Решение № 277 от 07.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Пловдив, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.а

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000132 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260469/16.12.2021г., постановено по търг. д. №706/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е отхвърлен предявеният от Я. Г. Я. против ЗАД „А.“, ЕИК ********* – С., иск за заплащане на сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, преживени в качеството му на племенник, от смъртта на Г. Н. Р., починал на 06.11.2015г. вследствие на ПТП, причинено виновно от Й. ЕНЧ. П. от гр. П., при управление на товарен автомобил марка М. с рег. № ********, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 06.11.2017 г. до окончателното плащане. Я. Г. Я. е осъден да заплати на ЗАД „А.“ направените по делото разноски в размер на 220лв. Я. Г. Я. е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив сумата 2 000лв., държавна такса, както и 1000лв. разноски, заплатени от бюджета на съда. Решението е постановено при участието на Й. ЕНЧ. П. в качеството му на трето лице-помагач на ЗАД „А.“, ЕИК *********.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – Я. Г. Я.. Счита, че решението е неправилно, немотивирано и постановено в 1 противоречие с материалния закон. Изложени са съображения, че обжалваното нерешение не е съобразено със задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК, като съдът е направил неправилна преценка относно особено близката и изключителна по своя характер връзка между ищеца и починалия му вуйчо. Твърди се, че в тази насока първоинстационният съд не е съобразил депозираните по делото гласни доказателства, които доказателства са коментирани във въззивната жалба. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.

Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна ЗАД „А.“ АД, с който се оспорва изцяло подадената въззивна жалба.

Поддържат се възраженията, изложени в отговора на исковата молба по основателността на иска. Счита, че приетото в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.

№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е неприложимо към настоящия случай, доколкото застрахователният договор е сключен и застрахователното събитие е настъпило преди приемането му и в този смисъл липсва покрит застрахователен риск. Наведени са и доводи, че ищецът не е от кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на близък родственик, тъй като не са налице предпоставките, визирани в ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Позовава се и на лимитите, установени с пар.96 от ПЗР на КЗ. Въззиваемата страна претендира сторените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач Й. ЕНЧ. П. с писмена молба изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна.

С въззивната жалба и с отговора на същата, не са предявени доказателствени искания.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

2

Обжалваното решение е постановено по предявен иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./.

Ищецът в първоинстанционното производство – Я. Г. Я., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, а именно: На 06.11.2015г. вследствие на ПТП, причинено виновно от Й. ЕНЧ. П. от гр. П., при управление на товарен автомобил марка М. с рег. № ********, е починал Г. Н. Р. – негов вуйчо. Описан е механизмът на ПТП. По случая било образувано досъдебно производство, а с влязла в сила присъда №33/11.04.2017г. по НОХД №2649/2016г. на ОС Пловдив Й.П. е признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл.343 ал.3, пр. последно, буква „б“, пр. първо, във вр. с ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342 ал.1 от НК.

Изложени са твърдения за създадена изключително близка емоционална връзка между починалия Г. Р. и ищеца. Г. Р. е нямал свои собствени деца, а ищецът фактически е бил отгледан от своя вуйчо, който към момента на раждането на Я.Я. е бил на 15 години. Внезапната смърт на Г. Р. се отразила много негативно, променила изцяло живота на ищеца, изпаднал в депресивно настроение, тревожност и безпокойство, като с времето тежката загуба не била преодоляна.

Отговорността на ответника се ангажира с наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за товарния автомобил. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди страдания от смъртта на неговия вуйчо, в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2017г. до окончателното плащане.

В постъпилия в срока по чл.367 ГПК отговор от ответника ЗАД „А.“ АД се оспорва предявеният иск. Относимите към въззивното производство възражения по основателността на иска се съдържат в отговора на въззивната жалба, посочени по – горе.

По делото е конституиран като трето лице-помагач на ответното дружество Й. ЕНЧ. П., който е оспорил предявения иск.

При така посочените твърдения и възражения на страните, съдът намери за установено следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в 3 чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, съгласно която увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. В чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

За да отхвърли иска по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, първоинстанционният съд е приел, че от депозираните по делото гласни доказателства не са установени предпоставките, посочени в Тълкувателно решение

№1/21.06.2018г. на ВКС по т. д. №1/2016г. на ОСНГТК – не може да се направи извод за силна привързаност, надхвърляща по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания, че по делото не е доказано съществуването на особено близка трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и загиналия при процесното ПТП, доколкото близостта между тях е била обичайна, характерна за конкретния вид родствени връзки.

Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са направени при неправилна преценка и анализ на депозираните по делото гласни доказателства и не се споделят от настоящата инстанция.

А гласните доказателства – показанията на свидетелите П. Р. и М. П., сочат на действително създадена трайна емоционална връзка между пострадалото лице и неговия племенник – ищец по делото.

От показанията на свидетеля П. Р. – първи братовчед на Г. Р., се 4 установява, че ищецът и починалият му вуйчо са били в изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка. Свидетелят П. Р. е почти връстник на Г. Р., а освен това домът му е в непосредствена близост с дома на починалия и ищеца и притежава непосредствени впечатления от отношенията между двамата и от периода на детството на Я.Я.. Свидетелят установява, че, когато Я. е бил на 8 месеца, семейството му е било напуснато от бащата и „Я. не познава баща си“, а е отгледан от Г. Р.. Към онзи момент Я. и майка му са живеели в едно домакинство с Г. Р. и са се отделили в собствена, но непосредствено близка къща, когато Г. се е оженил /преди 20 – 25 години/. Бащинските грижи по отношение на Я. са били изцяло поети от Г., а в зрялата възраст на Я. двамата са закупили селскостопански машини и заедно са работели. Починалият Г. Р. е нямал собствени деца. Свидетелят депозира показания, че и в зрялата си възраст ищецът е бил много привързан към вуйчо си и тежко е приел неговата загуба.

В същия смисъл са и показанията на свидетеля П. – приятел на дъщерята на ищеца. Вярно е, че този свидетел е в млада възраст и показанията му относно предходни отношения между ищеца /в неговата детска възраст/ и починалия Г. се основават на разказаното му от семейството. Като близък на семейството обаче притежава непосредствени впечатления за отношенията между ищеца и неговия вуйчо преди смъртта на последния. Свидетелят депозира показания за наличие на много близки отношения между двамата, доколкото Г. е нямал собствени деца, за чести контакти помежду им и чести гостувания в съседните къщи. Свидетелят П. установява, че ищецът „доста емоционално“ възприел смъртта на своя вуйчо и понастоящем преживява този факт трудно, като относно тази загуба свидетелят прави паралел със загубата от смъртта на собствената си майка и обяснява, че по този начин Я. възприема смъртта на своя вуйчо – т.е. – като смърт на родител.

В друга посока са показанията на свидетелката Я. Р. – съпруга на Г. Р., посочена от ответника. Същата твърди, че през последните години съпругът й и Я.Я. не са поддържали контакти. Депозира неотносими към спора показания, че грижи за Г. Р. е упражнявала само нейната дъщеря /доведена дъщеря на Г. Р./. От показанията на тази свидетелка обаче става ясно за създадени влошени отношения между нея самата и семейството на Я.Я., поради което възниква съмнение за тяхната предубеденост. Друго основание 5 за предубеденост на нейните показания е фактът на водено друго дело от нейната дъщеря срещу същия ответник за застрахователно обезщетение /по този повод тези гласни доказателства са поискани от ответника в по-късен момент – ОСЗ от 31.05.2021г./

Ето защо, като непосредствени и убедителни, изцяло съвпадащи, съдът кредитира показанията на свидетелите П. Р. и М. П. – и като на незаинтересовани от изхода на делото лица. Тези гласни доказателства водят до извода, че създадената емоционална връзка между ищеца и починалия му вуйчо е така силно изразена, че представлява „изключение“ и надхвърля пределите на традиционно установената фамилна близост за посочения вид родствена връзка. Това изключение е в резултат от особени житейски обстоятелства и ситуация, които са станали причина между починалия и неговия племенник да се породи особена близост. Особената близост не е само сходна, но изпълваща отношенията между родител и дете, доколкото Г. е подпомагал своята сестра при отглеждането на ищеца в неговата детска и ранна възраст, а и Г. Р. е нямал собствени деца, което е способствало за създаването на по-близка връзка между двамата от традиционно установената между вуйчо и племенник. В случая са установени не само традиционните близки отношения между вуйчо и племенник, но и други традиционни за българския бит отношения, при които, отношението и грижите на вуйчото към племенника, са ако не заместващи, то поне дублиращи родителските – бащините грижи и отношение. Поради това неочакваната смърт на родственик се е отразила и изключително неблагоприятно върху състоянието на ищеца, според гласните доказателства.