Решение № 357 от 19.04.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Стара Загора, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20235530103398 по описа за 2023 година

Предявен e иск с правно основание с правно основание чл.24 ЗКСД, във връзка с чл.430 ТЗ.

Искът е предявен от „Банка ДСК” АД гр.София срещу ... от гр.Стара Загора. С исковата молба се твърди, че на ...г., между страните бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по силата на който Банката предоставила на ответницата банков кредит в размер на 70 409,88лв. за заплащане на такси за обучение в ... – Стара Загора, ... факултет, специалност „...“. Неразделна част от договора за кредит били приетите и подписани от ответницата Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който обхващал времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. На .....г. между банката и ответницата било сключено допълнително споразумение за предоговаряне на размера на кредита към договора. Съгласно т.1 от същото, договореният размер в т.1 от договора за кредит се намалявал от 70 409, 88лв. на 5867,49лв. Всички останали клаузи от договора оставали непроменени. Съобразно условията на договора, кредитът бил усвояван от ответницата на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище в началото на всеки семестър.

Всеки превод бил в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършвало след представяне на документ от учебното заведение по чл.10, ал.3 от ЗКСД – Уверение, удостоверяващо качеството на студент с право да се запише за следващ семестър.

Изключение правило първото усвояване, извършено на 13.12.2014г. по сметка на ответницата при условията на чл.21, ал.4 от ЗКСД и чл.4.2 от Договора за кредит – за 1 възстановяване на таксата, дължима за първия семестър на първата година от обучението (5 867,49лв.). Съгласно Договора за предоставения кредит, ответницата заплащала фиксирана лихва в размер на 7% годишно. Лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализирала годишно. Срокът за издължаване на главницата и лихвата започвала да тече след изтичане на гратисния период.

Крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност „...“, в която ответницата се обучавала бил ...г. Това обосновавало гратисен период по заплащане на погасителните вноски до 30.10.2020г. и съобразно чл.6 от Договора за кредит – първа падежна дата 28.11.2021г. Считано от тази дата кредитът следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 108,50лв. След изтичане на гратисния период ответницата не извършила каквито и да било плащания по кредита. Към дата на подаване на исковата молба били просрочени 6 броя месечни погасителни вноски на обща стойност 651,00лв. или по 108,50лв. всяка. При забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвявала с договорената лихва и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие, като до предявяване на исковата молба се олихвявал с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата – със законна лихва по чл.86 ЗЗД.

Предвид липсата на плащане за 6 поредни месеца за ищеца възникнало потестативното право да обяви договора за предсрочно изискуем. Ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответницата да му заплати следните суми, дължими по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от ...г. и допълнително споразумение към него от .....г.: изискуема главница в размер на 9344,86лв.; изискуема договорна лихва в размер 363,41лв., дължима на основание чл.7 от Договора за кредит и начислена за периода от ...г. – датата на склюване на договора до 17.05.2022г. вкл. върху усвоената част от кредита, съобразно раздел IV от Общите условия; изискуема лихвена надбавка за забава в размер на 8,39лв., дължима на основание чл.17.1 от Общите условия и начислена за периода от ...г. – датата на склюване на договора до 17.05.2022г., вкл. – 10% върху просрочената главница (частта от забавените вноски, представляваща главница), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 ГПК, от назначения особен представител на ответницата е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Предсрочната изискуемост не била настъпила доколкото връчването на исковата молба било осъществено на особен представител, който не можел да упражнява материалните права на ответника, а имал само процесуални такива.

Процесният договор бил недействителен, тъй като съгласно нормата на чл.24, ал.2 ЗКСД, изплащането на кредита започвало един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните, а такъв погасителен план липсвал по делото.

В случай на недействителност на договора за кредит, кредитополучателят бил длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължал лихви, такси или други разходи. В случай, че се установило, че било извършвано капитализиране на възнаградителната лихва, към главницата на задължението се достигало до анатоцизъм и следвало да бъде присъдена 2 само върху главницата. Това било в противоречие с чл.20 ЗКСД, който предвиждал забрана за уговаряне на възнаградителна лихва в по-висок от фиксирания по договора размер от 7%.

