Определение № 1162 от 29.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1162 гр. София, 29.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500916 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по чл.274 и следв. ГПК.

Постъпила е частна жалба от А. В. Ч., ищец пред СГС, срещу определение, инкорпорирано в протокол № 2 9 0 от 31.01.2025 г., постановено по гр. дело № 9898 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, ГО, І-12-ри състав, с което производството по делото е прекратено в частта по искове с правно основание чл.27 ЗЗД,чл.28 и чл.42,ал.2 ЗЗД относно договор за покупко-продажба на наследство, сключен между И.

В. Ч. и А. В. П..

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Сочи се, че по делото бил предявен един единствен иск и той бил с правно основание чл.124 ГПК. Този иск бил установителен на посочените в уточнителната молба основания/твърдения/ в условията на евентуалност. И този иск се приемал от съдебната практика за допустим.

Сочи, че с договора за покупко-продажба на наследство, сключен между И. В. Ч. и А. В. П., се засягали правата на ищеца, тъй като ищецът не можел да упражнява правата си върху закупеното наследство в пълен обем. Съдът бил длъжен да обсъди „основанията“ въведени от ищеца.

Наред с това съдът не бил ограничен в предмета и обхвата на съдебната 1 проверка във връзка с нищожността на договора. В случая не били предявени обективно съединени искове, а един единствен с множество твърдения в исковата молба. Касаело се до отрицателен установителен иск. Счита, че обвързаността на ищеца със сключения от ответниците договор за продажба на наследство било по основателността, а не по допустимостта на така предявения иск. Изложените от ищеца твърдения и заявен петитум били за установяване, че извършената от ответниците сделка не е породила действия по отношение на него и не го обвързва. В условията на евентуалност от страна на ищеца се искало да бъде признато за установено на основание чл.124 ГПК вр. с чл.212 ЗЗД вр.с чл.26, ал.1 ЗЗД /поради липса на основание; евентуално накърняване на добрите нрави; евентуално липса на съгласие /воля, че не е възникнало правоотношение въз основа на договор за продажба на наследство, вкл. и, че не съществуват придобитите права и задължения на страните по договора, и да се прогласи нищожността на договора. В условие на евентуалност на основание чл.124 ГПК вр. с чл.212 ЗЗД вр. с чл.27 ЗЗД, евентуално чл.28, ал.1, изр.2 ЗЗД, евентуално чл.31 ЗЗД, че не е възникнало правоотношение въз основа на договор за продажба на наследство /чл.212 ЗЗД/, вкл. и, че не съществуват придобитите права и задължения от страните по договора, и да се обяви унищожаемостта на договора. Неправилно съдът бил прекратил производството по исковете по чл.27 ЗЗД, чл.28, ал.1, изр.2 ЗЗД и чл.42, ал.2 ЗЗД, тъй като такива искове не били предявени като самостоятелни, а представлявали твърдения на ищеца по субективното му право. Действително, всяко основание следвало да бъде разгледано от съда по предявения иск по чл.124 ГПК, но това не го превръщало в самостоятелен иск. В случая съдът бил извършил проверка не по допустимостта, а по основателността на така предявения иск, което също водело до неправилност на прекратителното определение:

Относно прекратяването на производството по исковете по чл.42, ал.2 ЗЗД сочи, че договора бил във висяща недействителност и изхода й зависел от поведението на мнимия представител И. Ч., който бил предявил иск в тази насока. Освен това в съдебната си практика ВКС /решение № 94 от 24.04.2017 г. по гр.д.№ 296/2016 г. , ГК, Четвърто ГО/ приемал, че висящата недействителност е правно средство за защита на трети за договора, лица, каквато било 2 ищцата. Относно прекратеното производство в частта по предявените искове по чл.27 ЗЗД, евентуално чл.28, ал.1, изр.2 ЗЗД, сочи, че едва след приключването на съдебното дирене, можело да се направи преценка на основанията, посочени в чл.27 ЗЗД, евентуално чл.28, ал.1,изр.2 ЗЗД.

Същите следвало да бъдат взети предвид с крайния съдебен акт по предявения отрицателен установителен иск, по който иск по безспорен начин бил установен правния интерес на ищеца по делото.

Иска се обжалваното определение да бъде отменено . Претендират се разноски.

По частната жалба не е постъпил отговор от ответниците пред СГС- И.

В. Ч. и А. В. П..

По допустимостта на частната жалба:

За обжалваното определение жалбоподателката е уведомена на 30.01.2025 г., когато се е състояло публичното съдебно заседание на което е била процесуално представлявана от адв.Т. и в което е четено обжалваното определение.

Частната жалба е подадена на 06. 02.2025 г., т.е. същата е в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване; съдебният акт подлежи на инстанционен контрол.

Следователно частната жалба е допустима.

По основателността на частната жалба:

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че по претенциите по чл.27 и чл.28 ЗЗД не са изпълнени указанията му, тъй като с уточнителната молба се излагали фактически твърдения, които били относими по претенцията по чл.42, ал.2 ЗЗД, а не към тези по чл.27 и чл.28 ЗЗД. Освен това правото да се иска унищожение на една сделка било предоставено само на страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, а именно ответника в процеса И. В. Ч. като съдът се е позовал на чл.32, ал.1 ЗЗД. В случая претенциите по чл.27 и чл.28 ЗЗД били предявени от трето за сделката, лице и затова за ищцата А. В. Ч. липсвал правен интерес от тези претенции и производството следвало да се прекрати.

Относно иска по чл.42, ал.2 ЗЗД съдът е препратил към мотивите на 3 определението си от 14.08.2024 г. Позовал се е и на приетото в т.2 от ТР №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, както и на приетото по т.д.№ 1184/2021 г. на ВКС, Първо ТО, определение по ч.т.д № 1999/2016 на ВКС, Първо ТО и решение по гр.д.№ 296/2016 г. на ВКС, Четвърто ГО. Посочено е, че ищецът не се явява универсален правоприемник поради което същият не можел да се позове на висяща недействителност по чл.42, ал.2 ЗЗД. След като липсвала процесуална легитимация за него, то производството в частта по предявените в хода на производството и приети за съвместно разглеждане претенции по чл.27 ЗЗД, чл.28 ЗЗД и чл.42, ал.2 ЗЗД относно договора за покупко-продажба на наследство сключен между ответниците в процеса И. В. Ч. и А. В. П., следвало да бъде прекратено.

Апелативен съд – София намира следното от фактическа и правна страна:

Ищцата е предявила искове по чл.124 ГПК, евентуален такъв по чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД и евентуален по чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД.

В условията на евентуалност са предявени и претенции за унищожаемост на договора за продажба на наследство, сключен между ответниците по спора.

С обжалваното определение е прекратено производството във връзка със сочената унищожаемост на договора.

При това положение неоснователен се явява довода на жалбоподателката, че съдът е сезиран с един единствен иск по чл.124 ГПК.

Не се спори по делото, а и от данните по него се установява, че ищцата е наследник по закон заедно с ответника И. В. Ч., на починалия на ******** г.

В. К. Ч., техен баща /удостоверение за наследници от 10.04.2009 г., л.9 от делото пред СГС/. След смъртта на В. Ч., на ******** г. ответника И. В. Ч. с договор за продажба на наследство по реда на чл.212 ЗЗД продал на ищцата наследството си оставено от баща му. Ищцата установила, че на 29.12.2015 г. в Службата по вписванията бил вписан договор, рег.№ 80277 за продажба на наследството на В. Ч. от И. Ч. в полза на А. В. П.. Сделката била извършена чрез пълномощник на купувачката. Посочено е, че по арг. от чл.212, ал.3 ГПК, този договор след като бил вписан след договора в полза на ищцата, не можел да й бъде протИ.поставен. Поискано е да бъде признато за установено на 4 основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на ответницата А. В. П., че не е собственик на наследството оставено от В. К. Ч., респ. на недвижимите имоти, включени в наследството.

