Определение № 151 от 27.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. Благоевград, 27.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Търговско дело № 20211200900011 по описа за 2021 година

Производството по делото образувано по искова молба от „Б." АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от В.М.С. - Главен изпълнителен директор и Ю.Б.Г.-Изпълнителен директор чрез пълномощника им: Д.С.П. - гл.юрисконсулт, съдебен адрес: гр. П. телефон: ********** против С. Е., гражданин на Р., роден на *** г. , с адрес: гр. В. и настоящ адрес: гр. С..

Съдът след като констатира, че исковата молба е редовна, а предявените искове допустими, на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 140 от ГПК, изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Ищецът твърди, че на 19.09.2017 г. между „Б." АД, от една страна като кредитор, и С. Е., от друга страна като кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който „Б." АД е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 25 000,00 евро.

Сочи, че уговореният срок за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, а съгласно т. 3 от договора, кредитът се усвоява еднократно в срок до 30 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит по посочена в договора разплащателна сметка, открита на името на кредитополучателя, а именно В.. Погасява се, чрез същата разплащателна сметка, съгласно т. 5 от договора, а отчитането по кредита се извършва по кредитна сметка 11/24717557. Ищецът твърди,че кредитът е усвоен изцяло на 19.09.2017 г. в съответствие с т. 3 от Договора за кредит чрез посочената по-горе разплащателна сметка, видно от извлеченията от 1 кредитната сметка на ответника, както и от счетоводните книги на Банката относно дълга.

Ищецът твърди, че падежната дата за издължаване на месечните вноски е 25-то число на месеца, съгласно т. 6 от договора, като страните са уговорили в т. 7 от договора, че кредитът ще се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7,95% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на 6месечен Sofibor, който към дата на подписване на договора за кредит е в размер на 0,268%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,682%, при изпълнение на условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на Б. АД" и приложенията към него, сключен между страните.

Сочи още, че при прекратяване на договора за ползване на пакета, освен ако в същия договор не е изрично предвидено друго, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез прилагане на фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,182%. Максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент в резултат на прекратяване на договора за ползване на пакета, е стандартният променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, формиран от 6-месечен Sofibor към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,182%. В т.7.2 и т.7.3 от договора за кредит, страните са договорили начина, реда и сроковете за промяна на лихвения процент.

Твърди, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 9,17 %, който може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.

В исковата молба ищецът сочи,че на 19.09.2017 г. е сключен Договор за залог на вземане по сметка в „Б." АД, като той обезпечава вземането на Б. АД за главница , лихви и разноски по Договор за кредит за текущо потребление, сключен между банката и С. Е. в размер на 25 000 евро.

Твърди се от ищецът, че санкциите при забавени плащания са предвидени в т.18.1 от ОУ, като при забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, опредеЛ. в договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка в размер на 10 процентни пункта. Ако Кредитополучателят погаси 2 дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. В т. 19.1 от ОУ са изброени случаите, в които кредиторът има право да превърне кредитът в предсрочно изискуем.

Ищецът сочи, че към датата на подаване на настоящата искова молба, са налице 20 незаплатени, изцяло просрочени вноски, считано от 25.05.2019 г. до 25.12.2020 г., подробно описани в табличен вид, с посочен брой на неплатени погасителни вноски, дати на падеж, размер на погасителни вноски, както и коя част представлява главница, коя лихва и коя лихвен процент.

Ищцовото дружество твърди още, че към 18.01.2021 г. дългът на ответника към Б. АД възлиза на: 27 401,61 евро /двадесет и седем хиляди четиристотин и едно евро и шестдесет и един евроцента/, от които: главница:

22 085,25 евро; лихви: 5 125,76 евро - редовна възнаградителна лихва; 190,60 евро - лихва за забава /санкционираща лихва/.

Ищецът сочи, че съгласно т. 18.2 от Общите Условия, които кредитополучателят е подписал и приел, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък по кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10(десет) процентни пункта, а след тази дата-със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.

Поради изложеното и на основание т.18.2 от Общите условия, подписани от страна на кредитополучателя /приложение към исковата молба/, от името на „Б.“ АД, с настоящата искова молба, ишецът прави изявление за предсрочна изискуемост на целия кредит, тъй като са налице повече от 3 /три/ неплатени последователни погасителни вноски.

Отправено е искане за заплащане на следните суми, представляващи дължими такива съгласно сключен Договор за кредит за текущо потребление от 19.09.2017г., ведно с приложенията и Общите условия към него, а именно: непогасена главница в размер на 22 085,25 евро; непогасена договорна възнаградителна лихва в размер на 5 125,76 евро - редовна възнаградителна лихва за периода от 26.04.2019 г. до 17.01.2021 г.; непогасена лихвена надбавка за забава в размер на 190,60 евро - лихва за забава /санкционираща лихва/за периода от 26.05.2019 г. до 17.01.2021 г.; законната лихва върху главницата от 3 предявяване на исковата молба до окончателно погасяване на вземането както и направените разноски по делото, в това число дължимата държавна такса, депозити и разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК е депозиран отговор от С. Е., чрез адв. Е.

