Решение № 343 от 02.06.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. гр. Хасково, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640100939 по описа за 2022 година

Предявени са при условията на пасивно субективно и обективно кумулативно съединение от ЗК„Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори М.

С. М. - Г. и П. В. Д., против Н. Д. П., ЕГН: **********, К. Д. П., ЕГН: ********** и К. Т.

П., ЕГН: **********, трите с адрес: *******************, в качеството им на законни наследници на починалия Д. Н. М., искове с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/. За претендираните суми е издадена заповед № 138 от 18.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 342 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.

В исковата молба ищецът посочва, че във връзка с подадено от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд –Хасково било образувано ч.гр.д.№ 342/2022г. и била издадена заповед за изпълнение срещу наследниците на длъжника Д. Н. М.. Те подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът предявявал настоящия иск.

Ищецът твърди, че на 02.06.2013 г., около 01:45 часа, водачът на лек автомобил марка „****“, модел „*****“, с peг. № ******* Д. Н. М., се движил по път № 806 от с. Минерални бани за гр. Хасково, и на около 2 км. след с. Минерални бани загубил контрол над МПС като самокатастрофирал, блъскайки се в крайпътни дървета и починал на място. В резултат на 1 настъпилото ПТП возещият се на предната седалка до водача в лекия автомобил И. П. И., получил множество телесни увреждания, изразяващи се в разкъсване на слезката, контузия на мозъка, контузия на гръдния кош, фрактура на ребра от IV до IX в ляво, контузия на бял дроб в ляво, хемопневмоторакс вляво, травматична хеморагия в черен дроб, хемоперитонеум, както и травматичен шок.

По повод настъпилото ПТП било образувано ДП № 499/2013 г. по описа на РУП гр.

Хасково, представляващо пр.пр. № 2167/2013 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр.

Хасково, в рамките на което било установено, че вина за настъпване на произшествието имал водачът на лекия автомобил Д. Н. М., както и че към момента на настъпване на събитието концентрацията на алкохол в кръвта му била 2,20 промила. Поради смъртта на виновния водач производството по ДП № 499/2013 на РУП гр. Хасково било прекратено с постановление на ОП - Хасково от 17.12.2013 г.

Сочи се още, че към момента на настъпване на ПТП за гореописаното МПС била налице сключена с ищеца валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по Застрахователна полица № BG/22/112001943433, със срок на валидност от 13.08.2012 г. до 12.08.2013 г. От пострадалия И. П. И. срещу ищеца, в качеството му на застраховател, по съдебен ред бил предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по който било образувано гр.д. № 1707/2014 г. на ГО 1-21 състав на Софийски градски съд. С Решение № 2174 от 14.03.2016г. ищцовото дружество било осъдено да заплати на пострадалия сумата от 70 000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, в резултат на травматични увреждания настъпили от процесното ПТП по вина на Д. Н. М., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.06.2013 г. до окончателното изплащане. Това решение било обжалвано от И. П. И., като САС потвърдил съдебния акт с Решение № 73/11.01.2017 г. по гр. д. № 3409/2016 г.

За така присъдените суми бил издаден изпълнителен лист от 18.01.2017 г., въз основа на който било заведено е изпълнително дело № 20179240400053 по описа на ЧСИ Галин Костов, p e г. № 924, район на действие СГС. Въз основа на Покана за доброволно изпълнение с изх. № 375/20.01.2017 г, ищецът изплатил сумата в размер на 104 886.18 лева, както следва: сума в размер на 35 000.00 лева с платежно нареждане на 20.02.2017 г., сума в размер на 35 000.00 лева с платежно нареждане на 27.02.2017 г. и сума в размер на 34 886.18 лева с платежно нареждане на 06.03.2017 г. Сумата представлявала пълно погасяване на задължението по образуваното изпълнително дело - главница за неимуществени вреди в размер на 70 000.00 лв., законната лихва върху главницата, съдебни разноски и разноски по изпълнителното дело.

Ищецът поддържа, че във връзка с така изплатеното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, той встъпил в правата на пострадалия и придобивал право на регрес срещу виновното лице, шофирало при концентрация на алкохол в кръвта 2,20 промила - Д. Н. М. с ЕГН: **********, за сумата от 104 886.18 лева, изплатено застрахователно обезщетение включващо присъдена главница, 2 законната лихва върху главницата, съдебни разноски и разноски по изпълнителното дело. С оглед горното и на основание чл. 9, вр. чл.5 от ЗН ищецът претендирал сумата в размер на 4 000 лева, частично от сумата в размер 104 886.18 лв. от наследниците на виновния водач Д. Н. М., починал на **.**.****г., а именно – неговите деца и съпруга, съгласно Удостоверение за наследници издадено на 17.09.2014г. от Община Минерални бани, за която сума те отговаряли разделно съобразно наследствените им дялове - за всеки един по отделно за сумата в размер на 1333.34 лева, частично предявена от изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Мотивиран така, ищецът претендира приемане за установено по отношение на ответниците, че като законни наследници на Д. Н. М., починал на **.**.**** г., ответниците дължат на ищеца сумата от 4000.00 лева /или всеки от тримата - сумата от 1333.34 лв./ – главница, предявена като частичен иск от 104 886.18 лева, представляващи част от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - до изплащане на вземането.

Претендират се направените в заповедното и в настоящото производство съдебни разноски.

След дадените от съда указания за отстраняване на нередовности, предвид постъпилия отговор на исковата молба и сочените в него откази от наследство на ответниците, с допълнителна уточняваща молба по делото ищецът обосновава правния си интерес от водене на настоящото производство срещу ответниците в качеството им на законни наследници на починалия Д. Н. М., като излага твърдения за приемане на наследството от страна на наследниците на починалия с конклудентни действия, които били извършени преди вписване на отказите им от наследство в Книгата за откази от наследство пред РС-Хасково.

Ответниците чрез процесуален представител оспорват основателността на заявените претенции. Поддържат, че не са законни наследници на починалия на **.**.****г. Д. Н. М., тъй като съпругата му и двете му деца се отказали от наследството му по реда на чл.49 ал.1 от ЗН, като всеки един от трите отказа бил извършен по този ред и вписан в особената за целта книга на Районен съд–Хасково. Наследниците К. Т. П. (съпруга на Д. Н. М.), Н. Д. П.

(дъщеря на Д. Н. М.) и К. Д. П. (дъщеря на Д. Н. М.) се отказали от наследството на наследодателя си Д. Н. М., обективирайки волята си в Заявления, заведени в Районен съд Хасково, съответно с вх. peг. № 398/08.01.2014 г., вх. peг.№ 10137/03.07.2020г. и вх. peг. № 3130/14.06.2021 г.

Сочи се в отговора на исковата молба, че редът за отказ от наследство бил регламентиран в препращащата норма на чл. 52 ЗН, а нормата на чл. 49, ал. 1 ЗН предвиждала, че отказът от наследство се извършвал с писмено заявление до районния съдия, в района на който било открито наследството и подлежи на вписване в особената за това книга. Законът предвиждал писмено изявление, в което достатъчно ясно е обективирана волята на призован към наследяване да се откаже от наследството на 3 конкретен наследодател, като правото да се приеме или да се извърши отказ от наследство от лице, което е призовано да наследи, било строго лично. Съобразно действащата система на преминаване на наследствено имущество от наследодател към наследник в Република България наследството се придобивало с приемането му, т.е. въз основа на изразена воля за приемане от призования към наследяване. Следователно призованият към наследяване ставал наследник и придобивал прехвърлимите права, задължения и фактическото състояние владение, включени в наследството едва с приемането му по реда на чл. 49, ал. 1 или ал. 2 ЗН, а отказалият се от наследството не бил наследник и не придобивал имуществените права и задължения на наследодателя. Посочва се още, че съпругата и двете деца на починалия на **.**.**** г. Д. Н. М. по ясен и категоричен начин били показали, че не приемат наследството, оставено им от наследодателя, като всяка една от тях в различен момент инициирала отказа си от наследство.

Посочва се още, че в настоящия случай фактът на смъртта на наследодателя бил установен, установено било мястото на откриване на наследството, установено било и че ответниците били призовани да наследят Д. Н. М., с оглед посочената в Удостоверение за наследници изх. № 129/17.09.2014 г. родствена връзка. В същото време, волеизявленията на съпругата и двете дъщери на наследодателят, обективиращи отказите им от наследство, били приети от Районен съд Хасково. На ответницата К. Т. П. било издадено Удостоверение № 3/08.01.2014 г., с което се удостоверявал допуснатият отказ от наследството на наследодателя Д. Н. М. по ч.гр.д. № 27/2014 г. по описа на PC Хасково и вписването му в книгите по чл. 52 вр. чл. 49, ал. 1 ЗН. На ответницата Н. Д. П. било издадено Удостоверение № 54-4011/ 03.07.2020 г., с което се удостоверявал допуснатият отказ от наследството на наследодателя Д. Н. М. по ч.гр.д. № 1218/2020 г. по описа на PC Хасково и вписването му в книгите по чл. 52 вр. чл. 49, ал. 1 ЗН, а на К. Д. П. било издадено Удостоверение № 64912/14.06.2021 г., с което се удостоверявал допуснатият отказ от наследството на наследодателя Д. Н. М. по ч.гр.д. № 1295/2021 г. по описа на PC–Хасково и вписването му в книгите по чл. 52 вр. чл. 49, ал. 1 ЗН.

С оглед горното, ответниците оспорват твърдението на ищеца, че те са наследници по закон на починалия Д. Н. М. и поддържат, че те не са придобивали имуществените права и задължения на наследодателя си.

Оспорват и твърденията на ищеца, че дължат претендираните суми за главница и законна лихва върху нея, поради допуснатите от Районен съд–Хасково откази от наследството на общия им наследодател Д. Н. М..

По тези съображения молят предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Алтернативно правят възражение за прекомерност, в случай че исковата молба бъде уважена и съдът присъди исканите от ищеца разноски. От своя страна претендират присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. В писмена молба поддържа основателност и доказаност на заявените претенции.

В открито съдено заседание ответниците не се явяват, представляват се от 4 пълномощник в лицето на адв. П. М. от АК – Хасково, която счита предявените искове за недоказани и неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства – съдържащите се както в приложеното в цялост гр.д. № 1707 / 2014 г. на ГО 1-21 състав на Софийски градски съд, така и в Досъдебно производство /ДП/ № 499/2013 г. по описа на РУП Хасково, представляващо пр.пр. № 2167/2013 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр.