Решение № 16 от 19.02.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Търговище, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ПОЛИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20253500500417 по описа за 2025 година Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Г. М. С., с ЕГН **********, чрез адв. С. В., АК-Разград, срещу решение № 203/02.10.2025 г., постановено по гр.д. № 148/2025 г. по описа на РС-Попово.

С обжалваното решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от Г. М. С. с ЕГН ********** против „Банка “ДСК” АД с ЕИК 121830616, гр. София, ИСК за ПРОГЛАСЯВАНЕ нищожност на Договор за покупко-продажба на вземания от 24.09.2013 г., сключен между „Банка ДСК“ и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, поради невъзможен предмет, както и предявения в условията на евентуалност иск на Г. М. С. срещу „Банка ДСК за ПРОГЛАСЯВАНЕ нищожност на Договора за покупко-продажба на вземания от 24.09.2013 г., сключен между „Банка ДСК“ и „ОТП Факторинг България“, поради противоречие със закона. Присъдени са разноски. В решението е посочено, че същото е постановено при участието на третото лице – помагач „ЕОС 1

МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, гр. София, привлечено от ответната страна, на осн. чл. 219 от ГПК и мотивите имат задължително действие за него в отношенията му със страната, която го е привлякла, а в отношенията на третото лице и насрещната страна решението има установително действие, на осн. чл. 223 от ГПК. Присъдени са разноски.

Считайки решението за неправилно, поради „нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила; несъбиране на доказателства, релевантни за правилното решаване на спора; противно събраните факти и доказателства по делото; необосновано мотивирано, поради което и необосновано във фактическите изводи“, въззивницата моли за отмяната му и „постановяване на законосъобразен акт“. Претендира разноски.

В подробното изложение в жалбата, с цитати от съдебни решения на други съдилища, са изложени следните основни оплаквания: С подадената молба от 15.08.25 г. по хода на делото и без сторени възражения от ответника и третото лице-помагач, ищцата е отстранила неяснотата относно Договора от 09.10.2012 г., като е посочила, че договорът не е новация, поради което прилагането на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД по този въпрос е необосновано, както и изложените в решението мотиви по прилагането на чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класифициране на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск на БНР /отм./, тъй като в процеса не е налице писмено доказателство при какви условия ответната страна (Банката), е сключила договора/доп.споразумение/ от 09.10.2012 г., а именно: кредитното досие на Г. М. С., както и упоменатите в същия договор Протокол и Правила; решаващите мотиви на РСТ по чл. 89 от ЗЗД са направени при неяснота за съда, тъй като същият не е дал на ищцата указания за отстраняване на нередовност вр. чл.127, ал.1, т.4 ГПК; първоинстанционният съд е изложил мотиви по правоотношението в неговата цялост, подлагайки на тълкуване т.16 от Договора от 09.10.2012 г. и по този начин, недопустимо, противно чл. 6, ал. 2, пр. 2 от ГПК е променил и обема на търсената от ищцата защита. Поради неправилно тълкуване (граничещо с липса на такова) на договорните отношения между Банката-Кредитор и ищцата, районният съд, противно установените критерии по чл. 20 ЗЗД и в противоречие със задължителната практика на ВКС (цитирани: решение по тд № 761/2008г.,І т.о.; решение по тд № 523/2008г., ІІ т.о.; решене от 23.07.2010г. по гд № 856/2009г.,ІV г.о.; решение от 27.02.2012г. по гр.д. № 1227/2011г., ІІ 2 г.о.) е постановил неправилно решение. Няма спор, че по допълнителното съглашение от 09.10.2012 г. е налице неизпълнение, за което сочат и последващите действия на Банката-Кредитор по издаване на Заповед №356/07.06.2013 г. по чл.417 ГПК и ИЛ от 07.06.2013 г., поради което и неправилно съдът не се е съобразил с ясната разпоредба на т.16 от това споразумение, при наличието която клауза, неизпълнението автоматически прекратява действието на договора (цитирано е Р. № 1181/12.10.1999 г. на ВКС по гр.д. № 511/1999 г.). Извън горното, по изложени съображения относно параметрите на договора за кредит и при липса на писмени доказателства Погасителен план към Договора от 30.08.2007 г., ищцата сочи, че е необоснован и изводът на РСТ за неналичие на неравноправни клаузи в ДПК; освен това, при прекратяване действието на допълнителното съглашение от 09.10.2012 г. (съгл. т.16 от него) следва, че цесията е нищожна, поради липса на предмет, на осн.чл. 26, ал. 2 ЗЗД и реално съществуващо вземане е останало това по основния Договор за кредит от 2007 г., с действие за изпълнение до 2017 г.

В срока и по реда на чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от “БАНКА ДСК” АД, чрез юрк. Ф. И., за неоснователност на жалбата.

Въззиваемият, излага теоритечни постановки какви вземания могат да са предмет на цесия, съгл. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, цитирайки Р.№ 32/09.09.2010 г. на ВКС по т.д. № 348/2009г., II т.о.; споделя като законосъобразни и обосновани мотивите на РС-Попово, че договорът от 09.10.2012 г. не е прекратен/развален и като такъв е могъл да бъде основание за издаване на заповед за изпълнение, както и предмет на прехвърлителна сделка (цесията от 24.09.2013 г.); твърди, че между ищцата и Банката е възникнало валидно облигационно правоотношение по договори за банкови кредити от 30.08.2007 г., изменени с анекс от 09.10.2012 г.; Излага доводи, че не е налице новация, ако в рамките на общия размер на стария дълг, страните са изменили само размера на отделните вноски, договорната лихва и сроковете на плащане - несъществени елементи на задължението, промяната на които не внася изменение в старото облигационно задължение, не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието – старият дълг не е погасен. Моли за потвърждаване на решението, претендира разноски – юрк.възнаграждение.

В постъпилия от третото лице помагач „ЕОС Матрикс" ЕООД отговор, депозиран чрез юрк.М. М., се излагат съображения за неоснователност на 3 въззивна жалба, тъй като обосновано и законосъобразно РС е приел, че договорът от 09.10.2012г., с който е извършено преструктуриране на кредита от 30.08.2007 г., с нов погасителен план и нови условия, по своята същност няма задължителните белези на новация по чл. 107 от ЗЗД, а представлява анекс към Договора за кредит от 30.08.2007 г., скл. между ищцата и „Банка ДСК", доколкото страните са изменили само размера на отделните вноски, договорната лихва и сроковете на плащане; Не са налице основанията на чл.

89, ал.1 ЗЗД – в случая не се касае за обективна невъзможност, а за виновно неизпълнение на договорни задължения на кредитополучателя, когато рискът е за кредитора, договорът не се разваля (прекратява) по чл.89, изр. 1 и 2 ЗЗД;

Излага доводи за неоснователност на оплакванията в жалбата за наличието на неравноправни клаузи в Договора от 30.08.07 г. и в споразумението от 09.10.2012 г. и на осн.чл. 143, т.3 т.10 ЗЗП; на твърденията на ищцата за нищожност на договора за цесия на осн.чл. 26, ал. 2 ЗЗД, който е с предмет валидно вземане; както и за нищожност на цесията, поради липса на съгласие, тъй като Банка „ДСК" АД и „ОТП Факторинг" ЕАД били свързани лица, с доводи че длъжникът по вземането не става страна по договора за цесия и всички уговорки между цедента и цесионера са въпроси, свързани с правоотношението между тях, длъжникът не може да противопоставя на цесионера възраженията, основаващи се на договора между цедента и цесионера, напр.възражение за недействителност на договора, разваляне и др., цитирайки решение № 137/19.11.21г. на ВКС по гд 2499/2020 г., ІV г.о. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски. В условията на евентуалност, при уважаване изцяло или частично на ВЖ – прави възражение по чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В проведеното о.с.з. пред въззивния съд, страните не се явяват, не се представляват. Постъпили са писмени становища от въззивницата и от „Банка ДСК“ АД.

Проверката за допустимостта на жалбата е извършена с определението по чл. 267 ГПК и няма основания за промяна в извода на съда за допустимостта й.

