Решение № 560 от 24.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. Благоевград, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200500952 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба от „В.“ О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Х. Б.“ № *, ет. *, представлявано от управителите И. К. К. и В. Ц. В. и от „Р. Е.“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Х. Б.“ № *, ет. *, представлявано от управителя И. К. К.- длъжници по изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц., чрез пълномощника им- адв. П. А., срещу Разпореждане от 22.08.2023г. по изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц., с което е отказано намаляване начисления адвокатски хонорар по изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц., по възражение на длъжниците за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

С жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания акт на съдебния изпълнител, като постановен в противоречие с процесуалния закон. Оспорва се отказа на ЧСИ А. Ц. да уважи възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за пълномощника на взискателя по изпълнителното дело, направено от длъжнииците по изп. дело № 1116/2023г., като незаконосъобразен и е постановен в противоречие с нормата на чл. 10 от Наредба № 1/2004г. за минималните възнаграждения на ВАС.

Излагат се доводи с частната жалба, че съобразно чл. 10 от Наредба № 1/2004г. за минималните възнаграждения на ВАС, дължимото минимално възнаграждение за адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя по изп. дело № 1116/2023г. по описа на 1

ЧСИ А. Ц., следва да бъде определен в размер на 200лв. Излагат се доводи, че пълномощникът на взискателя „Н.“ Е., е депозирал молба за образуване на изпълнително производство срещу длъжниците „В.“ О., ЕИК * и Р. Е.“ Е., ЕИК *, като това е единственото процесуално действие извършено по образуваното изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц., поради което възнаграждението му следва да бъде определено съобразно нормата на чл. 10 ал.1 т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните възнаграждения на ВАС, като му бъде определено възнаграждение в размер на 200лв.

С частната жалба се поддържа че въпроса за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защитата срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, а с общия принцип за отговорността за разноски в изпълнителното производство, съгласно чл. 79 от ГПК. Излагат се доводи, че в настоящия случай в рамките на изпълнителното производство, освен подаването на първоначалната молба по чл. 426 от ГПК, с която е сезиран ЧСИ за образуване на изпълнително дело, не е извършено от процесуалният представител на взискателя никакво друго процесуално действие, насочено към удовлетворяване на паричното вземане. Отделно наведени са доводи, че в запорираните банкови сметки на дружествата длъжници, има достатъчно налични парични суми за обезпечение на претендираните от вмискателя суми, като паричните авоари на длъжниците са запорирани, никой не може да се разпорежда с тях, като няма да се наложи извършването на каквито и да е било допълнителни изпълнителни действия по образуваното изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц.. Частната жалба е основана на доводите, че при тази хипотеза следва да се приеме, че изпълнитленото дело не е с фактическа и правна сложност и взискателят има право за заплащане на адвокатско възнаграждение- единствено за образуване на изпълнителното дело, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, както и действия за удовлетворяване на кредитора за вземането при хипотезата на чл. 10 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение.

Иска се с частната жалба от въззивния състав на ОС Благоевград, да отмени като незаконосъобразно Разпореждане от 22.08.2023г. по изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц. и да намали размера на адвокатското възнаграждение, дължимо на пълномощника на взискателя „Н.“ Е., до минимума определен в чл. 10 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, като го намали от 4 166.40лв. на 200лв.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК, по делото е постъпило писмено възражение от пълномощника на взискателя „Н.“ Е. - адв. Г. В., с което се оспорва частната жалбата на длъжниците- „В.“ О., ЕИК * и Р. Е.“ Е., ЕИК *, като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Възразява се с писменото становище по делото, че определения размер на адвокатското възнаграждение за взискателя по изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц. е съобразен с размера, определен с чл. 10 т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, като същият не е прекомерен, тъй като е определен по 2 предвидения в закона минимум. Навадени са възражения, че не се налице основания за намаляване на адвокатски хонорар поради прекомерност, като се оспорват доводите наведени с частната жалба- че следва да пълномощника на взискателя по изпълнителното дело да бъде изплатено само възнаграждение в размер на 200лв. за образуване на изпълнителното дело.

Поддържа се от адв. В., като пълномощник на взискателя-„Н.“ Е., че в настоящия казус размера на дължимото адвокатско възнаграждение е определен на осн. чл. 7 ал. 2 т. 4 и във вр. с чл. 10 ал.1 т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните възнаграждения на ВАС, като не са налице основанията за чл. 78 ал. 5 от ГПК за неговото намаляване като прекомерен.

Изложени са доводи, че изпълнителното производство е образувано въз основа на издадена Обезпечителна заповед, като при договарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение нито взискателят, нито упълномощения процесуален представител могат да знаят колко време ще продължи изпълнителното производство и какви процесуални действия ще се наложи да бъдат извършени по молба на взискателя. Възразява се срещу доводите наведени с частната жалба- че от ЧСИ А. Ц. следва да бъде определено възнаграждение само за подаване на молба за образуване на изпълнително дело, тъй като наред с молбата по чл. 426 от ГПК в настоящия случая пълномощникът на взискателя е пискал от съдебния изпълнител извършването на и конкретен изпълнителен способналагане на запор върху банковите сметки на длъжника „Н.“ Е., като именно в резултат на наложения запор се е установило че по сметките има достатъчно средства за обезпечаване на претендираното вземане на кредитора срещу длъжниците „В.“ О., ЕИК * и Р. Е.“ Е., ЕИК *. В този смисъл поддържа се с писменото становище от дружеството взискател, чрез неговия пълномощник, че в този случай са извършени и на процесуално представителство, защита и съдействие от пълномощника на взискателя. Отделно възразява се срещу твърдението че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, като се излагат съображения че преди подаване на молбата за образуване на изпълнително производство, извършени са от пълномощникът на „Н.“ Е.- редица действия по проучване, анализиране, систематизиране, представяне и описване на установените обстоятелства, както и правна работа за добросъвестно изпълнение от страна на упълномощения адвокат на неговите професионални задължения.

