Решение № 2291 от 04.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2291 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело № 20221100107302 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от Ц. Е. С. /ищец/ срещу „ЗК Л.И.“ АД /ответник/.

Ищецът твърди, че е претърпял вреди от ПТП, настъпило на 23.07.2021 г. в гр.София, на бул. „Ал.Стамболийски“ в района на кръстовището с ул. „Индже войвода“, при което водачът на л.а. „Фолксваген Фаетон“ с рег.№ СА **** РМ, движейки се по бул. Ал.Стамболийски“ в посока от ул. „Вардар“ към бул. „Константин Величков“, предприел маневра завой наляво, като отнел предимството на движещия се насрещно водач на мотоциклет „Ямаха RJ07” с рег.№ СА **** К, управляван от ищеца, и го ударил. Поддържа, че произшествието било резултат от виновното нарушаване на правилата за движение по пътищата от водача на лекия автомобил, а като последица на ищеца били причинени тежки телесни увреждания, от които търпял продължителни болки и страдания. Пояснява, че след удара бил настанен в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където били направени изследвания и установено, че имал компресивно-взривна фрактура на гръден прешлен Тх12, фрактури в процеси спонози на С4, С5, С6 и С7, както и Тх1, Тх2, Тх3, Тх4, Тх12, L1, фрактура на опашна кост, на дясна ключица и на 8-мо ребро вляво с плеврален излив, както и разкъсно-контузни рани. Посочва, че бил опериран на 29.07.2021г. и изписан на 05.08.2021г., но поради отваряне на краищата на оперативната рана отново бил приет в болничното заведение на 06.08.2021г. и след повторна операция бил изписан на 02.09.2021г. Поддържа, че и досега провежда 1 лечение, като възстановителният период бил труден и болезнен, но счита, че пълно възстановяване не би настъпило. Заявява, че след инцидента бил напълно обездвижен, поради което се нуждаел от помощ в обслужването си, а нуждата не отпаднала с времето, тъй като и понастоящем изпитва болки при движение и физическа нестабилност, което се отразило негативно на психическото му състояние. Твърди, че в резултат на произшествието, на болките от травматичните увреждания и усещането за невъзможност да се възстанови напълно е с понижено настроение, потиснат и тревожен, страда от нарушен сън, има дефицит на внимание. Допълва, че нуждата от сънотворни, седативни и болкоуспокояващи медикаменти е постоянна. Уточнява още, че за възстановяването си до този момент е заплатил разходи за лечение в общ размер от 9541.85 лева. Заявява, че отговорността на деликвента за обезвреда на пострадали при ПТП лица е покрита по договор за задължителна отговорност „Гражданска отговорност“ /ГО/ с ответника по полица № BG/22/121001386106 за периода 18.05.2021г. - 17.05.2022г., поради което предявява претенция към застрахователя за обезщетяване на причинените от произшествието имуществени вреди в размер на 9541.85 лева и неимуществени такива в размер на 300000.00 лева, които претендира ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението пред застрахователя за определяне и изплащане на обезщетение – 19.10.2021г., до окончателното плащане.

Претендира разноски.

Ответникът признава, че между собственика на л.а. „Фолксваген Фаетон“ с рег.

№ СА **** РМ и „ЗК Л.И.“ АД е бил валиден договор за задължителна застраховка ГО към датата на твърдяно произшествие, но оспорва механизма му, вината на застрахования при него деликвент, причинно-следствената връзка между събитието и вредите, както и техния размер. Счита, че не всички травматичните увреждания са резултат от инцидента, че същите не са били тежки, че разходите за лечение не са били необходими. При условията на евентуалност, заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с твърдение, че същият е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е съобразил пътната обстановка (нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП), превишил е допустимата за района скорост за движение (нарушение на чл.21, ал.1 ЗдвП) и е управлявал мотоциклета без задължителната по закон предпазна каска (изискване по чл.137е от закона). Оспорва да е изпадал в забава. Претендира разноски.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Констативен протокол № К – 337, изготвен от дежурен ПТП при ОПП – СДВР за настъпило на 23.07.2021г. ПТП в гр.София, на кръстовището на бул.

