Решение № 551 от 05.02.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 551

Стара Загора, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЯНИЦА СЪБЕВА-ЧЕНАЛОВА

Членове:

ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА и с участието на прокурора АНДРЕАН ГЕОРГИЕВ СУТРОВ като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА канд № 20257240601264 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по жалбата от Н. С. Ч. от [населено място], чрез адв. Г. Г. против Решение № 447 от 05.11.2025 г., постановено по АНД №2447/25 г. по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 253-1228-003550 от 27.08.2025 г., издадено от Началник група в сектор “Пътна полиция“ в ОДМВР, [населено място], с което на касатора Н. Ч. е наложено на основание чл.179, ал.2, предл. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за извършено нарушение на а чл.23, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 01.08.2025 г. в 9,05 часа на път II-66 на км 55, община Стара Загора в посока изток – запад е управлявал лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег.№ [рег. номер], собственост на „Недрикс“ ЕООД, като водачът не се движи на достатъчно разстояние от спрелия пред него лек автомобил „Фолксваген“ Пасат с рег.№ [рег. номер], който е спрял в колона поради ремонтни дейности, в резултат на което го блъска в задната част. Реализира ПТП с материални щети. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН сер. GA № 4235464 от 01.08.2025 г., съставен от младши контрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора. Актът е съставен в присъствието на Чукуров и подписан от него без възражения. В законния 7-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН той е подал възражение, по което е извършена проверка относно механизма на ПТП-то. В акта е посочено, че от нарушението са претърпени имуществени вреди.

За да потвърди НП за извършеното нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, въззивният съд е приел, че въззивната жалба е подадена в срок, че са спазени императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН за съдържание на наказателното постановление. РС, позовавайки се на показанията на актосъставителя и снетите в административнонаказателното производство обяснения, е приел за установена описаната в НП фактическа обстановка, че на посочените в НП дата, място и време Чукуров, управлявайки лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег.№ [рег. номер], собственост на „Недрикс“ ЕООД, поради неспазване на дистанция спрямо спрелия пред него лек автомобил с рег. № СТ рег.№ [рег. номер] го блъска отзад. Въззивният съд е приел, че с това си поведение Чукуров е осъществил състав от обективна и субективна страна нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, за което правилно е санкциониран с размер на наказание.

В касационната жалба се твърди, че жалената част от въззивното решение е постановена при неправилно приложение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Мотивира доводи, че РС не е отчел допуснати процесуални нарушения в съставения АУАН и в издаденото НП. След подаване на касационната жалба в допълнение към нея сочи, че РС e извел извода си за вината на дееца не въз основа на всички относими доказателства, като в нарушение на служебното начало не е разпитал свидетелите, очевидци на нарушението, и не e съобразил изрично направено възражение в жалбата до въззивния съд от наказания, че той не е извършил нарушението виновно.

Ответникът, Началник група в сектор“ Пътна полиция“ в ОДМВР, [населено място] не се явява, но в депозираното писмено становище оспорва жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните и след служебна проверка за валидността, допустимостта и правилното приложение на материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

Настоящата инстанция изгражда извода си относно правилността на въззивното решение единствено и само въз основа на установената пред РС фактическа обстановка от значение за спора.

Пред тази инстанция касаторът претендира неправилно приложение на закона от страна на РС с довод, че въззивният съд не обсъдил допуснати процесуални нарушения в съставения АУАН и издаденото НП, а в допълнение и, че деянието не било извършено виновно. С подадената до РС жалба Чукуров бланкетно прави оплакване, че съставеният АУАН и издаденото НП не отговарят на изискванията на ЗАНН и че той не е извършил виновно описаното в НП нарушение.

В изпълнение на процесуалните си задължения РС е предприел процесуални действия в насока установяване на всички релевантни за разглеждания от него административнонаказателен спор обстоятелства от обективна и субективна страна на противоправните деяния, описани в жаленото НП. Пред въззивния съд е приобщена АНП, включваща и съставения от актосъставителя на 01.08.2025 г. Протокол за ПТП по чл.2, ал.1, т.2 от Наредба № Iз-41/2009 г. /образец, Приложение №2/. Въпросният протокол съставлява официален удостоверителен документ, тъй като е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред /наредбата по чл.125а от ЗДвП/ и форма. Предвид това той се ползва с предвидената за този документ материална доказателствена сила относно обстоятелствата, сочени в него. Пред РС е разпитан актосъставителя, който е описал въз основа на снетите от него сведения от свидетел очевидец и от протокола за ПТП. Следва да се приеме, че пред РС е изяснен в пълнота механизмът на извършване на ПТП по см. на §1, т.30 от ДР на ЗДвП - събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, в което участник е касаторът, тъй като то е причинено от неговото противоправно поведение като водач на ППС. Според §1, т. 27. "Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Наличието на нанесени от ПТП материални щети по автомобила на пострадалия е удостоверен както с Протокола по чл.2, ал.1, т.2 от наредбата и чрез наличния снимков материал.

Съгласно чл.23, ал.1 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.

При така установеното от фактическа страна пред РС, изведеният от него фактически извод, че именно Чукуров с поведението си, като водач на ППС и поради неспазване на дистанция от предно движещия се автомобил, причинява на 01.08.2025 г. в 9,05 часа на път II-66 на км 55 пътнотранспортно произшествие.

Ето защо, настоящата инстанция приема, че от целокупния доказателствен материал, събран пред въззивния съд, безспорно е удостоверена релевантната фактическата обстановка, сочена в процесното НП, а именно, че на 01.08.2025 г. в 9,05 часа на път II-66 на км 55, община Стара Загора в посока изток – запад е управлявал лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег.№ [рег. номер], собственост на „Недрикс“ ЕООД, като водачът не се движел на достатъчно разстояние от спрелия пред него лек автомобил „Фолксваген“ Пасат с рег.№ [рег. номер] , който е спрял в колона поради ремонтни дейности, в резултат на което го блъска в задната част. Няма нито едно доказателство, което да опровергава тези факти.

С това си поведение касаторът е извършил именно нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, за което е наложено на осн. чл.179, ал.2 от същия закон наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Санкцията е определена в закона в твърд размер и не може да бъде намален размерът й.

Съдът не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН, той е събрал всички относими по делото доказателства В изпълнение на това императивно процесуално правило, което е израз на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за служебното начало в административнонаказателния процес, съдът се е произнесъл по спора, като е събрал всички относими и допустими доказателства, направил им задълбочен анализ и изложил съображения по релевантните фактически обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми. По делото липсват каквито и доказателства пред първата инстанция страната да е направила допълнителни доказателствения искания и да е оспорила горната фактическа обстановка. В касационната жалба също не са направени доказателствени искания. Едва в съдебно заседание процесуалният представител на касатора е поискал събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели, което доказателствено искане не е направено пред въззивния съд. Поради което не може да се приеме, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила По тези мотиви настоящият съдебен състав приема извод за неналичие на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, съотв. за неоснователност на касационната жалба.

При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/ 29.11.2019 г./ следва да бъде осъден касаторът да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора сумата от 66,47 евро, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 447 от 05.11.2025 г., постановено по АНД №2447/2025 г. по описа на РС Стара Загора.

ОСЪЖДА Н. С. Ч. с [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора сумата от 66,47 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател:

Членове: