Определение № 1598 от 28.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1598 гр. Варна, 28.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100500571 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 3708/17.12.2024 г., подадена от М. И. К. с ЕГН ********** и А. М. К. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в с.

А..., общ. Д..., обл. В..., ул. „И...“ № 10, срещу следните действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20143120400097 по описа на ДСИ при Районен съд - Девня, а именно: отказа за вдигане на наложена възбрана върху 1/6 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 700 кв.м., представляващо парцел ... в кв. 53 по плана на с. А..., общ. Д..., обл. В..., при съседи: улица, наследници на Х... М..., К... А... и наследници на И... Х...в, както и 1/12 ид.ч. от построените в същия парцел сгради: масивна жилищна сграда с площ 80 кв.м., състояща се от три стаи, коридор и мазе, и второспетенна постройка на един етаж с площ 18 кв.м., която възбрана е вписана в Служба по вписванията гр. В... под вх. рег. № 2867/17.08.2020 г., акт № 173, том I от 2020 г.

Жалбоподателите поддържат, че са трети за изпълнението лица и са действителните собственици на имотите, върху които е наложена възбрана по изп.дело, като понастоящем първият от тях М. К. е собственик на ¾ ид.ч. от имотите, а вторият А. К. – на ¼ ид.ч. Поддържат, че с влязло в сила на 26.08.2024 г. решение № 468/22.07.2024 г. по гр.д. № 435/2024 г. по описа на Районен съд – В... е установено по отношение на А. М. К., П... К. М., П... А...

К.а, К... Р... К. и длъжника по изпълнителното дело Д. К. М., че жалбоподателят М. И. К. е собственик на ¾ ид.ч. от възбранения поземлен имот и построената в него жилищна сграда на основание наследствено правоприемство от наследодателите М. К. М..., починал през 1996 г., и Н... Г.

М., починала през 2022 г., и давностно владение, продължило от 1998 г. до момента на постановяване на решението. Твърдят, че възбранената второстепенна постройка не е предмет на съдебното решение, тъй като към момента на постановяването му същата не съществува, което било видно от 1 представената скица на имота от 05.08.2024 г. Поддържат, че по силата на давностното владение, датиращо от 1998 г., М. К. е придобил собствеността върху възбранените имоти през м. януари 2009 г., когато е изтекъл в негова полза десетгодишният давностен срок. Така към момента на вписване на възбраната на 17.08.2020 г. М. К. е бил едноличен собственик на имотите, а впоследствие на 03.04.2023 г. той е дарил на сина си А. М. К. ¼ ид.ч. от тях, която част е придобил по наследство. Твърдят, че длъжникът по изпълнението Д. М. не е имал никакви права върху имотите към момента на възбраняването им и вписаната по неговата партида възбрана не е породила никакво действие спрямо тях, като действителни собственици. Намират, че отказът на съдебния изпълнител да вдигне наложената възбрана е незаконосъобразен, тъй като същият е обоснован с разпоредбата на чл. 453, ал. 1, т. 2 от ГПК, която разпоредба според тях е неприложима в случая.

С тези аргументи по същество молят да бъде отменен отказът на ДСИ да вдигне възбраната и последната да бъде отменена.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са постъпили писмени възражения от взискателя Г. Д. К. – понастоящем непълнолетна, действаща със съгласието на нейната майка М. Г. И., и длъжника Д. К. М..

В писмени мотиви по обжалваните действия държавният съдебен изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Съдът, след като се запозна с оплакванията на страните и с изпълнителното дело, за да се произнесе, съобрази следното:

В разпоредбата на чл. 435 от ГПК са посочени подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и легитимираните за това лица.

Според чл. 435, ал. 4 от ГПК трети лица, каквито се явяват жалбоподателите, биха могли да обжалват действията на съдебния изпълнител когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират в тяхно владение. В тази хипотеза не са изрично изброени конкретните действия, подлежащи на контрол за законосъобразност по обсъждания ред, а е използвано общото понятие „насочване на изпълнението“. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. Тълкуването е дадено във връзка с приложението на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, но съдържа принципно разбиране за понятието, поради което е приложимо и в хипотезата на ал. 4 от същата разпоредба. Следователно третите лица, вкл. тези, легитимиращи се като собственици на имота, спрямо който е насочено принудителното изпълнение за чужд дълг, могат да обжалват налагането на възбраната като действие, с което се насочва изпълнението върху възбранения обект, и то само ако са били в негово владение в деня на възбраната.

В разглеждания случай жалбата е насочена срещу отказ на съдебния изпълнител да вдигне наложената възбрана, който акт не подлежи на самостоятелно обжалване от трети лица. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност е предшестващото този акт действие на съдебния изпълнител, а именно налагането на възбраната като действие по насочване на 2 изпълнението по смисъла на чл. 436, ал. 4 от ГПК. Именно тази възбрана на практика се оспорва чрез жалбата, предвид изложените в нея оплаквания.

Същата обаче е процесуално недопустима по следните съображения:

Според чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбата от трети лица се подава в двуседмичен срок от узнаване на действието.

Видно от материалите по изпълнителното дело, в случая възбраната е наложена на 17.08.2020 г., когато е вписана в Служба по вписванията гр. В... под вх. рег. № 2867/17.08.2020 г., акт № 173, том I от 2020 г. За същата към момента на налагането й жалбоподателите не са уведомени, тъй като те не са участвали в принудителното изпълнение.

След като е установил от извършена през м. ноември 2023 г. справка в Служба по вписванията – гр. В..., че по партидата на длъжника е вписан договор за дарение от 03.04.2023 г., с който възбранените имоти са прехвърлени на третото лице А. М. К., съдебният изпълнител е изпратил нарочно съобщение изх. № 430/23.01.2024 г. до това лице, с което го е уведомил за възбраната. Съобщението е връчено надлежно на 31.01.2024 г., респ. тогава жалбоподателят А. К. е узнал за изпълнително действие и от този момент е започнал да тече двуседмичният срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК за обжалване на това действие, но до изтичането му жалба не е подадена. Затова и подадената впоследствие на 17.12.2024 г. жалба се явява просрочена. Освен това в същата не са наведени твърдения А. К. да е бил във владение на имотите към момента на възбраната, поради което същият изобщо не разполага с процесуална легитимация за оспорване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 436, ал. 4 от ГПК.

До втория жалбоподател М. И. К. няма данни да е изпращано нарочно съобщение за наложената възбрана, при което съдът приема, че за него срокът за обжалване е започнал да тече на 18.10.2024 г., на която дата лицето е сезирало съдебния изпълнител с искане за отмяна на възбраната, респ. със сигурност е узнал вече за нея. Затова и неговата жалба, подадена на 17.12.2024 г., се явява просрочена.

За пълнота следва да бъде посочено, че жалбоподателят М. И. К., който твърди да е бил във владение на имотите от 1998 г., е могъл да оспори възбраната им в законоустановения срок след узнаването й, независимо че тогава не е разполагал с титул за собственост, доколкото за допустимостта на жалбата е достатъчно лицето да владее имота при възбраняването му – арг. от чл. 436, ал. 4 от ГПК. При тези условия М. И. К. би могъл да оспори и всяко следващо действие на съдебния изпълнител, с което се насочва изпълнението върху тези имоти.

С оглед на гореизложеното, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а образуваното въз основа на нея производство по делото – прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба вх. №

3708/17.12.2024 г., подадена от М. И. К. с ЕГН ********** и А. М. К. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в с. А..., общ. Д..., обл. В..., ул. „И...“ 3

№ 10, срещу следните действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20143120400097 по описа на ДСИ при Районен съд - Девня, а именно: отказа за вдигане на наложена възбрана върху 1/6 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 700 кв.м., представляващо парцел ... в кв. 53 по плана на с. А..., общ. Д..., обл. В..., при съседи: улица, наследници на Х... М..., К... А... и наследници на И... Х...в, както и 1/12 ид.ч. от построените в същия парцел сгради: масивна жилищна сграда с площ 80 кв.м., състояща се от три стаи, коридор и мазе, и второспетенна постройка на един етаж с площ 18 кв.м., която възбрана е вписана в Служба по вписванията гр. В... под вх. рег. № 2867/17.08.2020 г., акт № 173, том I от 2020 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по възз.гр.д. № 571/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4