Решение № 4320 от 04.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4320 гр. София, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело № 20231100507986 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 463 вр. чл. 278 ГПК.

Образувано е по депозирана от длъжника в производството „Р.П.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. ****, представлявано от Г.Ш., жалба срещу разпределение, предявено на 05.05.2023 г. по изп. дело № 20228510401609 по описа на ЧСИ М.П., № 851.

В жалбата са изложени оплаквания за допуснати нарушения при призоваването на длъжниците за предявяване на разпределението, съответно се твърди то да е незаконосъобразно с оглед определения кръг взискатели, които били включени в разпределението на постъпилите суми, размера на техните вземания и привилегиите им.

Взискателите в производството – „Е.Т.П.П.“ ЕООД, ЕИК **** и „Ю.Б.“ АД, ЕИК **** не изразяват становище по депозираната жалба.

Съдебният изпълнител е изложил подробни мотиви, в които счита жалбата за неоснователна, а извършеното разпределение за съответно на изискванията на закона.

Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството по изпълнително дело изп. дело № 20228510401609 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, е образувано по молба на „Е.Т.П.П.“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 24.09.2015 г., издаден по гр. дело № 56370/2015 г. на СРС, 50 състав, с който „П.П.В.“ ЕООД, ЕИК ****, „Р.П.“ ЕАД, ЕИК **** и Г.Ш., ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на праводател на „Ю.Б.“ АД, ЕИК **** – „Банка Пиреос България“ АД, парично задължение в размер на 850000 евро – част от задължение по договор за инвестиционен кредит в размер на 9500000 евро, заедно със законната лихва от 17.09.2015 г. и разноски в размер на 33849,11 лева. Вземането по издадения изпълнителен лист е прехвърлено чрез цесия, съобщена на длъжниците в полза н а „Е.Т.П.П.“ ЕООД , по молба на който е образувано и производството за принудително 1 изпълнение.

В рамките на изпълнението е извършена публична продан на недвижими имоти, собственост на длъжника „Р.П.“ ЕАД, ЕИК ****, находящи се в гр. София, ул. ****, а именно: ателие 1 и гаражи № 1, № 2, № 3, № 7 и № 11, като общата сума, получена при осребряването им, е в размер на 487572 лева – недостатъчна за удовлетворяване на всички вземания, поради което и съдебният изпълнител е изготвил разпределение, което длъжникът обжалва.

Жалбата е депозирана в 3-дневния срок от предявяването на разпределението – 05.05.2023 г. чрез ССЕВ, при заобикаляне на предвидения в ГПК процесуален ред за подаването чрез съдебния изпълнител, поради което е формално процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче е неоснователна.

Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС разяснява, че „разпределение по чл. 460 ГПК се извършва при недостатъчност на постъпилата при изпълнението сума за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели. То е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът (привилегията) на удовлетворяването им. Видно от посочената разпоредба, разпределението по своя характер не представлява същинско изпълнително действие на съдебния изпълнител, тъй като то следва по време осъществяването на съответния изпълнителен способ, при който е осребрено имущество на длъжника и е получена сумата, предмет на разпределението. В разяснителната част на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също изрично е посочено, че разпределението не е изпълнително действие.

Производството по чл. 463 ГПК (за обжалване на разпределението по чл. 460 ГПК) се различава от производството по чл. 435 ГПК (за обжалване действията на СИ) по своята същност, правомощията на съда и правните си последици.

При обжалване на действията на СИ по чл. 435 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция - Тълкувателно решение № 3/2005 от 12.07.2005 г. по тълк. д. № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС. Производството е контролно-отменително, тъй като съдът не може сам да извърши валидно дължимото изпълнително действие (например публична продан, въвод и т. н.). Ето защо, при наличие на незаконосъобразно изпълнително действие на съдебния изпълнител, съдът е компетентен само да го отмени и да върне делото на органа по изпълнението със задължителни указания.

От друга страна, незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите.

С оглед очертания кръг от въпроси, с които може да бъде сезиран съдът при обжалване на разпределението, за разлика от производството по чл. 435 и сл. ГПК, при уважаване на жалбата срещу разпределението съдът не е необходимо да връща делото на изпълнителния орган, тъй като може да измени извършеното от съдебния изпълнител разпределение въз основа на дадените от съда отговори на повдигнатите в жалбата въпроси. Именно поради това и посочените в закона правомощия на съда при обжалване на разпределение по ГПК са различни от тези при обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл. 435 ГПК.

Препращането към правилото на чл. 278, ал. 2 ГПК, обосновава категоричен извод, че в производството по чл. 463 ГПК окръжният съд не действа като контролно-отменителна инстанция, а като въззивна такава, с оглед правомощията му при основателност на жалбата 2 да реши спора по същество, като при необходимост събира доказателства.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес - чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо.

Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба - чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. Ето защо, препращането към чл. 278 ГПК при обжалване на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение не означава, че съдът следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение.

Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК - относно законосъобразността на разпределението окръжният съд е ограничен само до оплакванията, наведени в жалбата, и ако тя е основателна, той може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата и доколкото това по необходимост рефлектира върху правата на други взискатели по разпределението.“

При съобразяване на тези разяснения, дадени с Тълкувателното решение, съдът е ограничен единствено до изложените в жалбата оплаквания и с оглед същите, намира следното.

