Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 884 от 20.09.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 1609/2023
Вид
Решение № 884
Подписан
20.09.2023
В сила
20.09.2023
Състав
Лора Рангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 140а · Закон за енергетиката
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 43, ал. 4 · Закон за измерванията
  • чл. 11 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. Перник, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20231720101609 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор против Община Перник, ЕИК 000386751, със седалище: гр. ****, представлявана от Станислав Владимиров - кмет.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на жилище в етажна собственост, с административен адрес: гр. *****. Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” АД на потребители в гр. Перник, страните – ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището собствено/ползвано от ответника, а ответникът – да заплаща при равни части стойността на доставената му топлинна енергия, ежемесечно до края на месеца, следващ този, за който е извършена доставката.

Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през периода 01.05.2021 г. – 31.08.2021 г. помесечно е доставял в собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че стойността на така доставената топлинна енергия е в общ размер на 152.85 лв. и клиентът не е изпълнил задължението си да я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от 08.07.2021 г. до 31.01.2023 г. в размер на общо 28.28 лв.

1

Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било образувано ЧГД № 794/2023 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че ответникът е подал възражение срещу нея.

Искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 152.85 лв., представляваща незаплатена топлинна енергия доставена в жилище с административен адрес: гр. ***** през периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г., ведно с със сумата от 28.28 лв. - обезщетение за забава върху всяка просрочена вноска считано от 08.07.2021 г. до 31.01.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.02.2023 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 794/2023 г. по описа на Районен съд – Перник. Заявени са претенция за присъждане на направените разноски и възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че е заплатил на ищеца претендираните суми. Искането му към съда е да отхвърли предявения иск.

Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител – юрисконсулт С. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Л. оспорва иска. Поддържа отговора. Сочи, че процесните суми са дължими от физическото лице С.И.Б., на която се води разкритата в при ищеца партида за топлоснабденото жилище, а не от ответника. Искането към съда е да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл.

12 от ГПК и чл. 235 от ГПК намери следното:

На 28.02.2023 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК въз основа на което е образувано ЧГД № 794/2023 г. по описа на ПРС. С разпореждане № 2497/28.02.2023 г. същото е изцяло уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 463/01.03.2023 г., с която община Перник е осъдена да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 152.85 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г. и изравнителна сметка за м. август 2022 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. *****, сумата от 28.28 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 31.01.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2023 г. /подаването за заявлението/ до окончателното плащане.

Заповедта е връчена на длъжника на 07.03.2023 г. На 16.03.2023 г. е подадено възражение от същия. С разпореждане от 17.03.2023 г. е указано на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането.

Указанията са съобщени на 20.03.2023 г. Настоящият иск е подаден на 18.04.2023 г.

2

По делото са представени общи условя за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Перник“ ЕАД на потребители в гр.

Перник, утвърдени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР. С доклада по делото съдът е обявил за общоизвестно обстоятелството, че същите са публикувани във вестник „Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008 г. и във вестник „Новинар“, бр. 101 от 30.04.2008 г.

От представения с исковата молба акт № 11838 от 09.03.2017 г. за частна общинска собственост се установява, че процесното жилище, представляващо апартамент, с административен адрес: гр. Перник, ул. Младен Стоянов, бл. 2, вх. Е, ет. 6, ап. 136 е собственост на община Перник.

От приложеното извлечение от сметка е видно, че за топлоснабдения имот е открита партида в ищцовото дружество с абонатен № 0130170040, с титуляр С.И.Б..

По делото са приети, неоспорени от страните съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. Й. и съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В. П.. Съдът ги кредитира изцяло, като изготвени от експерти с необходимите професионални знания и опит. За отговор на поставените им въпроси последните са се позовали освен на приложените по делото доказателства и на проверените непосредствено от тях документи, съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за дялово разпределение, поради което съдът намира заключенията за обективни и обосновани.

От съдебно техническата експертиза се установява, че през процесния период 01.05.2021 г. – 31.08.2021 г. сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот е обслужвана от фирмата за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД, с подизпълнител „Директ“ ЕООД. Системата за дялово разпределение в сградата е въведена на 20.03.2002 г., за което е сключен договор с ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД. Съдът приема, че е изпълнена разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за разпределяне на доставената в сградата топлинна енергия чрез система за дялово разпределение от фирма за дялово разпределение.

Отчитането на доставената в сградата топлоенергия е извършвана с топломер, монтиран в абонатната станция, който е преминал задължителният метрологичен контрол съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ. Ищецът е спазвал сроковете за периодични проверки на уреда, при всяка от които е констатирано, че съответства на одобрения тип. Следователно същият може да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни

Между собствениците на имоти в топлоснабдената сграда е разпределяно нетното количество потребена топлинна енергия, след приспадане на технологичните разходи и при спазване на Наредба 16-334/06.04.2007 г.

Съгласно чл. 140а от ЗЕ топлинната енергия в сграда етажна собственост се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Топлината енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите/чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/.

През процесния период за топлоснабдения имот е разпределяна топлинна енергия само за битово горещо водоподаване. Не е разпределяна топлинна енергия за отопление. През периода 01.09.2021 г. – 30.04.2022 г. е 3 разпределяна топлинна енергия за отопление, отдадена от СИ, от отоплителните тела в помещения хол и баня, както и за БГВ.

Топлоенергията за БГВ е отчитана прогозно помесечно. Не е осигурен достъп за отчет, за което е съставен констативен протокол. Топлоенергията, отдавана от сградната инсталация е разпределяна пропорционално на отопляем обем, по изчислителен път при спазване на Наредба № 16 – 334/2007 г.

Констатацията на вещото лице е, че топлоенергията доставена в жилището на ответника е отчитана съобразно действащата през процесния период нормативна уредба и съответства на реално потребената. Стойността и е изчислена съобразно действащите цени на същата е 152.85 лв. Тя е идентична с претендирана от ищеца сума.

От приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че стойността на топлинната енергия, доставяна в процесното жилище през спорния период е 152.85 лв. Партидата, разкрита при ищеца е с титуляр С.И.Б.. Не са извършвани плащания за погасяването му. Общият размер на обезщетението за забава за процесния период върху всяка просрочена вноска е 28.28 лв. В счетоводството на ищеца по партида на ответника няма непогасени задължения за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Искът е процесуално допустим. Правният интерес за воденето му се основава на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца спорното вземане, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение. Искът за установяване на вземането по чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 4 от ГПК е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен.

Съгласно правилата за разпределяне на доказаетлствената тежест, уредени в чл. 154 от ГПК за уважаването му в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на ответника.

Не е спорно между страните и се установява от служебно извършената справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия.

Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД, за които са спазени разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката и имат обвързваща сила за страните по правоотношението свързано с доставка на топлинна енергия.

Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” АД и “купувача 4 на топлинна енергия” – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.