Тези уговорки противоречили както на закона, така и на потребителската защита в чл.143 – чл. 146 ЗЗП. Те били нищожни, като противоречащи на чл.20 от ЗКСД и чл.10, ал.3 ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, предвид фактическата и правна сложност на делото.

В открито съдебно заседание, проведено на 06.03.2024г. ищецът уточнява предявените искове за договорна лихва и обезщетение за забава, като заявява че претендира двете вземания в цялост, станали изискуеми от датата на сключване на договора – ... г. до предявяване на исковата молба – 17.05.2022 г. Посочените в исковата молба периоди били от 28.11.2021г., което било датата на счетоводното записване по кредитната сметка на банката.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представения по делото Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от ...г. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ..... /..... – видно от удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС/, ищецът е отпуснал на ответницата кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 70409,88лв., със срок за издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Съгласно чл.3 от същия договор, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата на която изтича срока на докторантурата.

Видно от представения по делото погасителен план, кредитът е усвоен на ...г., с дата на първо погасяване – 28.12.2014г.

По делото са представени и Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти. Съгласно чл. 5.1 от същите, кредитът се усвоява в срок не по-дълъг от продължителността на семестриалното обучение, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен или образователнонаучна степен, съответно до изтичане определения срок на докторантурата, а предвид чл. 5.5 от същите общи условия – окончателният размер на кредита е равен на усвоената сума до изтичането на срока за усвояване. Ако кредитът не бъде усвоен до изтичане на срока за усвояване по причина, свързана с кредитополучателя, отпада задължението на Кредитора да предоставя средства по кредита. Съгласно чл.10.1 от Общите условия, за предоставения кредит, кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, посочена в договора за кредит, а предвид чл.10.2 лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Според чл.

17.1 от общите условия, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 (десет) 3 процентни пункта.

С допълнително споразумение за предоговаряне на размера на кредита към Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на обучение на студенти и докторанти от .....г., договореният размер на кредит е намален от 70409,88лв. на 5867,49лв.

От представените по делото уверения, издадени на основание чл.10, ал.3 ЗКСД се установява, че срокът за полагане на последния държавен изпит/защита на дипломна работа на ответницата е ...г.

С оглед установяване обстоятелствата по делото са назначени съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице по същата се установява, че на 13.12.2014г. ищецът е превел по сметка на ответницата сума в размер на 5867,49лв. с основание „УСВ ЗКСД 1-ви етап“. Към 28.11.2021г. размерът на кредита по погасителен план е както следва: остатък главница: 9344,86лв., месечна вноска: 108,50лв., брой вноски: 120, общо лихви: 3675,44лв., общо месечни вноски 13020,30лв. за период от 28.11.2021г. до 28.10.2031г. Според вещото лице първата падежна дата на кредита е 28.11.2021г., като се има предвид установения гратисен период. Същото не установява след изтичане на гратисния период ответницата да е извършвала плащания по кредита. Размерът на непогасените задължения към датата на подаване на исковата молба е както следва: главница в размер на 9344,86лв., договорна лихва, дължима на основание чл. 7 от договора за кредит за периода 28.11.2021г. до 17.05.2022г. в размер на 363,41лв. и изискуема лихвена надбавка за забава в размер на 8,39лв., дължима на основание чл. 17.1 от Общите условия, начислена за периода от 28.11.2021г., до 17.05.2022г. Размерът на договорната лихва, без да се отчита капитализация на договорна лихва за периода ...г. до 31.10.2021г. е 2826,01лв., а размерът на договорна лихва без да се отчита капитализация на договорната лихва за периода 01.11.2021г. до 17.05.2022г. е 225,90лв. Размерът на изискуемата лихвена надбавка за забава, дължима на основание чл. 17.1 от Общите условия и начислена за периода от 01.11.2021г. до 17.05.2022г. върху просрочената главница е в размер на 5.37лв.

Във връзка с приетото заключение на вещото лице по допълнителната съдебносчетоводна експертиза, ищецът е направил изменение на размера на предявения иск за договорна лихва, като същият е увеличен на сумата от 3051,91лв. за периода от ...г. – датата на сключване на договора до предявяване на исковете молба – 18.05.2022г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи: