Решение № 260091 от 23.04.2026, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

В ИМЕТО НА

НАРОДА гр. София, 23.04.2026г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ ЗАПРЯНОВА

При секретаря Симона Илиева, като разгледа гр.дело №4793 по описа на съда за 2019 година, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от М.Н.М. с

ЕГН **********,***, Белите скали, ул. ******/конституиран в хода на процеса на мястото на починалия ищец А.С.И., ЕГН **********/ срещу В.И.Г., ЕГН **********,***, осъдителен иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 56 967 лв. /след допуснато увеличение в цената на иска от 23 936 лева на 56 967 лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на подробно описан имот, представляващ апартамент с площ 136кв.м., находящ се в гр. София, ул. *********заедно с избено помещение, таванско помещение и 25% ид.ч. от общите части на жилищната сграда и поземления имот, за периода от 01.12.2006 г. до 05.08.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 05.08.2010г. до плащането, както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че е собственик на апартамент, намиращ се на ул. *********придобит чрез наследяване от родителите му. Имотът обаче бил продаден през 2005 г. чрез измама на И.В.В.с

Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66/2005 г., като ищецът предявил иск за разваляне на договора, който бил предмет на гр. д. № 2152/12.01.2006 г., СГС, ГО, 7-ми състав.

Твърди, че срещу И.В.предявил и иск за пропуснати ползи, във връзка с който установил, че имотът бил продаден на ответника по настоящото дело с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 180 от 01.12.2006 г., който договор ищецът също оспорва по гр. д. 19539/2010 г. на СРС. Счита, че ответникът го лишава от ползване на жилището, включително като го отдава под наем, с което му причинявал материални щети.

Ето защо, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 23936 лева за период от 44 месеца, при средна наемна цена от 4 лв. за кв. м., при квадратура на жилището от 136 кв.м., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от датата на сключване на сделката във формата на Нотариален акт № 180 - 01.12.2006 г. до датата на завеждане на исковата молба - 05.08.2010 г.

Претендира направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който взема становище за процесуална недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес у ищеца. Счита, че не е налице деликт, от който да произтичат твърдяните от ищеца вреди. Счита двата нотариални акта, приложени по делото, за законосъобразни, доколкото към момента не са отменени. Твърди, че цитираното от насрещната страна гр.д. № 2152/2007 г. е прекратено.

По същество излага твърдения за неоснователност на иска и моли съда да го отхвърли. Твърди, че ищецът се е разпоредил с правото си на собственост с обект недвижимия имот, като сделката, сключена с праводателя му, е валидна и е породила правни последици, включително ищецът е получил цената на имота от 50000 евро и е предал фактическата власт с приемо-предавателен протокол.

Съдът е приел, че възражението за процесуална недопустимост е неоснователно. Приел е, че правният интерес от провеждането на иска се извежда от твърденията на ищеца да е носител на неудовлетворено право на вземане, като са изложени достатъчно факти от които това вземане произтича.

Дали съобразно тези твърдения вземането произтича от деликт е въпрос на правна квалификация, която е от компетентността на съда, съответно осъществен ли е фактическият състав, пораждащ вземането, касае основателността на иска, а не неговата процесуална допустимост.

С протоколно определение от 13.06.2012г. по гр.д. №

39334/2010г. на СРС, 26 състав, като ищец по делото е конституиран М.Н.М. с ЕГН **********,***, Белите скали, ул. ******- наследникът по закон на А.С.И..

С протоколно определение от 29.10.2018г. СРС е допуснал увеличение в размера на предявения иск на сумата 56 967 лв., прекратил е производството пред СРС и го е изпратил по компетентност на СГС.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

С протоколно определение от 23.01.2020г. СГС, 9 състав, е спрял настоящото производство, като е приел, че с определение от 10.04.2012 г. по гр. д. № 39334/2010 г. по описа на СРС, 26 състав, производството по делото е било спряно, като съдът е приел, че предмет на спора е осъдителен иск за заплащане на сумата 23 936 лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот за релевантния исков период. Впоследствие, поради увеличение на иска до размер на 56 969 лв., производството е било прекратено по подсъдност и изпратено на Софийски градски съд, където е образувано под № 4793/2019 г. В рамките на производството Софийски районен съд е приел, че за процесния период ищецът носи доказателствената тежест да установи правото си на собственост върху недвижимия имот с оглед твърдяното му ползване от ответника. Установява се, че и предходно производството е било спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр. д.

№ 2152/2007 г. по описа на Софийски градски съд, І-19 състав, като впоследствие делото е възобновено на 14.06.2018 г. поради влизане в сила на решението по по гр. д. № 2152/2007 г. С оглед отмяната на постановения съдебен акт по гр. д. № 2152/2007 г. от Върховния касационен съд и връщането на делото за ново разглеждане, същото е образувано под № 9912/2019 г. по описа на Софийски градски съд, І-8 състав. Предмет на този спор е унищожаемостта на договора за продажба от 12.07.2005 г., като разрешаването му има значение за установяване на правото на собственост върху процесния недвижим имот, което от своя страна обуславя изхода на настоящото производство.

При тези обстоятелства съдът е приел, че е налице висящ преюдициален спор по гр.д. № 9912/2019 г. по описа на Софийски градски съд, І-8 състав, чието разрешаване е от съществено значение за правилното решаване на настоящото дело.

С окончателно решение №286/30.05.2025г. по гр.д.

№3341/2024г. на ВКС, е установено, че въззивният съд е достигнал до неправилен и необоснован извод относно липсата на измама при сключването на упълномощителната сделка от 13.05.2005 г. ВКС е счел, че при преценката по чл. 29 ЗЗД са относими доказателствата за личностовите качества, опитността, знанията, интелектуалните възможности, психическите и емоционалните характеристики на лицето, което твърди, че е било въведено в заблуждение. След съвкупна преценка на всички събрани доказателства съдът е установил, че към момента на подписване на пълномощното А.С.И. е бил на 64 години, живеел е при лоши битови условия, без доходи и при сериозно влошено здравословно състояние, включително с тежки сърдечно-съдови и неврологични заболявания, довели до значителна загуба на работоспособност. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза е установено, че макар да не е страдал от психично заболяване, интелектуалните му възможности са били в ниския диапазон, личностовата му структура е била дисхармонична, с прояви на емоционална незрялост, повишена внушаемост и подчертани възможности на въображението, като специфичните му психични особености и силната му фиксация към музикантаТ.Д. са могли да бъдат използвани за манипулирането му, включително против личните му интереси.

Съдът е приел за установени и обстоятелства, свързани с необичайното поведение на А.С.И. през периода около продажбата на имота, включително появата в жилището му на лице, представяно като наемател, внезапното му отсъствие от апартамента през лятото на 2005 г., извършването на ремонт от непознати лица и последващото му връщане в състояние, възприето от свидетел като особено и неадекватно, като тогава той е твърдял, че апартаментът ще бъде ремонтиран за настаняване наТ.Д..

Съобразено е също, че според свидетелските показания той не е знаел за продажбата на апартамента, нито за издаването на пълномощно за това, а при узнаването е реагирал с изненада и недоверие. Отчетено е и обстоятелството, че той е проявявал траен интерес към възстановяване на собствеността върху магазин в същата сграда и преди това е бил упълномощил Д.Н.Д.да го представлява във връзка с този въпрос, което, в съчетание с личностовите и емоционалните му особености, е създало възможност да бъде убеден да подпише документи, без да осъзнава техния действителен предмет и правни последици.

Съдът е отчел и противоречията в показанията на Д.Д., както и несъответствието между твърдението му, че при предаването на пълномощното купувачът е заплатил цената на имота, и останалите доказателства, от които се установява, че и след сделката А.С.И. е продължил да живее при крайно неблагоприятни битови условия и без средства за съществуване, включително с неплатени здравноосигурителни задължения. В съвкупност тези данни са обусловили извода, че при подписване на пълномощното от 13.05.2005 г. А.С.И. е бил умишлено въведен в заблуждение относно предмета и последиците на сделката, като в поддържането на това заблуждение са участвали Д.Д. и Й.З., а състоянието на упълномощителя не е могло да остане неизвестно за купувача И.В.В..

По тези съображения ВКС е приел, че искът по чл. 29 във връзка с чл. 44 ЗЗД е основателен и пълномощното с рег. № 12077 от 13.05.2005 г. по описа на нотариусБ.Я. следва да бъде унищожено поради сключването му в резултат на измама. С оглед уважаването на този иск съдът е приел, че при сключването на договора за покупко-продажба от 12.07.2005 г. А.С.И. не е бил надлежно представляван, поради което договорът, обективиран в нотариален акт № 66, том V, № 13542, дело № 780/2005 г. по описа на нотариус Р.Д., не е породил действие спрямо него и следва да бъде прогласен за недействителен по отношение на М.Н.М. в качеството му на наследник по закон и правоприемник на А.С.И. на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Поради това въззивното решение е отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, като на основание чл. 293, ал. 3 ГПК е постановено ново решение по съществото на спора, с което исковете са уважени.

Не е било спорно, че за процесния период ответникът е ползвал имота, като предаването на владението от продавачите С. и И.В.на купувача В.Г. е осъществено преди подписване на нотариален акт №180/01.12.2006г. – според съдържанието на същия.

Съгласно заключението към съдебно-оценителната експертиза въз основа на приложените по делото документи и данните, събрани при извършените справки, пазарният наем за процесния недвижим имот, представляващ етаж със застроена площ 136 кв. м., за периода от 01.12.2006 г. до 04.08.2010 г. възлиза на 56 967 лв., при средна месечна наемна стойност за целия период в размер на 1015 лв.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск, с правна квалификация чл.59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 56 967 лв.- обезщетение за ползването на недвижим имот, за периода от 01.12.2006 г. до 05.08.2010 г., ищецът по който носи тежестта да докаже, че е собственик на недвижимия имот, както и че ответникът е ползвал недвижимия имот за процесния период, с което неоснователно се е обогатил, а ищецът се е обеднил, както и размера на обедняването и обогатяването.

При определяне на правната квалификация на предявената претенция съдът съобрази, че в производството не са въведени твърдения, нито са събрани доказателства относно упражняване на владение от страна на ответника по смисъла на чл. 68 ЗС, поради което не може да се приеме, че е установено качеството му на владелец. При това положение не намират приложение специалните разпоредби на чл. 71–73 ЗС, уреждащи последиците от владението върху чужда вещ.

С оглед на това и предвид характера на претенцията, основана на твърдения за ползване на чужд имот без правно основание, съдът приема, че същата следва да бъде квалифицирана по чл. 59 ЗЗД, като общият състав на неоснователното обогатяване намира приложение при липса на установено владение, което да обоснове прилагането на специалния режим на Закона за собствеността.