Решение № 12050 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12050 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20261110100975 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по повод на искова молба на *****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, **** срещу Л. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ****, с която са предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1 . / 620,54 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с административен адрес: гр. София, ****, абонатен № ****3, за период от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 07.11.2024 г. до изплащане на вземането, 2./ 131,46 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за период от 15.06.2022 г. до 24.10.2024 г., 3./ 41,70 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 07.11.2024 г. до изплащане на вземането, 4./ 11,12 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за период от 16.12.2021 г. до 24.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67095/2024 г. на СРС, 29 състав.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът Л. Д. Д., в качеството си на собственик на имот, находящ се в гр. София, ****, абонатен № ****, в процесния период е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е бил обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на 1 доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота.

Посочва се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на доставената топлинна енергия през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главницата след изтичане на установения в Общите условия падеж.

Моли се за постановяване на решение, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете като погасени чрез плащане. Възразява срещу допускането на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, поддържайки, че спорът по делото се изчерпва с въпроса погасени ли са чрез плащане заявените суми.

С определение № 10572/17.03.2026 г., съдът е конституирал, на основание чл. 219 ГПК, „ПМУ Инженеринг“ ООД като трето лице-помагач на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.

С молба вх. № 90910/23.03.2026 г. “Топлофикация София“ ЕАД оспорва твърденията на ответника за погасяване на процесните вземания чрез плащане. Моли за изясняване на спорния по делото въпрос, касаещ погасяването на претендираните суми чрез плащане, да бъде допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ 620,54 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с административен адрес: гр. София, ****, абонатен № ****3, за период от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 07.11.2024 г. до изплащане на вземането, 2./ 131,46 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за период от 15.06.2022 г. до 24.10.2024 г., 3./ 41,70 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 07.11.2024 г. до изплащане на вземането, 4./ 11,12 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за период от 16.12.2021 г. до 24.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67095/2024 г. на СРС, 29 състав.

Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед на процесуалното поведение на страните, с проекта на доклад, обективиран в 2 определение № 10572/17.03.2026 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 29.04.2026 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 ГПК, СРС е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти, включени във фактическия състав на съдебно предявените вземания.

От ответната страна е заявено оспорване на вземанията единствено с правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми.

За установяване на наведените в писменото възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК и поддържани в срока по чл. 131 ГПК твърдения за погасяване на процесните вземания чрез плащане ответникът не ангажира преки доказателства – по делото не се представят платежни документи, сочещи за извършени плащания на суми в заявения от ищеца размер и в погашение на задължения, начислени за процесните отчетни периоди – от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г. Ангажирани по делото са единствено 4 броя фактури, касаещи начислени за апартамент № 13 суми за доставена топлинна енергия за периоди извън исковите такива – а именно за периодите 01.02.2025 г. – 28.02.2025 г., 01.04.2025 г. – 30.04.2025 г., 01.01.2026 г. – 31.01.2026 г. и 01.03.2026 г. – 31.03.2026 г., които съдът намира за неотносими към спорния въпрос, както и 2 броя разписки за извършени чрез системата на “Epay.bg” плащания на 16.02.2026 г. и 15.04.2026 г.

С оглед на разминаващите се изявления на страните по въпроса погасени ли са процесните суми чрез плащане и за изясняване на действителното положение, съдът е допуснал изслушването на ССчЕ, при чието изготвяне изрично е указал на експерта да съобрази ангажирания от ответника писмен доказателствен материал. Според неоспорените констатации на вещото лице по ССчЕ, в счетоводството на ищцовото дружество не се установяват данни за постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период. Вещото лице е извършило анализ на приложените от ответника фактури и разписки за извършени плащания, като е констатирал, че всички те касаят задължения, начислени за период, следващ исковия, и съответно извършени в погашение на тях частични плащания, които не са относими към процесните задължения. Съдът изцяло кредитира експертното заключение на ССчЕ, като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК. С оглед на неоспорените констатации на ССчЕ и предвид конкретно ангажирания от ответника писмен доказателствен материал, съдът намира за недоказано и съответно неоснователно наведеното от него правопогасяващо възражение. При липса на други възражения в срока по чл. 131 ГПК и предвид отделените за безспорни между страните обстоятелства, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени в цялост.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98", считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента“. Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявените в производството парични претенции и уважените такива с крайния акт от лева в евро съобразно официалния валутен курс.

По разноските:

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

С оглед на изхода на спора, право на разноски има единствено ищецът. В полза на последния следва да се присъди сумата в размер на 38,35 евро – сторени разноски в заповедното производство за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и 3 сумата в размер на 308,35 евро – сторени разноски в исковото производство за платена държавна такса, платен депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от *****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, **** срещу Л. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ****, положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л.

Д. Д., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на *****, ЕИК ****, сумата в размер на 317,28 евро, с левова равностойност от 620,54 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с административен адрес: гр. София, ****, абонатен № ****3, за период от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 07.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 67,21 евро, с левова равностойност 131,46 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за период от 15.06.2022 г. до 24.10.2024 г., сумата в размер на 21,32 евро, с левова равностойност 41,70 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 07.11.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 5,69 евро, с левова равностойност 11,12 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за период от 16.12.2021 г. до 24.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 67095/2024 г. на СРС, 29 състав.