Определение № 4 от 13.01.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. София, 09.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902355 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. П. П. срещу Решение № 212 от 29.06.2022г. по в.гр.д. № 2591/2022г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено Решение № 260036 от 04.03.2022г. по гр.д. № 676/2021г. на Районен съд – Хасково.

С решението на районния съд е признато за установено, че касаторът дължи на „Делта Кредит“ АДСИЦ сумата от 5 885. 91 лева главница по Договор за потребителски кредит № FL53070 от 11.07.2005г., сключен между В. С. С. и „Българска пощенска банка“ АД, и по договор за спогодба и встъпване в дълг от 02.08.2014г., сключен с Х. П. П., 915. 59 лева мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 12.03.2020г. и 318. 82 лева мораторна лихва за периода от 15.07.2020г. до 21.01.2021г., със законната лихва върху главницата от 26.01.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед № 260079 от 27.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 157/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение 1 на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в производство по чл. 422 от ГПК срещу двама длъжници е допустимо да се направи отказ от предявената претенция срещу основния длъжник и да остане само солидарният. Не е съобразено, че уведомлението за прехвърляне на вземания от банката на „Делта Кредит“ АДСИЦ не носи достоверна дата, нито има подпис на главния длъжник и дата на получаване, с което е нарушена разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

Споразумението от 27.02.2013г. не е било подписано от упълномощено от „Делта Кредит“ АДСИЦ лице. Няма основание за прилагане на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, тъй като се касае за сделка, сключена по реда на ЗПК и Директива 93/13/ЕИО, които не позволяват прилагане по аналогия на търговските сделки към сделките с потребителски кредити. В производството по оспорване като автентични на подписите на Х. П. П. върху сключените от нея с „Делта Кредит“ АДСИЦ споразумения е била неправилно разпределена доказателствената тежест. Тежестта на доказване трябва да е на ищеца „Делта Кредит“ АДСИЦ. Неправилен е и изводът, че диагнозата за заболяването на касатора „деменция при болестта на Алцхаймер с ранно начало“, за което е представено пожизнено решение на ТЕЛК от 04.05.2020г., не е достатъчно доказателство, за да се направи обоснован извод за възможностите за възприятие на споразуменията, дори да са подписани от касатора.

Единственият вероятен свидетел на подписването на споразуменията В.

С. С. удобно е бил изключен от отговорност от дружеството – ищец.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, които попадат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Отговорите на въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

По-конкретно поставените от касатора въпроси са:

1. Законосъобразно и правилно ли е при започнато заповедно производство по реда на чл. 422 от ГПК срещу двама длъжници при 2 предявяване на исковата претенция, след постъпили възражения, да бъде освободен от отговорност главният длъжник и производството да се насочи само срещу солидарния длъжник, а към другия да е налице отказ от искова претенция?

2. Налице ли е законосъобразно уведомяване за наличието на цесия при липса на уведомяване на главния длъжник – кредитополучател, приемайки, че е достатъчно уведомяването на включен допълнителен съдлъжник и то в първоначално споразумение за неговото задължаване по вземането?

3. Допустимо ли е при сключен договор за потребителски кредит по реда на ЗПК и Директива 93/13/ЕИО да се прилага разпоредбата на чл. 301 от ТЗ по отношение на представителната власт на лицето, представляващо дружеството – кредитор и оттам да се правят изводи за действителността на договора?

4. Правилно ли е разпределена доказателствената тежест при оспорване на личен подпис от страна на длъжника и липса на искане от отсрещната страна за назначаване на графологическа експертиза? Не е ли нарушена разпоредбата на чл. 193, ал. 3, пр. 2 от ГПК?

5. Пожизнената ТЕЛК категоризация с болестта „деменция при болестта на Алцхаймер с ранно начало“ достатъчно доказателство ли е, за да постави под съмнение и да се установят неправилните изводи и действие и постъпки, както и цялостното ментално състояние на болния при формирането на неговата воля и възприемане на подписаните споразумения за поемането на задълженията на трето лице кредитополучател дори и преди диагностицирането, без да има конкретни свидетелски показания за моментното състояния на лицето?

От насрещната страна по жалбата „Делта Кредит“ АДСИЦ е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да 3 се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

Със заявление по чл. 410 от ГПК (вх. рег. № 261480/26.01.2021г.) от „Делта Кредит“ АДСИЦ е било поискано издаването на заповед за изпълнение срещу Х. П. П. и В. С. С. за солидарното заплащане на сумата от 5 885. 91 лева главница и общо 1 234. 41 лева мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 12.03.2020г. и от 15.07.2020г. до 21.01.2021г., със законната лихва върху главницата от датата на заявлението до изплащане на вземането. Съгласно посоченото в заявлението главницата е представлявала сбор от 32 броя неплатени ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 183. 34 лева и последна изравнителна от 202. 37 лева, с настъпили падежи от 31.01.20216г. до 31.08.2018г., включително, дължими от Х. П. П. на основание сключено между нея и заявителя споразумение от 02.08.2014г., представляващо договор за спогодба и за встъпване в дълга на длъжника и признаване и разсрочване на задълженията му, произтичащи от сключен с „Българска пощенска банка“ АД Договор за потребителски кредит № FL53070 от 11.07.2005г., вземанията за които задължения са били цедирани от банката на заявителя съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 05.09.2008г. и Приложение № 1 към него.

Към заявлението са били представени споразумение от 27.02.2013г., съгласно което Х. П. П. встъпва в дълга на В. С. С. по договора от 11.07.2005г. за потребителски кредит, вземанията по който са цедирани на заявителя, и става солидарен длъжник по дълга, като се съгласява да погасява остатъка от задължението, при редукция от 40 % от задължението, както и споразумение от 02.08.2014г., сключено след като условията по споразумението от 27.02.2013г. не са били спазени, с потвърдена дължимост на сума от 9 169. 35 лева от Х. П. П. и уговорено плащане на вноски до 2018г.

Въз основа на заявлението на „Делта Кредит“ АДСИЦ е било 4 образувано ч.гр.д. № 157/2021г. по описа на Районен съд – Хасково и на 27.01.2021г. е била издадена заповед № 260079 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В срок от длъжниците са били подадени възражения по чл. 414 от ГПК, съдържащи изявление, че претендираното вземане не се дължи, като се прави изрично възражение за изтекла погасителна давност.

Установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на вземанията е бил предявен срещу Х. П. П. (искова молба вх. рег. № 265528 от 26.03.2021г.), а издадената срещу В. С. С. заповед за изпълнение е била обезсилена от заповедния съд с определение от 04.03.2022г.

С отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК от името на Х. П. П. е било възразено, освен другото, че В. С. С. не е бил уведомен за извършената цесия – уведомлението за прехвърляне на вземания не носи достоверна дата, нито има подпис на този длъжник и дата на получаване; не се води иск срещу главния длъжник; споразумението от 27.02.2013г. не е подписано от упълномощено да представлява дружеството лице; това споразумение и споразумението от 02.08.2014г. не са подписани от Х. П. П.; както и от тези години у ответницата са се появили симптоми на загуба на паметта и развитие на болестта на Алцхаймер, тя е била податлива на убеждения, внушения и всякакви манипулации, характерни за това състояние и дори да се докаже, че е подписала споразуменията, тя не е разбирала значението им и последствията, които те ще доведат за нея. За последното обстоятелства от касатора е било представено експертно решение от 04.05.2020г. на ТЕЛК, втори състав към МБАЛ Хасково, с определена 95% трайно намалена работоспособност (преосвидетелстване) поради общо заболяване – деменция при болестта на Алцхаймер с ранно начало.

Състоянието до експертизата е било 80% трайно намалена работоспособност, за което е имало решение от 25.06.2018г. Съгласно данните от извършения клиничен преглед Х. П. П. не е осъществявала словесен контакт, била е напълно дезориентирана и интелектуално мнестично снизена на ниво тежка деменция.

В съдебно заседание на 16.02.2022г., преди приключване на съдебното дирене, при представени от „Делта Кредит“ АДСИЦ оригиналите на двете 5 споразумения, по отношение на документите (тяхната автентичност по отношение на подписите на Х. П. П.) е било открито производство по оспорване по чл. 193, ал. 1 от ГПК и на касатора е указано, че е нейна тежестта на доказване, за което не сочи доказателства. От процесуалния й представител по пълномощие не е било възразено, като изрично е било направено изявление, че няма нови искания.

С постановеното първоинстанционно решение вземанията на „Делта Кредит“ АДСИЦ срещу Х. П. П. по издадената заповед за изпълнение са били изцяло потвърдени. Прието е било, че депозирането на исковата молба от цесионера, придружена с документи, обективиращи цесията, следва да се счита съдебна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника, споразуменията от 27.02.2013г. и 02.08.2014г. са самостоятелни договори, както и ответницата не може да противопостави на кредитора личните възражения на своя съдлъжник (чл. 122, ал. 3 от ЗЗД). Възприето е било още, че в конкретната хипотеза при твърдяна солидарна отговорност на длъжниците се касае за обикновено другарство и дискреция на ищеца е спрямо кого ще насочи претенцията си. Оспорването на автентичността на споразуменията е било прието за недоказано. Също съгласно първоинстанционното решение представените от касатора писмени доказателства, касаещи наличието на болестно състояние към момента, не са достатъчни съдът да приеме, че и към датата на сключване на споразуменията е било налице такова заболяване; липсват данни, че е налице намеса с дееспособността чрез ограничаването й, поради засегнат интелектуален или волеви капацитет да упражнява правата си.

С въззивната жалба на Х. П. П. са били потвърдени изложените в отговора на исковата молба възражения.

Въззивният съд е споделил фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително, че при сключените споразумения предходните отношения с В. С. С. са станали ирелевантни в отношенията между страните; че оспорването на автентичността на споразуменията е недоказано; както и че не може да се обоснове извод, че споразуменията са унищожаеми по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, доколкото Х. П. П. не е провела успешно пълно и главно доказване, че към датата на подписването им тя не е могла да разбира или ръководи действията си.