В срока по чл.131 ГПК ответницата А. В. П. е оспорила така предявеният иск, както и е заявила, че договорът между А. Ч. и И. Ч. е нищожен, което щяла да установи в отделно производство тази нищожност.

С молба от 03.12.2021 г. на основание чл.213 ГПК от ищцата е поискано съединяване на гр.д. № 13431/2021 г. на СГС, ГО, І-30 състав, образувано по повод наследството на М. Ч.. След извършена служебна справка с определение от 30.12.2021 г. съдът е оставил това искане без уважение.

Със становище от 16.02.2022 г./л.81 от делото на СГС/ ищцата във връзка с отговора на ответницата А. В. П. е изложила доводи за нищожност и унищожаемост на договора за продажба на наследство, сключен с ответницата П.. Поискано е при условията на чл.212 ГПК да бъдат приети за разглеждане инциденти установителни искове срещу ответницата П. с правно основание чл.79, ал.2 ЗС.

С определение, четено в о.с.з. на 17.02.2022 г. СГС е констатирал, че исковата молба, с която е сезиран, е нередовна и е дал указания за конкретизиране на предявените обективно кумулативно съединени искове, привеждане на петитума в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба и внасяне на съответната дължима държавна такса.

С определение № 5223 от 06.06.2022 г. СГС е оставил без уважение искането по чл.212 ГПК вр. с претенциите по чл.79, ал.2 ЗС.

С нова молба, от 16.06.2022 г. /л.160 по делото пред СГС/ от ищцата е поискано съдът да се произнесе дали приема за разглеждане предявените инцидентни установителни искове за установяване, че договора за продажба на наследство от 24.04.2015 г. е нищожен, евентуално унищожаем на основание чл.26 и следв. ЗЗД. А в случай, че същите не бъдат приети за разглеждане, то да се приемат следните два кумулативно предявени инциденти установителни искове /де факто един/ с правно основание чл.79, ал.2 ЗС.

Както е уточнила в първото по делото /пред СГС/ публично съдебно заседание, състояло се на 09.02.2023 г., адв.Т., процесуален представител на 5 ищцата, основния иск е този по чл.124 ГПК, който е отрицателен установителен за установяване, че насрещната страна не е станала собственик на наследството на В. Ч., виж л.179 от делото пред СГС. В същото заседание е предявила инцидентен положителен установителен иск за установяване, че ищцата е придобила собствеността по ¼ идеални части от два недвижими имота, индивидуализирани в исковата молба, който е изменила „чрез добавяне на още едно основание“ – недействителност – нищожност или унищожаемост.

Посочила е, че недействителността се иска „на всички възможни основания“.

В това о.с.з. съдът е оставил производството по исковата молба без движение като е дал указания на ищцата в 1-седмичен срок, считано от заседанието, да посочи точно, ясно и конкретно какъв иск е предявила; какви са фактите по тази претенция; петитума; кои са главните основания и кои евентуалните, както и с кои точно факти, които са осъществени се отнасят към всяко едно от тези основания за предявяване на конкретния иск срещу ответника. Указани са и неблагоприятните последици от неизпълнение в дадения от съда, срок, а именно, че исковата молба ще бъде върната и производството –прекратено. В резултат на тези указания, адв.Т. е посочила, че на основание чл.212 ГПК се иска установяване, че към 14.05.2020 г. ищцата е придобила на основание добросъвестно владение по ¼ ид.част от двата, описани в исковата молба, недвижими имоти, т.е. по чл.79, ал.2 ЗС. Видно от протокола, съставен за о.с.з., съдът е оставил без уважение искането на адв.Т. за приемане на така заявената от нея претенция, л.182 от делото пред СГС.

В изпълнение на указанията на съда, с молба от 16.02.2023 г. /л.184 от делото пред СГС/ процесуалният представител на ищцата е въвела основанието на чл.212, ал.3 ЗЗД; чл.26 ЗЗД- липса на основание, накърняване на добрите нрави, липса на съгласие; унищожаемост по чл.27 ЗЗД и при условията на евентуалност по чл.28, ал.1,изр.2 ЗЗД и евентуално чл.31 ЗЗД.