Допуснати нарушения при призоваването на длъжниците за предявяване на разпределението не следва да бъдат обсъждани. Предявяването на разпределението поставя началото на срока за депозиране на жалба и затова оплаквания за процесуална незаконосъобразност на призоваването биха били релевантни само при спор относно спазването на срока по чл. 462, ал. 2 ГПК. В случая, разпределението е предявено на 05.05.2023 г., жалбата е подадена чрез съда на 09.05.2023 г. – първи присъствен ден след неприсъствения 08.05.2023 г., поради което правото на обжалване е упражнено в срок.

Самото призоваване за предявяване на разпределението, което вече е изготвено, няма отношение към съответствие на неговото съдържание с нормативните разпоредби. Отделен е въпросът, че длъжникът „Р.П.“ ЕАД не разполага с процесуалното право да релевира доводи за нарушаване на чужди процесуални права – тези на длъжниците „П.П.В.“ ЕООД и Г.Ш., ЕГН **********.

Доводите на „Р.П.“ ЕАД, че взискател в производството е само „Е.Т.П.П.“ ЕООД, са неоснователни. Съгласно чл. 459, ал. 1 ГПК кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението.

Видно от издадено от АВ, СВ удостоверение, изх. № 6806/2023 г. по отношение на един от осребрените недвижими имоти – ателие 1 е вписана възбрана, вх. рег. № 26974/08.05.2019 г. по изпълнително дело № 20197900400809 за удовлетворяване вземане на „Банка Пиреос България“ АД, с правоприемник „Ю.Б.“ АД по издаден изпълнителен лист за сумата 37052,06 лева – главница, съответната законна лихва и разноски. Именно защото в полза на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, е вписана възбрана върху същия недвижим имот, при осребряването му този кредитор е присъединен по право взискател и следва да участва в разпределението по отношение на постъпилата от продажбата на имота сума, която е в размер на 239880 лева.

Няма пречка при извършени продани на няколко недвижими имота да бъде изготвено общо разпределение, тъй като общият размер на получените суми не би се отразил на процентното удовлетворяване на взискателя, който за гаражите действително е само един.

По отношение размера на вземанията, видно от поставения щемпел върху гърба на изпълнителния лист, по предходно изпълнително производство взискателят е получил сумата 1007560,38 лева, която не е била достатъчна за удовлетворяване на главницата и 3 акцесорните вземания, поради което при спазване поредността на удовлетворяване на вземанията (чл. 76 ЗЗД), е налице непогасен остатък от 1570747 лева, отразен в уведомлението за изпълнителното производство, като непогасената главница от 1030976,73 лева с течение на времето генерира значителни по размер мораторни лихви, които към изготвяне на разпределението възлизат на сумата 590040,56 лева. Няма доказателства вземанията да са в различен от този размер, тъй като не се установява да са проявени факти с погасителен ефект, което се отнася и до вземането на присъединения по право взискател „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****.

Съдебният изпълнител извършва разпределение като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение – в случая това са само разноските по принудителното изпълнение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност, като принципът е редът на предпочитателно удовлетворяване на вземанията да се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.

В случая взискателите по отношение на сумата, постъпила от проданта на ателие № 1, не разполагат с привилегии и са от един ред, поради което удовлетворяването им става по съразмерност – чрез пропорция (съотношение на вземанията им). Пропорцията, която длъжникът „Р.П.“ ЕАД счита да е приложима е математически еквивалентна на приложената от съдебния изпълнител, поради което и няма основание по тези доводи разпределението да се ревизира от съда.

По отношение на разноските, включени в изготвеното разпределение, следва да бъдат съобразени мотивите на посоченото Тълкувателно решение, които следва да бъдат възпроизведени тук.

С разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД в първия ред специални привилегии са поставени вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Общият правен режим на привилегиите (чл.

136 и чл. 137 ЗЗД) не съдържа правило, указващо предметния и персоналния обхват на вземанията за разноски по индивидуалното принудително изпълнение по смисъла на чл.

136, ал. 1, т. 1 ЗЗД (за разлика от специалните норми относно разноските по несъстоятелността - чл. 722, ал. 1, т. 3 и чл. 723 ТЗ).

Несъмнено в случаите, когато авансово дължими такси по изпълнението са заплатени (внесени) от взискател, същите съставляват разноски (разходи) за този взискател. Отговор на въпросите кои разноски и на кои взискатели се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е даден с т. 6 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като (в обобщение) там е възприето принципното разрешение, че в първия ред на специалните привилегии се включват направените от взискателя разноски по изпълнението, които са необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена сумата, подлежаща на разпределение. В мотивите, макар и неизчерпателно, изрично са посочени сред тези разноски на взискателя: (внесените от него) такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта; както и таксите по образуването на изпълнителното дело - в зависимост от това дали е поискано извършването и на други изпълнителни способи, както и от стойността на имуществото на длъжника, върху което те са насочени. И в тази точка от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е разискван въпросът дали публичното вземане на държавата, респ. частното вземане на ЧСИ към длъжника за невнесените от взискателя, но дължими такси, се 4 ползват или не с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, тъй като този въпрос е извън предметния обхват на тълкуване и по тази точка.

Разпечатката съдържа 41 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b286540c-b339-43f0-abc7-ce0c71817053