Определение № 657 от 16.12.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 657 гр. Разград, 16.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20243300500454 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник против Разпореждане № 3410 от 07.11.2024 г. по частно гражданско дело № 20243330101966 по описа за 2024 година на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за вземане в негова полза срещу К. П. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ****** за сумите: 709.07 лв., главница по Договор за заем MicroCredit №: 9042-00158224 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №: 9042-00158224, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата, 99.17 лв. възнаградителна лихва за периода от 13.12.2023 г. до 13.06.2024 г.; 539.56 лв. сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 13.12.2023 г. до 13.06.2024 г.; 74.68 лв. обезщетение за забава, начислено за периода 14.12.2023 г. до 29.10.2024г. и е отхвърлено искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и да бъде уважено заявлението му в цялост.

Излага подробни съображения. Позовава се на съдебна практика Определение № 307 от 14.07.2021 г. на ОС - Стара Загора по в.ч.гр.д. № 1436/2021 г., Определение № 668 от 1.12.2021 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 1756/2021 г., Решение № 266816 от 3.12.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 3601/2021 г., Определение № 1435 от 21.02.2022 г. по в.ч.гр.д. № 737/2022 г„ СГС, ЧЖ-У1-Ж с-в., Определение № 26 от 22.03.2021 г. на ОС - Сливен по в. ч. гр. д. № 140/2021 г.; Определение № 170 от 29.04.2021 г. на ОС - Смолян по в. ч. гр. д. № 127/2021 г.; Определение № 315 от 14.06.2021 г. на ОС - Пловдив 1 по в. ч. гр. д. № 1363/2021 г.; Определение № 440 от 31.03.2021 г. на ОС Плевен по в. ч. гр. д. № 167/2021 г.; Определение № 443 от 2.07.2021 г. на ОС Пловдив по в. ч. гр. д. № 1418/2021 г.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК К. П. М. за следните суми: сумите: 709.07 лв., главница по Договор за заем MicroCredit №: 9042-00158224 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №:

9042-00158224, ведно със законната лихва, считано от 29.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата, 99.17 лв. възнаградителна лихва за периода от 13.12.2023 г. до 13.06.2024 г.; 539.56 лв. сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 13.12.2023 г. до 13.06.2024 г.; 74.68 лв. обезщетение за забава, начислено за периода 14.12.2023 г. до 29.10.2024г., както и разноски по делото. В т. 12 на заявлението е посочено, че вземането на заявителя произтича от сключен с „Микро Кредит“ АД договор за цесия, като му е прехвърлено вземането по Договор за MicroCredit № 9042- 00158224 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9042- 00158224, и двата сключени на 13.10.2023г. между „Микро Кредит АД и К. П. М..

Приложен е Договор за MicroCredit № 9042 – 00158224 от 13.10.2023г., според който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на общо 800 лева за 8 месеца и общ размер на всички плащания 926.16 лева.

Приложен е Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 904200158224, сключен между „Микро Кредит АД и К. П. М. на дата 13.10.2023г. за уговорени допълнителни услуги със срок 8 месеца и месечна вноска в размер на 77, 08 лева.

С Разпореждане № 3314 от 30. 10. 2024 г. съдът е оставил без движение заявлението на заявителя и му е указал в 3-дневен срок от съобщаването да отстрани нередовностите, като посочи обстоятелствата, на които основава искането си: да посочи извършените от длъжника плащания по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите, препятстващи извършването служебно проверка за противоречие със закона или с добрите нрави, основаност на неравноправни клаузи – чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 ГПК.

Заявителят е подал молба в указания срок, с която по същество е отказал да изпълни указанията.

С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна.

Претенцията в заповедното производство следва да бъде 2 индивидуализирана така, както се индивидуализира в исковото производство, като по този начин се осигури възможност на длъжника адекватно да организира защитата си срещу евентуално издадена заповед за изпълнение.

Вземането следва да бъде конкретизирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение чрез излагане на всички факти, от които е възникнало, като това не може да бъде направено чрез препращане към други документи.

В този смисъл е и т.2"б" от ТР № 4/16.08.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, че според изричната разпоредба на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи.

Изложените в т. 9 и т. 12 от заявлението твърдения не съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания и не дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани. Не е ясно какви плащания са направени от длъжника, как са отнесени от кредитора за погасяване на задълженията с оглед на сключените договори за кредит и за предоставяне на допълнителни услуги. Не са посочени правното естество на задължението, правопораждащите го факти, неговото съдържание и характер. От външна страна не е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за заявените вземания. Разградският окръжен съд споделя изводите на заповедния съд и препраща към тях.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и не са отстранени допуснатите нередовности, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

С оглед изискванията на закона, такава служебна проверка е необходима за установяване спазени ли са императивните законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че от значение за тази преценка е да бъде посочено какви плащания са извършени по кредита и за погасяването на какви вземания са били отнесени тези суми. Единствено с посочване на тези обстоятелства, съда би могъл да направи преценка за липса на обоснована вероятност за неравноправна клауза. Това не е сторено от заявителя в дадения му от заповедния съд. При наличие на обоснована вероятност искането за издаване на заповед за изпълнение да се основава на неравноправна клауза, съдът приема, че от значение за тази преценка е да бъде посочено какви плащания са извършени по кредита и за погасяването на какви вземания са били отнесени 3 тези суми. По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Разград по сходни и/или идентични казуси – Определение № 629 от 03.12.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500455 по описа за 2024 година, Определение № 635 от 05.12.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500452 по описа за 2024 година, Определение № 630 от 03.12.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500453 по описа за 2024 година.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3410 от 07.11.2024 г. по частно гражданско дело № 20243330101966 по описа за 2024 година на Разградския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4