А.Х., адв. М. А. и адв. Л. С., в качеството си на особени представители. В същия изразяват становище за нередовност на исковата молба. Сочат, че не са представени доказателства, че кредитополучателят знае да чете и говори български език, както и документ, удостоверяващ, че същият е разбрал смисъла и значението на подписаните от него документи. Тъврдят, че не са представени и документи, с които да се доказва, че на кредитополучателят му е бил назначен преводач, който да му разясни съдържанието и смисъла на подписаните от него документи. С оглед това сочат, че целият договор е нищожен поради нарушаване на добрите нрави.

Сочат още, че в договора е посочена само абсолютна стойност ГПР, но липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на договора. Ответната страна твърди, че клаузите по договора, в т.ч. и клаузата за възнаградителна лихва не са изндивидуално уговорени, както и че клаузите на т.7: т.7.1: т.7.2: т.7.3: т.8 и т. 14 от Договора за банков кредит са неравноправни клаузи. Правят възражение за нищожност на клаузите в договора, касаещи определяне на лихвите — договорни /възнаградителни/ и мораторни, наречени просрочени, както и неустойки, поради тяхната неравноправност и поради противоречието им със ЗЗП.

Оспорват клаузата уреждаща наказателната надбавка от процесния договор за кредит, като считат, че същата е неравноправна и по смисъла на чл.143 т.5, т.18 и т.19 ЗЗП, тьй като задължава кредитополучателя да заплати необосновано високо обезщетение и неустойка, посредством което се стига до обогатяване на кредитодателя, без правно основание, и не позволява на кредитополучателя да прецени икономическите последици от сключване на договора. С отговора се прави възражение за нищожност и на разпоредбата на т. 14 от договора за едностранна промяна на годишната такса за управление и обслужване на кредита. Сочат още, че от приложения към исковата молба погасителен план не се установява кога е изготвен същия, не е ясно дали той посочва погасяване на кредита само с преференциалната надбавка в размер на 4

7.682% или визира погасяване на кредита и с надбавката от 13.182%, не става ясно дали банката е изпълнила задълженията си по т.7.6 от Общите условия да изготви и предостави на кредитополучателя актуализиран погасителен план и изготвен ли е такъв. Твърдят, че от приложения към исковата молба погасителен план не се установява кога е изготвен същия, както и че в процесния договор за кредит, също така, липсва каквато и да е клауза, която предоставя възможност на потребителя да прекрати договора.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност на цялото вземане, включително претендирани главница и съответно лихви, на основание чл.110 ЗЗД за главницата, а за възнаградителни и санкционни лихви, на основание чл.111, б“в“ЗЗД.

С оглед изложеното молят при преценка за редовност на исковата молба, съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции на „Б.“ АД с правно основание чл. 430 от ТЗ във връзка с чл.79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани, като прогласи нищожността на Договора за кредит за текущо потребление от 19.09.2017 г., като сключен при накърняване на добрите нрави и при условията на евентуалност да прогласи нищожността на т. 7; т. 7.1; т. 7.2; т. 7.3, т. 8 и т. 14 от процесния договор за банков кредит, като неравноправни клаузи, противоречащи на императивни законови разпоредби.

В депозираната допълнителна искова молба от „Б." АД се поддържа подадената искова молба с аргументи, изложени в нея, като се оспорват възраженията, направени в отговора на исковата молба. В допълнителната искова молба се излага твърдението, че след като ответникът е подписал договорът за кредит и общите условия към него, в т.ч. погасителния план и приложенията, които са изготвени в писмена форма на български език, той е владеел български език.

В отговора на допълнителната искова молба от С. Е., чрез адв. Е. А.Х., адв. М. А. и адв. Л. С., в качеството си на особени представители, се оспорват всички възражения, направени в първоначалния отговор, по начина по който са изложени.

С оглед обстоятелствената част и петитума на искова молба съдът намира, че в рамките на процеса са предявени главни кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 430, ал. 2 от 5

ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно облигационно правоотношение с ответника по делото, произтичащо от описания в исковата молба Договор за банков кредит, изпълнение на поетите от негова страна задължения по договора, както и да докаже размера и настъпване краен срок за изпълнение на описаните в исковата молба вземания. В тежест на ответника по спора лежи задължението да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания. Същият следва да установи качеството си на изправна страна по договора и по – конкретно следва да докаже, чрез надлежни доказателства и доказателствени средства.

Съдът, след като анализира представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, както и направените доказателствени искания за приемането им като доказателства, счита че същите са относими към предмета на доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им, както и необходими, досежно правно релевантните факти, които следва да бъдат установени в настоящия исков процес. Ето защо на основание чл.157 ал.1 ГПК, същите следва да бъдат допуснати като доказателства с настоящето определение.