„Ал.Стамболийски“ и ул. „Индже войвода“, с участници л.а. „Фолксваген Фаетон“ с рег.№ СА **** РМ, управляван от Г. К. К., и мотоциклет „Ямаха RJ07“ д рег.№ СА **** К с водач Ц. Е. С.. В протокола са отразени данните на валидните към датата на събитието договори за задължителна застраховка ГО за участващите в произшествието превозни средства. Описано е, че ударът е настъпил между автомобила, движещ се по 2 бул. „Ал.Стамболийски“ в посока от ул. „Троян“ към бул. „К.Величков“, поради предприета от водача маневра завиване наляво по ул. „Индже войвода“, при което настъпило съприкосновение с мотоциклета, движещ се насрещно срещу пътен знак Б-3 (път с предимство). Видно от протокола, както и от извадка от информационната система на ГФ за л.а. „Фолксваген Фаетон“ е бил валиден към датата на ПТП договор за застраховка ГО с ответното дружество, което се признава от „ЗК Л.И.“ АД, поради което обстоятелството е обявено за безспорно с доклада по делото.

От представена епикриза от Клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ се установява, че пострадалият мотоциклетист е бил приет за лечение в общо увредено състояние, като при преглед било установено, че същият имал взривна фрактура на тялото на Тх12 с наличие на фрагменти, фрактури на процеси спонози на С4, С5, С7, Тх1, Тх2, Тх3, Тх4 е Тх12, както и на Л 1, фрактури на трансверзи в дясно на Л1 и Л2, фрактура на дясна ключица, фрактура на осмо ребро в дясно, разкъсноконтузна рана на устната. В документа е посочено, че увреждането е наложило оперативно стабилизиране на увредения участък от гръбначния стълб, както и зашиване на раната на устната.

Приета е епикриза от същото лечебно заведение, изготвена по повод повторно хоспитализиране на 06.08.2021г. за овладяване на възпалителен процес на оперативната рана, което било извършено също по оперативен път.

Приложени са 10 броя болнични листа за ищеца, видно от които същият не е бил работоспособен за периода 23.07.2021г. - 29.09.2022г.

Представена е етапна епикриза от 27.06.2022г., удостоверяваща палпаторни болки по гръбначните прешлени и ограничен обем на движение към датата на прегледа.

Приложени са 16 броя фактури за извършени от пострадалия разходи за консумативи, медикаменти и медицински изделия, чиято обща стойност е 9541.85 лева.

Видно от молба на ищеца до „ЗК Л.И.“ АД, получена от адресата на 19.10.2021г., същият е заявил претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение за причинените от произшествието вреди - имуществени и неимуществени, с твърдение, че те са пряк резултат от противоправното и виновно поведение на застрахования при ответника водач. Видно от последваща молба Ц. С. е представил на застрахователното дружество фактури за извършените разходи, възстановяването на които са предмет на претенцията.

Прието е писмо-отговор на „ЗК Л.И.“ АД от 28.10.2021г., с което дружеството е уведомило ищеца, че не са налице основания за определяне и изплащане на търсеното обезщетение, поради липса на документи, доказващи противоправното поведение на водача на лекия автомобил, а именно – присъда на наказателния съд по образуваното наказателно дело или заключително постановление на наблюдаващия прокурор.

3

Приложено е постановление от 06.10.2022г. на СРП, издадено по образуваното по случая ДП по пр.пр.№ 22103/2021г., видно от което образуваното по случая наказателно производство е било прекратено.

Спорни по делото са механизмът на ПТП, вината на водача на лекия автомобил за настъпването му, наличието на поведение у пострадалия, съпричиняващо вредоносния резултат, характер и размер на вредите и пряката им причинно-следствена връзка със събитието.

За изясняване на спорните по делото въпроси е изслушана и приета като неоспорена автотехническа експертиза, от която се установява, че:

Произшествието е настъпило на кръстовището на бул. „А. Стамболийски“ и ул.