По изложените съображения, поддържа се със становището от пълномощникът на взискателя, депозирано по реда на чл. 436 ал.3 от ГПК, че жалбата е неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение.

В срока по чл. 436 ал. 3 изр. второ от ГПК, са депозирани мотиви от ЧСИ А. Ц., с които се изказва становище за неоснователност на жалбата, тъй като липсват основания за уважаване на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК, в каквато насока е и постановеното от него разпореждане. Излагат се доводи, че по изпълнителното дело е представен договор за правна помощ и съдействие, както и фактура от които е видно че сумата от 4 166.40лв. е платена в брой на пълномощника на взискателя, като уговореното възнаграждение не е прекомерно, тъй като към момента на сключването 3 на договора за правна помощ и съдействие, не е могло да се предвиди как ще се развие изпълнителното производство, дали сумата ще бъде платена в срока за доброволно плащане от страна на длъжника и дали няма да се наложи извършването на други принудителни действия за реализиране на вземането. Адвокатското възнаграждение е уговорено за цялостна защита в изпълнителното производство, а не само за образуването на изпълнителното дело.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателите и техният пълномощник и данните по изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц., представено в заверен препис, както и наведените възражения от взискателя, намира следното:

Изпълнително дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц. е образувано с Разпореждане на съдебния изпълнител от 20.07.2023г., със страни- взискател- „Н.“ Е., ЕИК * и длъжници„В.“ О., ЕИК * и „Р. Е.“ Е., ЕИК *, въз основа на Обезпечителна заповед от 17.07.2023г., издадена въз основа на Определение № 8542/13.07.2023г. по ч.гр.д. № 8017/2023г. по описа на СГС, за неплатени суми като неизпълнение за задълженията по сключен между страните търговски договор, в общ размер на 70 550.29лв.

Молбата за образуване на изпълнителното производство, е предявена от „В...“ Е., представлявано от адв. Г. В., като пълномощник на взискателя- кредитор „Н.“ Е., ЕИК *.

Поискано е с молбата с вх. № 12004 от 20.07.2023г., на осн. чл. 426 от ГПК образуване на изпълнително дело за изпълнение на допуснатата от съда обезпечителна мярка, въз основа на Обезпечителна заповед от 17.07.2023г., издадена по ч.гр.д. № 8017/2023г. по описа на СГС, като е поискано от ЧСИ А. Ц., да извърши справка за наличието на банкови сметки с титуляр дружеството длъжник- „Н.“ Е., като е поискано в случай че такива бъдат открити да бъдат наложени съответно запор върху тях, до размера на претендираната сума по бъдещия иск в общ размер на 70 550.29лв.

С молбата за образуване на изпълнителното производство е приложено пълномощно от което е видно, че „В...“ Е., представлявано от адв. Г. В. е упълномощено от „Н.“ Е.- „…да осъществява в пълен обем всякакви правни действия във връзка с правата и законните интереси на дружеството..“; „…да представляват дружеството пред всички държавни и съдебни органи..“, както и по т.5- „…да представляват изцяло Дружеството пред държавни и частни съдебни изпълнители, като образуват изпълнителни дела и осъществяват процесуално представителство по тях…“ Представена е и данъчна фактура от която е видно че е платена по банков път сумата 4 166.40лв. по сключения между страните договор за правна помощ.

Със запорни съобщения до трето задължено лице от 21.07.2023г. е наложен запор върху банковите сметки на дружествата длъжници- „В.“ О., ЕИК * и „Р. Е.“ Е., като от същата дата на длъжниците е изпратено и съобщени за обезпечителното производство. В съобщенията за образуваното обезпечително произвоство, по изп. дело № 1116/2023г., ЧСИ А. Ц. е приел разноските в размер общо на 4 166.40лв. за адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя по делото, както и сумата 159.72лв. такси по тарифата на ЧЗЧСИ.

4

Пред ЧСИ А. Ц. по образуваното изп. дело № 1116/2023г. по неговия опис е депозирано писмено възражение за прекомерност от длъжниците „В.“ О. и „Р. Е.“ Е., с вх. № 12 765/02.08.2023г., с което е поискано редуцирането на определеното в полза на пълномощника на дружеството взискател по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение от 4 166.40лв. на 200лв.- до минималния размер предвиден в чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/2004г. само за подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство.

С обжалваното Разпореждане от 22.08.2023г. по изп. дело № 1116/2023г. по описа на ЧСИ А. Ц., съдебният изпълнител е отказал да намали приетите с негово разпореждане суми, съставляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство на пълномощника на взискателя- адв. Г. В., в размер на 4 166.40лв. Изложени са мотиви за това че нито взискателят, нито съдебният изпълнител могат да определят колко време ще продължи производството и какви действия ще бъдат извършени в последствие, поради което искането за намаляване на разноските за адвокатското възнаграждение на взискателя, само до размера на тези за подаване на молба за образуване на изпълнителното производство е неоснователно.