В кръга на провомощията си, съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в 4 жалбата. За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Не е спорно между страните, установява се и от събраните по делото доказателства, че на 30.08.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ищцата Г. М. С. е сключен Договор за текущо потребление кредит, по силата на който банката е предоставила на ищцата кредит в размер 15 000 лв., със срок на издължаване 120 месеца, както и че на същата дата, между същите страни е сключен и договор за издаване и обслужване на кредитна карта, с кредитен лимит от 500.00 лв. На 09.10.2012 г. между Банката и ищцата е сключено „допълнително споразумение“ (вж.абзац втори, в края), в заглавната си част именувано „Договори за кредит за текущо потребление от 30.08.2007г.“, за следното: на осн. чл.13 от Наредба № 9 на БНБ и чл.18, ал.2 от Правила за оценка и класификация на рисковите експозиция на Банка ДСК, както и на Правила за управление на проблемни кредити на Банка ДСК, се дава съгласие за преструктуриране на кредита, с нов погасителен план и нови условия: кредитът се усвоява еднократно за погасяване на 11/14452801 и 13/20354170; срок на издължаване 120 месеца, считано от деня на подписване на „настоящия анекс“; крайна падежна дата на издължаване 05.10.2022 г.; одобреният остатък за преструктуриране е в размер 13 702.00 лв. В чл.16 от този договор е предвидено, че при всяко неизпълнение на което и да е от задълженията на кредотополучателя по този анекс, страните ще считат, че той отпада с обратна сила, като отношенията между страните продължават да се уреждат по първоначалния договор за кредит; дългът се възстановява в състоянието, което е имал преди сключване на Анекса, като се отчитат направените от длъжника погашения, ако има такива. Приложени са договори за поръчителство, с поръчител Васвие Ахмед Насуф, към ДПК от 2007 и към Анекса от 2012 г.

На 04.06.2013г. „Банка ДСК“ ЕАД депозира заявление по чл. 417 от ГПК пред РС – Троян, по което е образувано ч.гр.д. № 564/2013 г., издадена е заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 356/07.06.2013 г. и изпълнителен лист (ИЛ) от същата дата (л.18- 21 от гр.д. № 148/2025 г.) в полза на Банката, срещу длъжниците Г. М. С. и В. А. Н., солидарно, за посочените в заповедта суми- главници, лихви, разноски, с посочено основание на вземането – неизпълнение на парично задължение по Договор за кредит от 09.10.2012 г.

5

На 24.09.2023 г. „Банка ДСК“ ЕАД, представлявано от изп.директори Д.

Н. и А. Н., прехвърля вземането си по издадената заповед и ИЛ на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, представлявано от изп.д-р И. Д.М.

На 20.05.2016 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД, въз основа на договора за цесия и издадената заповед по чл. 417 ГПК и ИЛ в полза на цесионера „Банка ДСК“ ЕАД, депозира молба до ЧСИ, с рег. № 879, с район на действие ОС-Ловеч, по която молба е образувано ИД № 1032/2016 г. срещу ищцата-кредитополучател и В. Н.-поръчител по договора за кредит.

На 19.04.2022 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД прехвърля вземането, предмет на издадената заповед по чл. 417 ГПК и ИЛ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – конституриано като трето лице-помагач на ответника по настоящото дело.

Видно от справка В ТР „ОТП Факторинг България“ е регистрирано първоначално като ЕООД, ЕИК 201058040 – вписване 20100219143529, с едноличен собственик на капитала ОТП ФАКТОРИНГ АД, Идентификация 0110043876, Чуждестранно юридическо лице, Държава: У. На 15.11.2012 г. е вписана промяна в правноорганизационната фома на дружеството: от ЕООД в ЕАД – „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК 202317122, представлявано от изп.д-р И. Д.-М. На 17.04.2019 г. е вписана промяна в едноличния собственик – заличен е ОТП ФАКТОРИНГ АД, УНГАРИЯ и за едноличен собственик е вписана „Банка ДСК“ ЕАД. На 25.05.2023 г. е вписано заличаването на дружеството, поради вливането му в „Банка ДСК“ АД.