„Индже войвода“, а причина за него е предприета от водача на лекия автомобил маневра за завиване наляво от бул. „Ал. „Стамболийски“ към ул. „Индже войвода“, като непосредствено преди това автомобилът се е движел в посока от ул. „Вардар“ към бул. „К.Величков“ с 28 км/ч, при която маневра не пропуснал насрещно движещият се на път с предимство по бул. „Ал.Стамболийски“ в посока от бул. „К.Величков“ към ул. „Вардар“ мотоциклет, управляван от водача му с 65 км/ч;

При така установената по обективни данни скорост на движение на двете превозни средства, ударът е бил непредотвратим, като причина за това е обстоятелството, че мотоциклетистът е превишил максимално допустимата за района скорост за движение от 50 км/ч и това е еднакво валидно, без значение дали мотоциклетистът се е движел в лява или в дясна пътна лента, съответно ударът би бил предотвратим при избрана скорост на движение от мотоциклетиста до 50 км/ч.;

Водачът на лекия автомобил е можел да предотврати удара, ако бе зачел предимството на мотоциклетиста и бе изчакал неговото преминаване, като се има предвид, че с оглед времето, в което е станало произшествието (през деня), и липсата на затрудняващи видимостта елементи, същият е можел да възприеме насрещно движещият се мотоциклетист.

Приета е съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която след личен преглед на ищеца, след запознаване с изготвената в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и приложената по делото документация, с издадените болнични листа и етапна епикриза, както и образно изследване, проведено от пострадалия след завеждане на делото, е установил, че:

Нанесените травматични увреждания на ищеца, които са в пряка-причинна следствена връзка от процесното ПТП били компресивна фрактура на 12 гръден прешлен; фрактура на бодилестите израстъци (процесус спинози) на С4, С5, С7, Тх1, Тх2, Тх3, Тх4, Тх12, Л1 (при С - шиен прешлен, Тх – гръден, Л – лумбален);

4 фрактура на напречните израстъци на Л1 и Л2 в дясно (процесус трансверзи); фрактура на дясната ключица, контузия на гръдния кош с минимален преврален излив; фрактура на осмо ребро в дясно, разкъсно-контузна рана на горна устна;

Предприетите мерки за овладяване на състоянието му били: обработване на раната на устната с шев; имобилизираща превръзка на дясната ключица с цел провеждане на консервативно лечение на счупването; оперативно стабилизиране с винтове на засегнатия отдел на гръбначния стълб и повторна оперативна интервенция за овладяване на възпалителния процес на оперативната рана, наложена от обективни причини – навлизане на чужди тела при инцидента, отваряне при оперативното лечение, при което инфекциите не са изключени, залежаване, наложено от уврежданията;

Възстановителният процес за овладяване на травмата на гръбначния стълб, което е най-тежкото нараняване, обичайно протичал около 12 месеца, счупването на осмо ребро вдясно било възстановено до три седмици, счупването на дясна ключица – до месец и половина след инцидента;

Налице бил затегнат оздравителен процес при пациента, наложен от развит възпалителен процес, който бил последица от оперативната интервенция, без това да е свързвано с нарушени медицински стандарти от страна на болничното заведение, като в конкретния случай възстановяването вещото лице определя на 18 месеца, без да изключва остатъчните болки, макар и с нисък интензитет, които очаква да бъдат пожизнени;

Обективните находки, установими при преглед понастоящем, се изразявали в загрозяващ оперативен белег на гърба, белег на горна устна, уплътнение по хода на дясната ключица към раменната става;

Налице било остатъчно ограничение на движенията в областта на торса, заради засегнатите от увреждането зони на гръбначния стълб, изразеното деформиране на Тх12 и масивно вкалцяване в областта на задния надлъжен лигамент с изразена гръдна кифоза. Не е възможно при това положение пострадалият да извършва тежка физическа работа – така и в приложеното ЕР. Походката била запазена, стабилна, но движенията в гръдно-поясния отдел били болезнени и понастоящем;