Определение № 637 от 08.09.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 637 гр. Варна, 07.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20233001000298 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Частните въззивници П. Р. ИЛИЕВА от с. Йовково, Област Добрич, и А.

С. А. от гр. Балчик, представлявани от адв. П. К. от САК , са подА. частна касационна жалба срещу постановеното по настоящото дело определение № 405/31.05.2023г., в която, съгласно изричните уточнения на процесуалния представител на жалбоподателите, направени с молба вх. № 5297/20.07.2023г., е инкорпорирана и молба по чл. 248 ГПК за изменение на определението в частта, с която те са осъдени за заплатят на насрещната страна съдебно- деловодни разноските, на основание чл. 78, ал. 3 и във вр. ал.

8 ГПК.

Молителите твърдят, че З А Д „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД не са посочени като ответници и срещу тях не са предявявани искове, поради което не им дължат съдебно-деловодни разноски з а частното въззивно производство по обжалване на прекратителното определение № 24/18.01.2023 г., постановено по т. д. № 142/2022г. по описа на Добрички окръжен съд. Искането е за постановяване на определение, с което да се оставят без уважение исканията на ЗАД „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД за присъждане на разноски.

Молбата е подадена в срок от пълномощник на легитимирани лица и е процесуално допустима.

Ответникът по молбата- ЗАД „А.анц България“ АД- гр. София, представлявано по пълномощие от адв. И. М. от АК– гр. Добрич, представя в срок отговор, в който е изразено становище за неоснователност на молбата с подробно изложени доводи и съображения. Ответникът „ДженерА. застраховане“ АД- гр. София, не се е възползвал от възможността за подаване на отговор.

1

За да се произнесе по молбата съдебния състав съобрази следното:

В настоящото частното въззивно производство, образувано по частна въззивна жалба вх. № 915/07.02.2023г. на П. Р. Илиева от с. Йовково, Област Добрич, и А. С. А. от гр. Балчик, представлявани по пълномощие от адв. П. К. от САК, в качеството на насрещната страна по жалбата са участвА. търговските дружества ЗАД „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД.

С определение № 405/31.05.2023г. е оставена без уважение частната въззивна жалба П. Р. Илиева и А. С. А. срещу определение № 24/18.01.2023г., постановено по т. д. № 142/2022г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по делото по отношение на ответниците ЗАД „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД. В тази част определението на въззивния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила.

При постановяване на определение, в частта на мотивите по чл. 254, ал.

2, т. 5 ГПК, решаващият съдебен състав е приел, че частните жалбоподатели дължат репариране на всички направени съдебно- деловодни разноски от ответниците, производството срещу които е правилно прекратено, а на тях не им се дължат разноски, тъй като отговорността за разноски на чуждестранните търговски дружество, които не са страни в частното производство, по арг. от чл. 130, изр. 2 ГПК, и производството по отношение на които следва да продължи, не може да бъде ангажирана в това производство. Съобразено е също, че направеното искане от пълномощника на „А.анц България“ АД с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е основателно и в полза на страната следва да се присъдят направените по делото съдебно – деловодни разноски, доказани в размер на 600 лв.- заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, което е съществено под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Прието е също, че в полза на „ДженерА. застраховане“ АД следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 50 лева, на основание чл. 78, ал. 8 във вр. ал. 3 ГПК, който е минимално предвиденият по Раздел IV.

„Процесуално представителство по граждански и административни дела“ от Закона за правната помощ.

Съдебният състав изцяло поддържа становището си, обективирано в 2 определението, чиято поправка по реда на чл. 248 ГПК е поискана, а именно, че в случая са нА.це всички необходими предпоставки по чл. 78, ал. 4 ГПК за ангажиране отговорността на частните жалбоподатели за направените от насрещната страна съдебно- деловодни разноски съответно за адвокатско възнаграждение за защита и за възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Основното възражение в частната въззивна жалба, а именно, че разноски на ЗАД „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД не се дължат, тъй като не са посочени като ответници от ищците, се използва и като основание по искането по чл. 248 ГПК. Това възражение обаче е недопустимо да се преразглежда с оглед влязлата в сила част на въззивното определение, а и не е пряко относимо към предмета на разглежданата молба, тъй като молителите не твърдят, че тези търговски дружества не са страни в настоящото частно въззивно производство, за което са присъдени разноски, приключило с оставяне без уважение на частната жалба на ЗАД „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД.

Само за пълнота следва да се посочи- истинността на твърдението на молителите, че ЗАД „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД не са посочени като ответниците, се отричат от съдържанието на исковата молба, в която тези дружества изрично фигурират като единствени ответници по спора, както в адресната част на исковата молба, с посочване на всички необходими идентификационни данни, така и в обстоятелствената част, в която са направени доказателствени искания, вкл. за задължаването им за представяне на документи. Основателността на твърдението е несъвместима и с последващите изявления на ищците, подлежащи на квА.фикация по чл. 228 ГПК, направени след като на двамата ответника, посочени в исковата молба, са връчени преписи от исковата молба. В исковата молба действително има несъответствие по отношение на лицата, посочени като ответници- ЗАД „А.анц България“ АД и „ДженерА. застраховане“ АД, и петитума за осъждане на чуждестранни застрахователни дружества Allianz Versicherungs-AG P KR-S и в евентуалност- Cosmodirekt, но несвоевременната преценка на съда относно пороци на исковата молба не препятстват по никакъв начин възникването на отговорността на ищците за разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК спрямо лицата, посочени първоначално като ответници. С връчването на препис от исковата молба ответниците се уведомяват за образуваното срещу тях исково производство и от този момент имат възможност да търсят правна 3 помощ и да организират защитата на правата си. В отговорите на ответниците е възразено, че същите не са легитимирани по висящия спор нито в качеството им на застрахователи, нито като кореспонденти или съдебни адресати, които могат да получават съдебни книжа от името на чуждестранния застраховател, и именно това становище е провокирало съда да остави исковата молба без движение, със съответните указания за уточняване на легитимираните ответници.

По тези съображения съдебният състав намира, че молбата за изменение на определение № 405/31.05.2023г. в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, на основание чл.248 от ГПК, ВнАпС, ТО, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Р. ИЛИЕВА от с. Йовково, Област Добрич, и А. С. А. от гр. Балчик, представлявани от адв. П. К. от САК, по чл. 248 ГПК, инкорпорирана в частна касационна жалба вх. № 4580/21.06.2023г., за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 405/31.05.2023г. в частта за разноските, присъдени на основание чл. 78, ал. 3 и във вр. ал. 8 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ

КАСАЦИОНЕН СЪД, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4