.04.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ при секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1543 по описа за 2017г. и взе предвид следното:

Предмет на делото са предявени от синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ срещу „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, „Д.“ ООД и Н.В. Т.А.евентуално съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, чл. 59, ал. 3 ЗБН, чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД и чл.

3, ал. 3 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката (евентуално за нищожни поради нарушения на чл. 59, ал. 2 ЗБН и чл. 3, ал. 2 ЗБН) на заявени с уведомления вх. №9597/21.10.2014г. и вх. №11185/06.11.2014г. прихващания на вземания на банката по договор за банков кредит от 25.11.2009г., сключен с „Ф.“ ЕООД, с насрещни вземания на „Д.“ ООД и Н.В.

Т.А.(солидарни длъжници по договора за кредит като последица от договори за встъпване в дълг, сключени с „Ф.“ ЕООД на 23.05.2014г.) за получаване на сумите по банкови сметки IBAN ***, IBAN *** *******с титуляр „Д.“ ООД и банкова сметка *** *** Н.В. Т.А..

С отговора, подаден на 05.02.2018г. от синдика на „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, са заявени възражения, че производството срещу посочения ответник е недопустимо, тъй като процесните прихващания нямат за предмет вземания на дружеството срещу банката в несъстоятелност.

Възраженията са неоснователни, защото предметът на предявените искове поначало не включва основанието, изискуемостта и размера на насрещните вземания, за които е направено изявление за прихващане, а се изчерпва до установяване на наличието или липсата на основания за прогласяването им за относително недействителни по отношение на кредиторите на банката в несъстоятелност, респективно наличието или липсата на основанията за нищожност, релевирани с предявените искове. Атакуваните с предявените искове изявления за прихващане представляват едностранни сделки по смисъла на чл. 44 ЗЗД, поради което надлежни ответници по исковете с предмет действителността на изявленията представляват именно лицата, от чието име са направени изявленията, сред които според твърденията в исковата молба и представените доказателства е и ответникът „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/.

С отговорите на ответниците

„Д.“ ООД и Н.В. Т.А.срещу допълнителната искова молба са заявени възражения, че исковете за прогласяване на недействителността на прихващания с вземания на посочените ответници са недопустими поради липса на правен интерес за ищеца и кредиторите на масата на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД от разглеждането им (съображенията са, че отговорността на ответниците към банката е ограничена с договорите за встъпване в дълг до наличните суми по сметките на ответниците в банката, а към настоящия момент такива суми не са налични по сметките).

Възраженията са неоснователни, тъй като по съображения, идентични на изложените по-горе, предметът на предявените в производството искове поначало не включва съществуването на заявените за прихващане вземания (в това число вземанията на ответниците за получаване на суми от банковите им сметки, които са заявени за прихващане с процесните уведомления до банката), а се изчерпва до релевираните с исковете основания за недействителност на изявленията за прихващане (в случай, че между страните е налице спор относно съществуването и размера на прихванатите вземания, този спор подлежи на разглеждане по осъдителни или установителни искове с предмет самите вземания, каквито не са предявени по настоящото дело), но по-съществено в случая е, че правният интерес за кредиторите на масата на несъстоятелността на банката от предявените искове поначало не е обусловен от възможността като последица от уважаване на исковете да бъдат получени суми от кредиторите с прихванати насрещни вземания срещу банката, а от възможността да бъде получено удовлетворяване в пълен размер на вземането на самата банка, по отношение на което е направено изявление за прихващане.

Отделен е въпросът, че представените от ответниците „Д.“ ООД и Н.В. Т.А.доказателства за наличностите по процесните банкови сметки IBAN ***, IBAN ***, IBAN *** 9220 4100 1724 01 установяват нулеви салда по сметките, но като резултат от осчетоводяване от банката на последиците от изявленията за прихващане, направени с процесното уведомление вх.

№11185/06.11.2014г., а правният интерес от предявените в производството конститутивни искове с правно основание чл. 59, ал. 3 и 5 ЗБН се изразява именно в прогласяване на последиците от прихващането за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката.

Авторството и съдържанието на процесните уведомления вх. №9597/21.10.2014г. и вх. №11185/06.11.2014г., както и датите, на които уведомленията са получени от „К.т.б.“ АД, не са спорни между страните, а се и установяват от самите уведомления, приети като писмени доказателства по делото.

Уведомление вх. №9597/21.10.2014г. обективира изявление от „Ф.“ ЕООД до „К.т.б.“ АД, че дружеството е сключило договори за встъпване в задълженията му по договора за банков кредит от 25.11.2009г. с трети лица, които разполагат с депозити в банката, както и изявление до банката да извърши прихващане на задълженията по договора за банков кредит със средствата по депозитите на встъпилите в дълга трети лица, но не съдържа никакви данни за третите лица, с които са сключени договори за встъпване в дълг, нито за депозитите, по отношение на които е поискано извършване на прихващане от банката.

Такива данни се съдържат във второто процесното уведомление вх. №11185/06.11.2014г., което обективира изявления и е подписано от името на тримата ответници и според съдържанието му уточнява уведомление вх. №9597/21.10.2014г.

С изявленията в уведомлението вх.

№11185/06.11.2014г. ответниците уведомяват банката, че с договори от 23.05.2014г. ответниците „Д.“ ООД и Н.В. Т.А.са встъпили в задълженията на ответника „Ф.“ ЕООД по договора за банков кредит от 25.11.2009г., като заявяват искане за погасяване на задълженията по кредита със сумите по банкова сметка *** *** Н.В. Т.А.и сумите по банкови сметки IBAN ***, IBAN *** *******с титуляр „Д.“ ООД.

По съществото си цитираното искане представлява изявление за прихващания на вземания на банката по договора за банков кредит с вземанията на ответниците „Д.“ ООД и Н.В.

Т.А.за получаване на сумите по посочените сметки.

Подробни съображения в тази насока обаче е безпредметно да бъдат излагани, тъй като уведомлението съдържа и изрично изявление на ответниците, че ако първото искане не бъде уважено, уведомлението следва да се счита за изявление за прихващане по чл. 104, ал. 1 ЗЗД.

С предявения главен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН се иска прогласяване на заявените с процесните уведомления прихващания за недействителни поради извършването им след началната дата на неплатежоспособността на банката.

Ответниците оспорват този иск с възражения, че към датата на процесните изявления за прихващане разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН не предвижда основание за недействителност на прихващане, извършено с изявление на кредитор на банката, а обратното действие на изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН с §9 ЗИДЗДБРБ (обн. ДВ, бр. 98 от 2014г.), предвидено с §8 ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.), противоречи на чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, тъй като представлява лишаване от собственост чрез приемане на закон за преуреждане на законно възникнали и осъществени правоотношения без спазване на принципите за законосъобразност, легитимност и пропорционалност.

Съгласно чл. 59, ал. 5 ЗБН (редакция след изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г.) недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ ЗКИ, включващ наложена мярка по чл.

116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата на неплатежоспособността на банката.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН несъмнено е материалноправна, поради което и съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА може да има обратно действие, тоест да се прилага за правоотношения, възникнали и осъществени преди влизането й в сила (включително по отношение на действието на процесните прихващания), само по силата на изрична закона разпоредба.

Със

ЗИДЗДБРБ (обн. ДВ, бр. 98 от 2014г.), с чийто §9 е предвидено изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН, не е предвидена преходна разпоредба, която да придава обратно действие на измененото правило на чл. 59, ал. 5 ЗБН, но такова обратно действие на актуалната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН е предвидено с §8 от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от

2018г.).

Съгласно цитираната преходна разпоредба правилата на чл. 59, ал. 5, 6 и 7 ЗБН се прилагат от 20.06.2014г., което означава, че се прилагат и по отношение на процесните уведомления за прихващане, тъй като същите са направени след посочената дата.

Същевременно датата 20.06.2014г. е определена и за начална дата на неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД с решение от 03.07.2015г. по т.д. №2216/2015г. на САС, постановено по въззивна жалба срещу решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката, поради което очевидно процесните прихващания, заявени с уведомления от 21.10.2014г. и 06.11.2014г., покриват хипотезата на чл. 59, ал. 5 ЗБН и в приложение на цитираната разпоредба следва да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката като последица от предявения конститутивен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН.

Възраженията на ответниците, че ретроактивното действие на актуалния текст на чл. 59, ал. 5 ЗБН, предвидено с §8 от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.), нарушава основни гаранции на правото на собственост, регламентирани в чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, са неоснователни, тъй като предмет на регулиране от разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН не са основания за възникване или прекратяване на парични вземания на кредитори на банка в несъстоятелност, а последиците от осъществяването на предвиден в закона способ за изпълнение на вземанията.

Различна би била хипотезата в случай, че като последица от обратното действие на новото правило на чл. 59, ал. 5 ЗБН кредиторите биха били лишени от възможността да получат изпълнение на вземанията си в производството по несъстоятелност на банката, но дори да се приеме, че до ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 33 от 2019г.), с който е допълнена преходната разпоредба на §8 от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.), за кредиторите с прихванати вземания не е съществувала възможност за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност на банката поради изтичане на сроковете по чл. 63 и 65 ЗБН, то с актуалния текст на §8 от ЗИДЗБН (обн.

ДВ, бр. 22 от 2018г.) след допълнението му със ЗИДЗБН (обн.

ДВ, бр. 33 от 2019г.) изрично е предвиден ред за служебно включване в списъка по чл. 64 ЗБН на вземанията на кредиторите, срещу които е уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН.

Възраженията на ответниците „Д.“ ООД и Н.В. Т.А., че възможността за удовлетворяване на вземанията им към банката би била съществено ограничена и след включването на вземанията в списък по чл. 64 ЗБН, са относими към всички останали кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на банката, поради което сами по себе си не могат да обусловят извод, че предвиденото от законодателя обратно действие на чл. 59, ал. 5 ЗБН противоречи на принципите на законосъобразност, легитимност и пропорционалност при преуреждане на вече възникнали правоотношения.

Тук следва да се посочи, че основната цел на производството по несъстоятелност е именно справедливо удовлетворяване на всички кредитори на неплатежоспособната банка, поради което и по необходимост основната част от уредбата на производството по несъстоятелност се състои от разпоредби, които регламентират колизията между интересите на кредиторите от своевременно и пълно изпълнение на вземанията им срещу банката, а друга част регламентира способите за запазване, но също и за възстановяване на имуществени права на банката, загубени при обстоятелства, които законодателят е счел, че са довели до изпадането й в неплатежоспособност, до неоснователно разместване на имуществени блага или до привилегировано положение на едни кредитори на несъстоятелната банка за сметка на други без легитимно основание за това.